Class

КЛАС

С участието на РОБ ЛОУ

ЖАКЛИН БИСЕ

АНДРЮ МАККАРТИ

Вземи билета...

О, Джонатан! Да се пазиш!

Вземи, сине... - Тате...

Ще се видим на Коледа. - Толкова се гордея с теб!

СТЮАРТ МАРГОЛИН

КЛИФ РОБЪРТСЪН и др.

Музика ЕЛМЪР БЪРНСТЕЙН

Оператор РИК УЕЙТ

Готино сако!

Сценарий ДЖИМ КОУФ и ДЕЙВИД ГРИЙНУОЛТ

Здрасти. - Добре дошъл.

Режисьор ЛУИС ДЖОН КАРЛИНО

Пази се!

Браво, тъпако!

Още един идиот!

Влез!

Ти трябва да си Джонатан! Аз съм Скуайър Франклин Бъроус.

Викай ми Скип. Дай да ти помогна.

За Бога, Джонатан! Какво има тук, мъртвец ли?

Не, книги, дрехи...

Миналата година един пренесе приятелката си така.

Но загуби ключа от куфара. Докато го намери, тя хвърли топа.

Сериозно? - Шегувам се.

Добре дошъл в академията "Върнън"!

Това ще е твоята част от стаята. Това се носи, само когато си дежурен.

Така ли? Не знаех. - Разполагай се.

Откъде си? Къде си учил?

Израснах в Питсбърг и учих там...

По дяволите, закъсняхме!

Какво ще кажеш? Страхотно е, нали?

Другите пазаруват в "Нейман Маркус".

Не аз открих жесток бутик. Хубаво е, нали?

Ако не взема първа награда, няма Господ.

Хайде, преобличай се. - Да се преобличам?

Забравих, че не си в час.

Сигурно ме мислиш за странен. - Ами...

Тева е традиция във "Върнън".

Всяка година абсолвентите обикалят академията,

облечени в дамско бельо.

Всички имат респект от нас. Това е шансът им да ни се присмеят.

Разбрах. - Да не си помисли...

Хайде, това е традиция! Боже, ти нямаш дамско бельо.

Аз ще остана в стаята. - Чакай да помисля... Джени!

Имаме късмет!

Не искам да го обличам... - Не мога да ти дам моето.

Няма да спечелиш награда, но поне няма да се изложиш.

Обличай го!

Хайде!

Побързай! Ще закъснеем!

Момчета, вижте!

Изглеждаш страхотно!

Вижте тези крака!

Черното ми е любим цвят.

Луди са по теб.

Камъни под бикини!

Съжалявам, беше гадно.

Не се сърди.

Това наистина си е традиция. Всяка година някой се прецаква.

Не се сърди. Беше шега. Не го приемай лично.

Ние сме съквартиранти. Ще сме заедно цяла година. Мир?

Мир.

Ето я и нея. Мисля, че съм влюбен в теб.

Как си, съкровище?

Може ли един танц? - Май не е в настроение.

Лампите! - Майната ти, Роско!

Казах, лампите, пъпчивци! - Твоят нос е пъпчив, Мейбаум!

Моржът идва!

Добър вечер, г-н Мейбаум. - Добър вечер, господине.

Всички са по леглата си.

Лека нощ тогава. - Лека нощ, господине.

И още нещо... Ако някой пуши, ми кажи.

Добре ли си?

Лека нощ!

Ето го и него.

Вижте, "дамата с бельото"!

Господа, представям ви прекрасната г-ца Ейприл!

Джонатан, насам!

О, скъпа...

Божичко, тя плаче. - Ела при нас.

Нека избърша сълзите ти.

Какъв глупак! - По-скоро е мега-тъпак!

Млъкнете! - Какво става?

Не си отивай, скъпа! - Върни се!

Ела да ти се порадваме!

Джонатан, мисля, че правиш...

Боже мой!

Господи!

Не знам защо го е направил... Беше просто шега!

Обесил се е!

Не знам защо го е направил...

Много смешно, г-н Бъроус. - Тишина!

Отбийте се в кабинета ми утре сутринта.

Давам ви време да помислите върху постъпката си.

Аз също трябва да помисля как да ви накажа.

И, моля ви, поканете "мъртвия" си съквартирант.

Съжалявам, беше гадно. Но какво трябваше да направя?

Да се самоубия ли?

Шегичка! Нищо лично. Мир?

Мир.

