X-Men: Days of Future Past

Ню Йорк

Бъдещето.

Мрачен, опустошен свят.

Свят на войни, страдания, жертви...

и от двете страни.

Мутантите и човеците, които дръзнаха да им помогнат.

Воюват с враг, който не можем да победим.

Нима този път ни е отреден?

Нима е отредено да се самоунищожим както толкова видове преди нас?

Или можем да еволюираме достатъчно бързо, за да се променим?

Да променим съдбата си?

Бъдещето предопределено ли е?

Х-МЕН: ДНИ НА ОТМИНАЛОТО БЪДЕЩЕ

Москва

Те са тук!

Време е.

Стражите!

Слънчев огън!

Да вървим.

Бягайте!

Хайде!

Блинк! Не!

Твърде късно, задници.

Не мърдай, мутантски боклук!

Не!

Лягай на земята с ръце зад тила!

Малцина от нас оцеляха.

Професоре?

Открих ги.

Китай

Професоре!

Боби. - Здравей, Буря.

Здрасти.

Професоре, вие успяхте.

Когато Стражите атакуват, Завоевателя ги локализира,

а аз връщам Бишъп назад във времето, за да ни предупреди преди атаката.

Блинк разузнава следващата локация

и изчезваме, преди да усетят, че сме били там.

Защото... не сме били.

Как така?

Тя праща Бишъп няколко дни по-рано, за да предупреди другите

за предстоящото нападение.

Значи го праща назад във времето?

Не, само неговото съзнание като по-млад.

В по-младото му тяло.

Еха!

Планът може да проработи, Чарлс.

Кой план?

Програма "Стражи" беше дело на д-р Боливар Траск.

През 70-те той бе един от водещите конструктори на оръжия в света.

Но тайно беше започнал експерименти с мутанти,

използвайки дарбите им в полза на разработките си.

Това е невероятно.

Но един мутант разкрил какво върши той.

Мутант, който имал способността да се преобразява във всекиго.

Мистик.

За мен тя беше Рейвън.

Запознахме се като деца, израснахме заедно.

Беше ми като сестра.

Опитах се да й помогна...

но успях единствено да я прогоня.

Тя преследвала Траск по целия свят.

И на Парижката мирна конференция през 1973 г. след войната във Виетнам...

открила Траск...

и го убила.

Това било първото й убийство.

Но не и последното.

Но убийството на Траск не довело до очаквания резултат.

То само убедило правителството в нуждата от неговата програма.

Същия ден я заловили...

измъчвали я, правили опити с нея.

В нейното ДНК открили тайните на умението й за трансформация.

Това им дало нужния ключ

да създадат оръжия, адаптиращи се към всяка мутантска дарба.

За по-малко от 50 години

бяха създадени машините,

които унищожиха толкова много наши събратя.

Но всичко започна в онзи ден през 1973...

денят на първото й убийство.

Денят, в който тя наистина стана...

Мистик.

Искате да се върнете там.

Ако мога да стигна до нея, да предотвратя убийството,

да я опазя от тях,

тогава ще попречим на създаването на Стражите.

И ще сложим край на тази война, преди да е започнала.

Мога да пратя някого до 2-3 седмици назад във времето.

Може би месец.

Но вие говорите за връщане с десетилетия.

Притежавате най-могъщия мозък в света, професоре...

но умът не може да понесе такова натоварване.

То ще ви погуби. Съжалявам.

Никой няма да издържи на такова пътуване.

А ако нечий разсъдък умее да се възстановява?

Ако може да се самоизцелява и от най-смъртоносното нараняване?

Разпръснете се.

Заемете позиция.

Значи се събуждам в по-младото си тяло Бог знае къде.

После?

Трябва да отидеш в дома ми и да ме намериш.

Убеди ме във всичко това.

Няма ли да прочетеш мислите ми?

През 1973 г. нямах тези способности.

Трябва да направиш за мен това, което някога аз направих за теб.

Води ме, насочвай ме.

Тогава бях много различен.

Трябва да бъдеш търпелив с мен.

Търпението е най-силната ми страна.

Ще имаш нужда и от мен. - Какво?

След като Мистик напусна Чарлс, тя тръгна с мен

и аз я тласнах по опасен път.

Зловещ път.

Двамата ще трябва да се обединим

във време, когато бяхме пълни противоположности.

Супер.

И къде да те търся?

Сложно е.

Тялото ти ще спи, докато умът ти пътува назад във времето.

Докато си там, миналото и настоящето ще съществуват паралелно.

Но когато се събудиш...

всичко, сторено от теб, ще се превърне в реалност.

И за всички нас това ще е единствената позната история.

Така, сякаш последните 50 години не ги е имало.

Този свят и тази война...

единственият, който ще ги помни, ще си ти.

Така, Логан...

Искам да не мислиш за нищо и да стоиш спокойно.

Защо?

Ако умът ти е неспокоен, ще ми е трудно да те удържа

и може да пропаднеш между миналото и бъдещето.

А ако се наложи да съм неспокоен?

Изпълни се с успокояващи мисли.

Успокояващи мисли! Да ми кажеш нещо хубаво?

Понеже не остаряваш, ще изглеждаш по същия начин.

Няма да имаш много време в миналото.

Стражите ще ни открият.

Винаги успяват.

Този път няма да може да бягаме.

Няма да има спасение за нас.

Това е последният ни шанс.

Наистина ли мислиш, че ще успеем? - Имам вяра в него.

Не се тревожа за него, а за нас.

Бяхме млади...

не знаехме как да постъпим.

Сега ще знаем.

До скоро виждане.

Може малко да щипе.

Мамка му!

Получи се.

Какво става?

Гуен, обличай се. - Вие пък кои сте?

Не знам какво става.

Трябва да пазиш щерката на шефа, а не да я чукаш!

Не съм спал с нея.

Не? - Не.

Т.е. да, спал съм с нея много пъти.

Джими!

Но това не бях аз, а старото ми аз.

Аз пристигнах тук преди 20 секунди.

Нима? А къде са ти дрехите?

Моите...

Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че идвам от бъдещето?

Излез, скъпа. - Да.

Ще се погрижим за този шут. - Няма.

Ще ми дадеш ключовете от колата си и пари за бензин,

или ще се свестиш в болницата.

Повярвай, знам как става винаги.

Защото си от бъдещето?

Не.

Заради това.

Какво?!

По дяволите!

Успокояващи мисли.

КЪСМЕТЛИЯТА

Разглеждаме всички разходи по отбраната

и отваряме всички "черни тефтери".

Не можем да подкрепим оръжие, което напада гражданите ни.

Ако тези мутанти, както твърдите,

вече живеят сред нас,

значи си живеят тук мирно.

Не сме имали инцидент от 10 г.

След случилото се в Куба?

То не беше потвърдено.

Ние имаме съвсем реални врагове -

руснаците, китайците.

Става дума за една десета от една десета

от десета от населението ни.

Позволете да ви прочета нещо.

Моля.

Информацията е получена от приятелите ни от ЦРУ.

Това е дисертация,

написана от мутант в Оксфордския университет.

Цитирам.

"За Хомо Неандерталис

неговият братовчед мутант Хомо Сапиенс..."

т.е. ние...

"...е бил аномалия.

Появата на мутиралия човешки вид Хомо Сапиенс

е последвана от незабавното изчезване на по-малко еволюиралите предци."

Сега ние сме неандерталците.