The Counselor

Един филм на РИДЛИ СКОТ

Буден ли си?

Не. Кое време е?

Почти два часа.

Сутрин или следобед?

Не говориш сериозно.

Не съвсем.

Следобед е. - Знам.

Кога е полетът ти? - 19:40 ч., за Амстердам.

Не съм те виждала две седмици, а довечера отново ме изоставяш?

Знам. Няма да ме има само няколко дни.

Боже, каква сексапилна жена си.

Какво правиш? - Нищо не правя.

Ще ме изнасят оттук на носилка.

Кажи ми нещо мръснишко.

Искам да повдигнеш роклята ми с ръката си.

Ти не носиш рокля.

Това какво значение има?

Обичаш да ти го казвам.

Знам. Но все пак трябва да е истина, нали?

Защо просто не ми кажеш какво искаш да ти направя?

Искам да ме докоснеш.

И къде искаш да те докосна?

Искам да ме докоснеш там долу.

Наистина ли?

Наистина.

Кажи го още по-мръснишко.

Искам да ме докоснеш.

Мокра ли си? - Да.

Наистина си. - Да...

Направо си подгизнала.

Знам.

И как се докара до това състояние?

От мислене за теб.

И какво точно си мислеше за мен?

Мислех си как сладкото ти лице е между краката ми.

Чакай, чакай. Ще отида да се поизмия.

Не искам да го правиш.

Бавно, бавно...

Откъде знаеш как да го правиш?

Научил съм се от едни много палави момичета.

Развали ме, знаеш ли това? - Надявам се.

Имаш най-пищното котенце, знаеш ли?

Кажи ми какво да направя.

Знаеш какво. - Кажи ми.

Ами ако те шокирам? - Лоша работа.

Искам да ме оправиш с пръсти.

Какво? - Чу ме.

Не мога да повярвам, че го каза. - Повярвай.

Изглежда покварата ти е достигнала едно съвсем друго ниво.

Мислех, че това не е от голямо значение за жените.

Зависи от жената.

Искам да вкараш пръста си в мен,

да намериш точката ми и да я натиснеш.

Боже мой!

Боже, колко си пищна.

Боже мили!

МАЙКЪЛ ФАСБЕНДЕР

ПЕНЕЛОПЕ КРУС

КАМЕРЪН ДИАС

ХАВИЕР БАРДЕМ

БРАД ПИТ

СЪВЕТНИКЪТ

СИУДАД ХУАРЕС, МЕКСИКО

Нелегални! Добре дошли в Съединените щати.

Харесва ти тук, защото ти напомня за някое друго място ли?

Не е затова. Харесва ми само по себе си.

Не е задължително да прилича на нещо. - Не.

Аз напомням ли ти на другиго? - Да, напомняш ми.

На някого, който ти липсва?

На някого, който е мъртъв.

Не изпитвам чувство на липса към каквото и да било.

Да ти липсва нещо, значи, че се надяваш то да се върне.

Но това никога не се случва.

Знам го още от малка.

Не мислиш ли, че това е малко студено?

Не смятам, че истината има температура.

Ето го и залеза.

АМСТЕРДАМ

След мен, ако обичате.

Добро утро.

Искам нещо, което няма да й е некомфортно да носи.

Не искам някой грамаден диамант, който да се страхува да си сложи.

Куражът й сигурно е по-голям, отколкото предполагате.

Това възглавница ли е? - Не, това е Ашър.

Погледнете ъглите му. Поставете го в кутията.

Диамантът тип възглавница има леки дъги по краищата си.

Той е съвременен вариант на класическата диамантена форма.

Да видим цвета му. Сложете го с лицева част към масата.

През павилиона ли се гледа? - Да, така се вижда по-добре.

Изглежда жълт. - Азотът придава жълтия цвят.

Цветовете започват от D. Такъв диамант не притежава цвят.

Какъв тогава е този тук? - H.

Това добър цвят ли е? - Много добър дори.

Когато говорим за диамантите, винаги имаме предвид недостатъците им.

Съвършеният диамант би бил съставен единствено от светлина.

Виждате ли инклузията?

Не. - Малка е, наричаме я "перце".

Да. Мисля, че я виждам.

Какъв клас е камъкът? - VS1.

Някои биха го оценили по-високо. - Вие бихте го оценили по-високо.

Харесва ли ви този камък? - Харесвам го, да.

Колко карата е? - 3,9.

Скъп е.

Кажете ми какво виждате.

И помнете, не търсите качествата му.

Това е циничен бизнес, търсим единствено дефекти.

Това е 5-каратов камък. Кажете ми какво виждате.

