نخستین 200 خط.
След два месеца...
Още е сурово, трябваше да го оставиш още 2-3 минути.
Запалете огъня, по-бързо!
Продължавайте.
Ален, какво казах? Какво казах?
Три специфични почви от три местни екосистеми.
Това поиска ефрейтора, така трябва да изглежда.
Чухте ли? Трябва ми още.
Боже, не може ли просто да й пробутаме блини?
Да, ако искаш стражата да свири на маримба на топките ти.
Вече не издържам да се обличам като селянин
и да разнасям помия, докато мутрите ми правят колоноскопия с поглед.
Стегни се, Малкълм, за да не те уволнят на обед.
Вдигни ръце.
Да, гъделичка. - Да.
Наистина го усещам. - Така и трябва.
Прекрасно.
Какво е това? Не е сварено.
Не, сър, сотирано е в масло.
Абе вие глухи ли сте?
Казах варено със сол. Махнете го.
Махни го, префърцунено френско лайно такова.
Хрупкавото нещо дава доста енергия, нали?
Знам, че звуча като развален грамофон, но сигурна ли си, че е безопасно?
Няма как да е хранително.
Полезно е. Ядяхме го, когато нямахме нищо.
Да, но сега не е така, нали? Всъщност имаме повече от достатъчно.
Точно там е проблемът, приятелю.
"Приятел"? Не съм ви... - Не, не.
Стига, Ники, вярваме в народните илачи на Хърбърт, нали?
Те ни изцелиха от проклетия мухъл.
После ще прегледаме и останалите, нали? - Да, подборът на шибаната армия.
Като стана дума, персоналът започна да се изнервя.
Заради уволненията, пардон, заради съкращенията...
Вижда ми се малко брутално.
Чудесно.
Не е добре за морала, нали?
Съжалявам, но не можем да плащаме на мърди.
Трябва да съкратим разходите, никаква тлъстина.
И без пиявици.
Лени, подготвил съм финансовия доклад за преглед. За онова нещо.
За кое нещо?
За нещото. Знаеш, любов моя.
За фонда от Белиз.
Ще го прегледам по-късно, става ли?
Трябва да подготвя рождения ден на татко.
Ще се справиш със заседанието на кабинета, нали?
Разбира се.
Ще ми кажеш ли? - Какво?
Защо си се облякъл като хилав козар?
Не разбирам.
За бога, Виктор.
Само не казвай, че се правиш на селянин, за да му угодиш.
Не, разбира се. - Опитваш се да избегнеш уволнението?
Защо не покажеш на ефрейтора и коприненото си бельо, г-н орачо?
Може да му хареса.
Изглеждате превъзходно, ефрейтор. - Днес аз ще водя заседанието.
Надявам се, че канцлерът е добре.
Нищо й няма.
Радваме се да го чуем, ефрейтор.
Всъщност, имаме подаръче за вас, сър -
украсен със скъпоценни камъни франкски меч,
какъвто историците смятат, че е носил Намереничето.
Не ви ща шибания меч. - Да, разбира се.
Та...
Канцлер Върнъм ме помоли да ви прочета следното:
"С ефрейтор Зубак решихме да вземем мерки
като продължение на политиката ни за подобряване на живота на трудещите се.
Алчността и чуждите пари трябва да бъдат изкоренени от народопсихологията ни.
Затова ще поемем по нов курс -
широкомащабно прехвърляне на частната собственост
от земевладелския елит на работническата класа.
Трябва да направим реформите колкото се може по-скоро."
Браво, ефрейтор. - Имате предвид поземлена реформа, нали?
Аз какво казах?
И сте запознати с рисковете на подобна реформа?
Икономиката забавя ход, има недостиг на храна.
Да не стане като в Южна Африка?
Казах, че ще ги направим.
Тогава ще ги анализираме и щом канцлерът ги одобри...
Тя вече ги одобри. Току-що ви го прочетох. - Да, разбира се, разбира се.
Имах предвид официалното й одобрение.
Започвате да ги планирате веднага, защото така съм казал, ясно?
Да, разбира се, няма проблеми. Съжалявам, ако съм...
Помните ли какво стана с Емил Бартош?
Да, сър, но... - И това беше само началото.
Много добре, ефрейтор, благодарим ви. Веднага се захващаме.
Е, приятели, да живее потомъкът на Намереничето.
Европа
РЕЖИМЪТ
Любими мои, от гордите ни планински върхове
и над полята с разцъфнало захарно цвекло
се носят песните на предците ни.
Те ни зоват
да се върнем към ценностите и традициите, които почитахме.
В обикновените им радости и мъдрост
открихме свещената и очевидна истина:
любимата ни земя трябва да принадлежи на вас.
