This Boy's Life

:::УОРНЪР БРОС::: представя

Робърт Де Ниро

Елън Баркин

ЖИВОТЪТ НА МОМЧЕТО по истинска история

Леонардо Ди Каприо

Филмът не се препоръчва за деца под 16 годишна възраст.

Беше 1957 и ние пътувахме от Флорида към Юта.

След като майка ми бе пребита от гаджето й,

ние поехме към урановите полета.

Щяхме да забогатеем и променим късмета си,

който не беше толкова добър откакто семейството ни се раздели години.

Забелязах с малкото си око нещо, което започва с буквата "К".

Кактус. Кактус. - Не. Не? То е нагоре.

Нагоре. Нагоре в... - Облаци. Облаци.

Добре. Твой ред е.

Бях обладан в свободата на майка си, нейното възхищение от свободата й.

Тя щеше да забогатее от уран и аз щях да й помогна.

Как работи това нещо? - Ами, мисля, че причинява...

Прави черна светлина, която кара урановите следи да светят.

Значи може да се разхождаме и да намерим уран?

Ами казват, че е навсякъде в Моаб. - Закъсняхме за Моаб.

Човекът в офиса каза, че никой не е открил уран в Солт Лейк Сити.

Ами това означава, че цялото място е само за нас?

Да. - Това ще е голям удар за нас.

Ако това стане, помисли си само...

Ще можем да си вземем истинска къща

и да се отървем от този проклет "Неш".

Няма да се притесняваме за пари вече.

Ще бъде като ясно небе в юнски ден.

Ясно небе в юнски ден.

Знаеш ли ако имах едно желание, знаеш ли какво щеше да е?

Бих искала да изгоря този проклет "Неш",

докато стане на пържени картофки. Сериозно. Мразя го.

Мразя мъжа, който го е изобретил и заводът, който го е произвел.

Почти искам да видя Рой отново.

Той беше единственият, който можеше да я накара да спре да прегрява.

Боже мой, колко беше отегчителен. Отегчителен и беден.

Въобще не си подбираш гаджетата.

Хайде, тръгвай да забогатяваме в Солт Лейк Сити.

СОЛТ ЛЕЙК СИТИ 15 октомври 1957 год.

Чакайте малко. Шегувате се, нали?

Не. Дойдохме тук, за да търсим уран.

Ако сте тук, за да търсите уран, защо не отидохте в Моаб?

Бяхме там, обаче ни бяха преварили.

Значи дойдохте тук просто да търсите уран.

Да.

Имате ли нещо против да кажа нещо, което може да прозвучи грубо.

Госпожо, имате повече кураж, отколкото здрав разум.

Какво каза човекът? - Не питай.

Мама има свой начин да се справя с проблемите. Оставя ги зад гърба си.

Така направи и с " Неш", просто го остави.

Нещата тръгват на добре. Усещам го.

Идват добрите времена.

Майка ми имаше големи планове, особено за мен.

Но аз я разочаровах постоянно от момента, в който напусна татко.

Реших да се оправя. Ще имам честни приятели.

Ще имам само 6-ци в училище и няма да се забърквам в неприятности.

Обещах й. И ще го спазя.

Поставяме под съмнение новите момчета.

За втори път си пред мен.

Мисля, че е по-добре да се обадиш на майка си и да й кажеш да дойде.

Тя работи.

В момента работи.

Не аз им счупих прозореца. - О, моля те.

Вярваш на тях вместо на мен. - Ако те е грижа за мен, замълчи си.

Ако те беше грижа за мен, щеше още да си женена за татко.

Не го мислих наистина. Знаех, че не беше така.

Баща ми беше поел своя път. И когато решиха да се разделят,

взе по-големия ми брат Грегори с него.

Понякога трябваше да обвиня някой и тя беше единствената наблизо.

Колко е часът? - Почти седем.

Защо не ме събуди?

Приготвям вечерята. Картофите се пържат и купих няколко хотдога.

Съжалявам. - Знам, че е така.

Знам, че баща ти не ти се обажда, а и брат ти не ти пише,

но знаеш, че не е по моя вина. - Знам.

Добре.

Ало?

Здравей Рой.

Уинчестър! Благодаря!

Намерих си квартира. Но е като ад и е на другия край на града.

Мисля, че си намерих работа на поточната линия

на гарата на Тексако.

Е, как я караш в "Уинстейс"?

Откъде знаеш къде работя, Рой? - Тук съм вече почти седмица.

И си ме следил цяла седмица?

Как ме откри? - Харесва ли ти пушката, Тоби?

Най-доброто нещо, който съм получавал.

Отивам да се преструвам, че стрелям. - Не я насочвай към някой,

или няма да те науча да стреляш.

Не е заредена. - Чу ме.

Няма патрони, за бога. - Не ме карай да повтарям.

Добре. Тогава просто ще я насоча към небето.

Недей. Рой, недей!

Тоби е още буден.

Ти си едно сладкишче, скъпа.

Само като те гледам се надървям.

Недей, Рой.

Не сега.