Кулетът изглежда голям.

Короната и павилионът не си съответстват.

Пръстенът идва леко изкривен. - Много добре.

Обаче не съществуват съвършени диаманти.

"Не съществуват съвършени неща", както казваше баща ми.

Вие сте сефарад. - Да.

Познавате ли Испания? - Да. Както и тя мен.

Мислех, че страната ще се окопити, но това няма да го бъде.

Всяка страна, пропъдила евреите, бива сполетявана от една и съща съдба.

Която е?

Не бихте искали да знаете. По-добре да говорим за камъните.

Най-ценният е червеният диамант от Аргайлските мини. Необичайно рядък.

В живота си съм виждал два такива. Почти невъобразима наслада за очите.

Искам да знам.

От мен помнете...

Няма друга култура, освен семитската култура.

Последната, известна преди това култура, била гръцката,

а в бъдеще ще имаме едно голямо нищо.

Много смело твърдение.

В сърцевината на всяка култура лежи същността на героя.

Кой е онзи човек, който бива почитан от хората?

В класическия свят това е войнът, докато за Запада това е Божият човек.

Мойсей, Христос, пророкът, покаяният.

Подобен образ бил нещо непознато, нечувано и немислимо за гърците.

Защото има само един Божи човек, не цяло множество.

А това е именно богът на еврейския народ, няма друг.

Ние считаме, че Той... каква е правилната дума...

откраднат.

Откраднат от Запада.

Но как всъщност се краде Господ?

Евреите съзират мъчителя си облечен в одеждите

на собствената им древна култура. Припознават се във всеки един детайл.

Образът е винаги на бедняк, а от ръцете винаги капе кръв.

А хитонът? Не беше ли той на чичо Хаим?

Ами обувките?

Мисля, че ви беше достатъчно. Стига толкова философия.

Сами по себе си, камъните имат собствен поглед над нещата.

Надали са толкова неми, за колкото ги смятате.

Създадени са от Земята много преди да има кой да ги пипне.

А ето ги и сега. Нека ви покажа.

Това е предупредителен камък.

Въпреки че, предполагам, всеки диамант бива такъв.

Предупредителен диамант? - Разбира се. Защо не?

Човек се стреми към вечния блясък на диаманта,

но това не е никак малка мечта, че дори и е недостижима.

Не е ли именно това смисълът на накита?

За да изтъкнем красотата на любимата си,

трябва да покажем както нейните недостатъци,

така и благородството, произлизащо от тях.

Заявяваме на тъмнината, че не ще бъдем омаловажени

от краткостта на живота ни.

Че това не би възпряло стремежите ни.

Ще ме разберете.

Добър ден, сър. Благодаря ви.

Добре изглеждаш, Съветнико. - Крис.

Как я караш? - Добре.

Къде е Райнър? - Вътре.

Недей да го мислиш. - Да, обаче кой е платил?

Аз дадох кредитната карта, така че аз съм платила.

Ти си платила значи? Все ми е тая. - Но ти харесва?

Да, харесва ми.

Не съм бил в Барбадос. Всички жени ли са хубавки като теб?

Там е вряща яма от сексуална невъздържаност.

Не ти вярвам. - Е, преди беше, но си тръгнах.

Влез.

Добро утро, Съветнико!

Добро утро. Малкина.

Здравей, красавецо.

Как е Лора? - Превъзходно.

Това е хубаво. Чудесна жена, чудесна.

Предполагам, че не е наясно с новото ти бизнес начинание?

Не е. А твоята мадама?

Да.

Какво "да"?

Не я знам какво знае, не искам и да знам.

Нямаш ли й доверие? - Бога ми, Съветнико, та тя е жена!

Не искам да бъда студен, но що се отнася до мъжете,

те имат свой собствен план за нещата.

Винаги съм харесвал умните жени, но това си е скъпо хоби.

Знаеш ли за какво е цялата техника? - До известна степен.

За всичко останало мога да питам нея, което ме притеснява дори повече.

Така и не ми каза какво стана с двама ви с Клариса.

Госпожица Клариса и нейното удивително телце.

Обичаше да се разхожда без сутиен.

Онези твърди зърна под тениската й...

Мисля, че ревността сложи край на връзката ни.

Ревността ли? - Оправяше повече жени от мен.

Ти сериозно ли? - Така мисля, да. Най-вероятно.

Трябва да призная, че за жена, падаща си по женския пол,

проявяваше небивал интерес към мъжкия член.

Така хубаво ми го смучеше, че направо не знаех къде се намирам.

Заряза ме заради една чернокожа красавица.