Съвсем скоро ще сторя това,
което бившият канцлер Кеплингер не успя да направи -
повсеместна поземлена реформа.
Ще ви върна онова, което пъклените олигарси ви отнеха
и ще изкореня селската мизерия завинаги.
Работата ви вече никога не ще бъде недооценена.
Вече никой няма да ни лиши от мечтата ни.
Стоп. Добре ли беше?
Идеално. - Сигурен ли си?
Да. - И не твърде откровено?
Беше прекрасно. Трябва да обсъдим финансирането на реформата,
може би ще се наложи да вземем средства от холдинга.
Не, него няма да го закачаме. Благодаря, г-н Сингър. Хърбърт?
Страхотно е, нали? Също като в съня ни, помните ли?
Да. Не. Да, точно като в съня ни. Да.
"Поземлена реформа". Силни думи. Вълнуващи.
Ще пожаля американците, те направо ще откачат.
Не, Елена, вече няма да им цепим басма, разбрахме ли се?
Те вече не съществуват, сега сме само ние и народът.
Разбира се, просто съм дяволита.
Госпожо.
А, ето те и теб, любов моя.
Донесоха ти чая. Да сипя ли?
Лени, мислех си,
че поземлената реформа наистина е голям пробив.
И аз мисля така.
Тя е като Робин Худ.
Виждаш проблема, нали?
Проблем?
Няма как да си едновременно и Робин Худ, и кралят.
Холдингът, Лени.
Мога да съм и двете.
И двете? Не можеш да върнеш земята
и да притежаваш половината от нея.
Ще щипнем само мъничко, всичко е наред.
Не е "мъничко", любов моя.
Тя сигурно няма предвид реформа в буквалния смисъл на думата, нали?
Изобщо не й пука какво има предвид.
Тя ще фалира страната, ако войнствения бик й каже.
Планът беше да го издигнем.
Да го издигнем, а не да го превърнем в шибания Хърбърт Страшни.
Заради него кобалтовите мини бездействат.
Заради него нашият БВП се свива като сфинктер.
Той пропъди американската дойна крава към по-зелените пасища.
И той ще й омръзне, както винаги. - Ами ако не й омръзне?
Работя по въпроса.
Г-жо, както пожелахте, изготвих пълен доклад
за настроенията в американските медии и разузнаването.
Доминиращата тема, естествено, продължава да е Тайван.
Напрежението ескалира
и Държавният департамент на САЩ се опитва да въвлече Китай в...
Да започнем с Европа, става ли?
Да, разбира се.
Наблюдава се засилен интерес към нестабилните немски пазари...
Не, кажете ми за някой по-близо до нас.
По-близо от Германия? Добре.
САЩ продължават да търсят възможности
за инвестиции във Фейбънския коридор.
Агентите ни в региона следят...
Няма ли отзиви за нас? Никакви изцепки от...
От оная канзаска повлекана?
Как й беше името? Сенатор Холт?
Трябва да кажа, че новата изолационистка политика,
предприета от вас и ефрейтор Зубак изглежда дава резултати.
Напоследък американските медии почти не споменават вас и правителството.
Като че ли са продължили напред.
Както искахте, разбира се.
Да. Разбира се.
Затворете вратата.
Почти честит рожден ден, татко.
Боже, само се виж. Докарали са те като холандска курва.
Ето, тези са мъртви, също като теб. Имате много общо и доста за обсъждане.
Правим поземлена реформа, хич няма да ти хареса, но да го духаш.
О, я не ме гледай така, добре съм, даже съм повече от добре.
Просто не мога да спя, това е.
Поземлената реформа се оказа гениална идея.
Не, не е проява на слабост, нито е досадна.
Грешиш.
Сигурно не ти се вижда мащабна
като мечтите ти за анексия на Коридора.
Боже, колко се заблуждаваше.
Това е истинският свят, татко, порасни най-сетне.
Грешиш и за Хърбърт.
Да.
Имам пълен контрол над ситуацията. Така е.
Какво?
Чувстваш се застрашен?
Защото той е истински мъж ли?
Ти си съсухрено щурче с мънички топки.
Ревнуваш, така ли?
Затова ли се опитваш да ме вбесиш, като мама? Е, няма да стане.
Аз съм имунизирана срещу бащи, надвих те!
Отхвърлям те и те презирам, защото си адски жалък!
Не, не, извинявай, съжалявам, просто...
Да забравим за този разговор, моля те.
Не искам да развалям големия ти ден утре. Съжалявам.
Извинявай, татко.
Загрейте, Елена.
Хайде! - Добре. Господи.
Раменете - назад.
Хайде, от бедрата, ето така.
Какво има?
No comments yet. Be the first to leave one.