Не вярвах, че ще се случи толкова скоро.

Обикновено минава месец, преди да видя ученик по дамско бельо.

Или кукла с моя образ да виси някъде.

Тева е едва първата седмица, господа.

Не ми се мисли какво може да стане до Коледа. Прав ли съм?

Да, господине. - Това беше риторичен въпрос.

Прощавам на всеки по една издънка. Това бяха вашите.

Надявам се да нямаме повече подобен разговор.

Никакво "ако", "и" или "но". Ясно ли е?

Да, господине.

Вече трябва да внимаваме. - Да бъдем сериозни.

И отговорни. - Няма проблем.

Няма да стане.

Ще ни изритат от академията! - Спокойно!

Кой ще го плати?

Аз. - Нима? На колко години си, синко?

На петдесет!

Успя! Изумен съм от подхода ти.

Аз също.

Никой не знае за това. Закълни се, че ще пазиш тайна.

Заклеваш ли се? - Да.

Заклеваш ли се? - Заклевам се.

Убих човек. - Сериозно?

Не те лъжа. - И аз убих човек.

Миналата година бях в Монтего Бей с приятели.

Срещнах една страхотна мадама. Отидохме у тях.

А там ме чакаше един здравеняк с пистолет.

Мадамата започна да ме пребърква.

Ритнах оня в топките и се опитах да му взема пистолета.

Изведнъж се чу изстрел.

Онзи лежеше на земята, облян в кръв.

Беше ужасно. - Господи!

Какво направи после? - Ти как мислиш? Плюх си на петите.

Кое е най-лошото нещо, което ти си правил?

Измамих на теста "САТ". - Пързаляш ме.

Изръсих се 150 долара. Знаех всички отговори.

Измамил си на теста? - Да.

Страхотно! Ти си най-умният в цялото училище!

Справил си се по-добре дори от Роджър.

Целият ми живот зависеше от влизането ми в "Харвард".

Наистина ли си измамил на теста?

Това си е сериозна работа.

Ти пък си убил човек!

Е, не точно.

Какво искаш да кажеш?

Копелето се измъкна с всичко, което имах.

Бях толкова уплашен, че се подрисках.

Задник!

Символизмът на Кафка е очевиден.

Ябълката представлява първородния грях,

който след време може да го съсипе.

Опитва се да ти каже, че всички сме хлебарки.

До скоро. - Познай какво ще правим.

Ще учим по латински. - Не.

Уредих ти среща с второто по красота момиче във "Фоксфийлд".

Пързаляш ли ме? - Не.

Без мен. - Спокойно, няма да ни хванат.

Говоря за срещата...

Не съм го правил досега. - Сериозно?

Шегувам се. Разбира се, че съм го правил.

Не всеки път съм стигал до края, но...

Лошо ми е...

Няма страшно. Те са много мили момичета.

Едва ли ще топна чушката.

Въпреки че винаги ми е връзвало. Загаси лампите.

Нали знаеш какво ще стане, ако ни хванат?

Но момичетата могат да ни дадат много повече.

Не е за вярване.

Ето ги. Точно навреме.

Здравейте.

Не че не искат да работят, просто нямат възможност.

Бедните хора са като нас, само дето нямат пари.

Те нямат вина. Имат много деца и не могат да ги изхранват.

Ние сме образовани и ползваме противозачатъчни.

Положението им няма да се премени, докато не направим нещо.

Не си ли съгласен? - Ами....

Изцапа цялата седалка!

Има и по полата ми!

Ето там.

Мисля, че ме харесаха.

Джонатан?

Познай какво направих за теб. - Не искам да знам.

Добре дошъл сред нас, г-н Секретар.

Като секретар на Танцовия клуб мога да отсъствам от занятия.

Най-хубавото е, че ние сме 5, а те - 479. Да вървим.

Какви сладурани....

Пълно е с мадами.

Здравейте. - Добре дошли.

Точно преди последния танц г-жа Дебрул и г-н Кенеди

ще обявят наградата за най-добър костюм.

Може ли и ние да кажем нещо? - Това с костюмите е детинско.

Става дума за танци на Вси светии. - Има по-важни неща от Вси светии.

Има толкова много бедни хора.

Лиса, защо не предложиш на гостите ни сандвичи?

Без костюми няма да е интересно. - Всички танци са неподходящи,

като се има предвид в какъв свят живеем.

Писна ми от теб и либералните ти глупости.