Той нищо няма да чуе!

Виж, аз съм...

Извинявай, скъпа. Съжалявам.

Знаеш, че не го мислех.

Просто се радвам, че те виждам.

Повечето следобеди се скитам наоколо като гламав.

По някой път отивам в центъра и зяпам стоките.

Може би ще открадна, може би не.

Представях си, че виждах баща ми да идва към мен.

Чаках го, за да ме познае.

Знаех, че не беше той. Живее на Изток и женен е за богата жена.

Неговия прякор беше Дук и точно така си го представях,

като херцог живеещ в замък надалеч.

След няколко минути си избирах някой друг.

Прибрах се. - Здравей, скъпи.

Отиваме ли някъде? - Със сигурност.

Къде? - Не знам. Някакви предложения?

Финикс. - Добре. И аз си мислех за там.

Или в Сиатъл. Има множество възможности и на двете места.

А твоето баснословно гадже? Баснословният, отегчен Рой.

И той ли идва с нас? - Надявам се не.

Погледнах през прозореца на работа, той беше на другия край на улицата.

Толкова неприятно. - Не мислеше така снощи.

"Много ми хареса новата пушка! Това е най-добрия подарък,

който съм получавал някога." - Млъкни мамо.

Готово. - Сега ли? Тръгваме сега?

Какво става с храната? - Зарежи я.

Дори консервираните продукти? - Идваш или оставаш?

Питай го кога е следващият автобус до Финикс.

Кога е следващият автобус за Финикс? - Утре сутринта в 11:45.

А за Сиатъл? - Да, а за Сиатъл?

Заминава, след три... Не две минути.

Това ли е автобуса за Сиатъл? - Да.

Побързай. Хайде. - Сиатъл, идваме!

Винаги съм имала блестящи идеи.

Ако имах CPA лиценз, може да направим много пари с него в Сиатъл.

Знаеш ли какво. Ще пусна реклама за съквартиранти.

СИАТЪЛ 6 месеца по-късно

Здрасти, Тер. - Здравей, Джак.

Какво каза майка ти за бягането ти от училище?

Кой я слуша?

Ходи ли до Уанда снощи?

Излизахте ли?

Добре ли си прекара? Колко добре?

Чуках я докато не й се разкървави носа.

Със сигурност е така.

Здравей, Джак. Тери.

О, виж! Това са Елвис, Елвис и Елвис.

Боли ли те лицето? Защото мен направо ме убива.

Сребърен.

Има ли някой? - Помощ! Помощ!

Помощ! Тук съм!

Луис, скъпа, ела тук. Имам 15 сантиметров, който те чака.

Да бе, мечтай си. - О, Луис. Толкова те желая!

Хайде, караш ме да се надървям!

Хайде, скъпа! Ще се справя по-добре от Супермен. Само ми дай шанс.

Как ме откри?

О, Луис! Татко ще те направи щастлива.

Вържи проклетите въжета около мен.

Дори не може да ти стане, Сребърен.

Трябваше да говорим мръсотии. Това беше формалност,

като кръстейки се със светена вода, когато влизаш в църква.

След това, млъквахме и гледахме шоуто.

Омеквахме. Предавахме се. Гледахме Супермен и тъпите му приключения

със скапана интрига и не се смеехме.

Изглежда по-добре с панделка отзад. - Той ще я хареса.

Казваш, че вече е със сериозни намерения?

Така мисля. Продължава да ми говори за женитба.

Умира да се запознае с Тоби. - Три срещи и го закова.

Не съм сигурна, че го искам. - Кой не искаш?

Не е ли това големеца, който не може да бъде накаран да ходи на училище.

Кой не искаш? - Дуайт. Не помниш ли? Казах ти.

Моля те, използвай чаша.

Това е онзи дето идва от доковете? Механика?

Дуайт. Какво тъпо име.

Дуайт.

Каролин. - Здравей?

Здрасти. Вратата беше отворена. - Дръж се прилично.

Благодаря ти.

Нека те представя не всички. Ще взема шапката ти.

Това е Мариан. - Мариан.

Това е Кати. - Кати.

А това е синът ми.

Значи ти си Тоби? Ти не си Тоби? - Не.

Иска да го наричат Джек. Глупаво, но прочете книгите на Джек Лондон.

Ще му викам както поиска. Винаги съм казвал,

че хората могат да ме наричат както си искат и колкото си искат,

докато не ме нарекат закъснял за вечеря.

Чаша кафе, преди да тръгнете? - Бих изпил една чаша, да.

Настанявай се. - Тук ли?

И така, Джек, харесваш ли училището? - Не.

Не харесваш училището? - Не.

Такива ли са в днешно време децата? - Може и да го хареса, ако отиде.

Вземи си още една бисквитка за из път и се махай.

Синът ми е решил да ме вкара рано в гроба. Наистина.

Изправи се и бъди учтив, скъпи.

Кой го направи? - Аз.

Мога да кажа, че сте доста щастливи,

да живеете в къща с чаша кафе като тази.

Чакайте.

Благодаря. - Няма защо.