The Shamer's Daughter (Skammerens datter)

Махай се! Махай се от тук.

Ваше височество...

Време е да се къпе бебето.

Ваше височество...

Какво се случи?

Затворете всички изходи.

Чухте ли нареждането? И огледайте целия замък.

Затворете портите!

Господин, трябва да ви кажем нещо важно.

Трябва да го знаете. Открихме принц Никодемус, и той...

Покажи ни го.

Никодемус...

Ще съобщя на Съвета.

ПРОБУЖДАЩА СЪВЕСТ.

Хайде.

Дъщерята на вещица!

Сега нека Теа да бъде принцеса.

Дина, какво търсиш тук? - Играете ли тук?

Може ли и аз да играя с вас? - Кажи й...

Дина, наистина ли си толкова глупава...

че не разбираш, че никой не иска да е приятел с вещица.

Малката гадина. Ходи да играеш с майка си вещица.

Погледни ме!

Гледай ме в очите!

В очите...

Аз виждам коя си...

Ще видя коя си всъщност...

Тя първа започна.

Махай се, изчадието на вещица.

Давин... - И къде си се мотала толкова време?

Майка отдавна те чака. - Заради теб още не сме вечеряли.

Голяма работа.

Само ти не се страхуваш да ме гледаш.

Дина.

Ела при мен. Ела.

Погледни ме.

Биехте се с Цила? - Не съвсем...

Никога няма да имам приятели. Всички се страхуват от мен.

Когато хората те гледат,

те се сещат за онова, което биха искали да забравят.

Те разбират кои са, и това ги плаши.

Защо съм такава? Това не е честно.

Давин и Мели са нормални... - А ти си особена.

Имаш дарба, и трябва да се разпореждаш с него разумно.

Каква е тази дарба, щом всички се страхуват от мен.

С време ще се научиш да контролираш силата си. С време.

По-добре да я няма изобщо.

Дойдох с добро в тази къща. - И за теб да е добро.

Търся Милусина. - Това съм аз.

А ти как се казваш. - Това не е важно.

Нося новини от кралския замък.

"Нашият крал Ебенайзер, съпругата му, и новороденото им бебе,

били заклани през нощта. Подозираме по-големия син на краля Никодемус.

Без помощта ти не можем да решим виновен ли е той.

Без помощта ти правосъдието не може да се осъществи.

Молим те за тази услуга.

Тръгваме.

Давин, докато ме няма, ти отговаряш за всичко.

Разбрах, че Съветът поканил ясновидка?

Да. Вашето височество недоволно от това?

Мое височество изненадано от такова решение.

Никодемус призна вината си? - Не.

Въпреки, че всички сме сигурни, че той е убиецът,

без неговите признания ние нищо не можем да направим.

Кога мама ще се върне? - Скоро, съвсем скоро.

Ела при мен.

Тук ли живее ясновидка? - Да, но сега я няма.

Знам.

Ти си й дъщеря? - Да, казвам се Дина.

А аз се казвам Дракан. Майка ти ме изпрати.

Има нужда от помощта ти. - Какво се случи?

Тя сама после ще ти каже.

Не се страхувай от мен.

Нали не се страхуваш?

Не.

Тогава се стягай да тръгваме.

Дина.

Вземи... - Давин...

Видях очите мой. Той не е лош.

Все пак...

Чао, Дина. - Чао.

Заповядайте.

Влизай. - Мама.

Дина? Защо тя е тук?

Имате три деца, но доколкото разбирам, само Дина наследила дарбата ви.

Може би силата на Дина е по-силна от вашата.

Вие искате тя да говори с Никодемус?

С цялото ми уважение към възможностите ви...

Тя все още дете. - Аз всичко опитах.

Това е последната ми надежда да разбера истината.

Прочетох мислите на Никодемус. Той е правил грешки, както всички ние.

Но той не е извършил това чудовищно престъпление.

Дина.

Загубих семейството си.

Загубих своя крал.

Малкия му син... всички са убити.

А Никодемус бе намерен пиян с окървавен нож в ръката си.

Моля ви...

Дина, помогни ми...

Няма да си простя, ако не разбера кой го е направил.

Оставете ни за една минутка.

Разбира се.

Гледала си го в очите? - Да.

Той се срамува от нещо.

Дина. - Аз не искам.

Трябва. - Не искам.

От това зависи човешки живот.

Талисман?

Мамо... - Бъди достойна да го носиш,

както и всичките ти предци.

Само го погледни в очи, и кажи какво ще видиш.

Влизай.

Ела.

Дракан. - Оставете ни насаме.

Вино.

Имаш нужда малко да се възстановиш.

Коя е тя?

Дъщерята на ясновидката. - Казвам се Дина.

О Боже, колко още? Стига, стига!

Дракан!

Може би просто ще си ходиш, а?

Вземи.

Благодаря ти, момиче. - Наричай ме Дина.

Дина.

А ти ме наричай Нико. Така ми казват приятели.

Погледни ме.

Гледай... Гледай ме в очите.

Аз виждам, аз виждам...

"Сражавай се, Никодемус."

Срамуваш се, затова много пиеш.

"Не посрамвай рода си!"

Срамуваш се. Баща ти те смяташе за слабоволен.

Тиранин! - Момченце!

Срамувал си се. Прелъстил съпругата на баща си.

Адела...

Ти ли си?

Срамувал си се. Пожелал си смъртта на баща си.

Драго!

Драго!

Спокойно ли е тук? - Да.

Добре... Добре.

Дина.

Нищо не видях. Той никого не убивал.

Не е убивал нито баща си, нито жена му и сина му.

Ела тук. Ела.

Какво правиш?

Пусни ме. Пусни!

Пусни ме...

Помощ!

А сега, Нико...

ще бъдеш обвинен в убийството на дъщерята на ясновидката.

Какво е това? Нож?

Колко е малък.

Пусни ме!

Съвсем скоро...

Погледни...

Погледни мен...

Аз виждам... - Това е невъзможно...

Трябва да си крал.

Махни се! Махни се, Дракан.

Дракан!

Не...

Умри!

Мамо.

Мамо.

Мамо.

Мамо.

Това ти ли си? - Къде е майка ми?

Къде е Дракан? - Къде е майка ми?

Скоро ще дойде. Седни и я изчакай.

Седни, моето момиче.

Дина! Насам.

Насам.

Трябва да бягаме. - Там има някаква луда.

Това е майка на Дракан. Когато открият тялото му, ще ме обесят.

Ти го уби? - Мисля, че да.

Къде отиваме? - Тук има изход.

Следвай ме.

Насам.

Нико! - Тук те няма да дойдат.

Това е подземието на драконите!

Дракони?

Тук някъде още трябва да има пътека. Ела след мен.

Представи си, че това е просто голям гущер.

Нико! - Не се отдалечавай от мен.

Драго.

Драго!

Драго!

Нико...

Дина!

Не се притеснявай.

Силна си.

Виждаш онова, което хората искат да скрият.

Онова, от което се срамуват.

Виждаш ли това?

Едни се страхуват от теб. Други имат нужда от помощта ти.

Това лекарство ще те предпази от отровата на дракона.

Силна си.

Вечното движение невъзможно. Рано или късно механизмът

така или иначе ще спре под собствената си тежест.