Journal d'une femme de chambre (Diary of a Chambermaid)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА КАМЕРИЕРКА.

Дами, по-тихо, моля. Нищо не се чува.

Мадмоазел Селестина, заповядайте.

Мадмоазел Селестина, има едно хубаво... много хубаво за вас място.

Но ще ви се наложи да пътувате за провинция, но не много далеч.

Провинция ли? Не бих искала. - Не познавате провинция.

Има прекрасни места. - Прекрасни? Какви глупости.

Никъде няма прекрасни места. - Напразно говорите така.

Точно лоши места няма. - Да, разбира се, има само лоши хазяи.

Не, има лоши слуги.

Аз в препоръчвам най-хубавите къщи.

Вината не е моя, че никъде не се задържате.

Нали сте умна, възпитана.

Имате хубава външност, фигура.

Можехте да сте много добре, с надлежно поведение.

Имате предвид лекото поведение?

Наричам това обмислено поведение. - Кое "това"?

Мадмоазел, какво си въобразявате? - Не, нищо.

С вас, мадмоазел, винаги има много грижи.

Заклевам се да използвам надлежното поведение.

Както вие се изразихте.

Имайте ми доверие, мадам. - Няма смисъл да продължаваме.

Не заслужавате доверие. Много сте капризна.

Моля ви.

Помислете добре. До утре.

Надявам се мястото ще ви дочака.

Престой две минути. Заповядайте, господа.

Вие ли сте парижанка? - Да, аз съм.

Легни. Легни!

Мадам...

Благодаря ти, Жозеф.

Много красиво сте облечена, дете мое.

Благодаря, мадам. - Веднага ще се преоблечете, нали?

Да, мадам.

Разкажете ми, къде работихте преди?

В Париж, сигурно сте запозната, в младо семейство.

В къща имаше четирима слуги.

В голяма къща ли? - Да, мадам.

И кой отговаряше за реда. - Камердинер и аз.

Чистоплътна ли сте? - Разбира се, мадам.

Ръцете ли са ви криви? - Не, мадам.

Защо тогава напуснахте къщата?

Проверих, хазяите уж бяха доволни от вас.

Доскуча ми парижки живот.

Поддавате се на промени на настроение? - Не, мадам.

Родена сте в Париж? - Не. Бретонка съм, от Адиерн.

Последвайте ме.

Ще ви покажа къщата и ще ви разкажа за задълженията ви.

Преди това ще ви дам малко съвети.

Ето тази рамка е много скъпа за мен, дете мое.

Тя струва много пари.

Много внимателно ще махате прах от нея, и най-вече от дърворезба.

Да не я надраскате.

И това също много скъпо нещо, дете мое.

Такива повече няма никъде, и трябва да внимаваш с нея.

Последвайте ме.

Тази лампа докарана от Англия. Тя е невероятно скъпа, дете мое.

И може да се ремонтира само подложката.

Затова пазете я като очите си.

Елате.

Ако се сцепи гърнето ти, ще го пратим на ремонт.

Ето тук.

Вие сте нова камериерка?

Да, мосю, точно аз. - Добре, добре.

Значи сте пристигнали. Това е добре. Добре.

Вие сте от Париж? - Да, мосю.

Много добре... Добре...

И как се казвате? - Селестина, мосю.

Селестина! Много добре, много добре!

Достатъчно рядко име, но е красиво.

Само мадам да не ви накара да го смените. Има такава мания

Готова съм да го направя, ако мадам поиска.

Да, да...

И така, Селестина. Винаги ще ви наричам само така.

Бихте ли помогнали да си сваля ботушите? Ще ви затрудня ли?

Разбира се, че не, мосю.

Смотаните ботуши... Толкова трудно се свалят...

Не искат да се плъзгат, и това е.

По дяволите, Селестина, толкова добре ухаете!

Аз ли, мосю? - Да, заклевам се.

Едва ли това от краката ми. - Мосю...

Прекрасно ухаете, заклевам се... - Стига, мосю!

Свикнахте ли вече, Селестина? - Пристигнах преди три часа, мосю.

Бихте ли ми дали домашните обувки? Ако не ви затруднявам.

Това е задължението ми, мосю.

Те са там, под стълбите. В тъмното килерче отляво.

Този толкова лесно няма да ме остави.

Вие защо не ядете? - Не съм гладна.

Мадмоазел само с трюфели се храни? - Дори не съм ги опитвала.

На хубави места ли бяхте преди? - Да, на прекрасни места.

За първи път ли идвате да работите в провинция?

Не.

Работих при хора в Турен. Бях там около 5 години.

А също ходих до Нормандия. С хазяйката ми от Париж и с внука й.

Беше болен.

Познавате ли тези места? - Не, не съм идвала преди тук.

Там беше прекрасно място. Терасата ми беше с изглед към брега.

Имах прекрасна стая. Направо царска!

Париж липсва ли ви? - Да, много.

Но в Париж няма толкова много хубави места.

Мосю и мадам са прекрасни стопани.

Мосю не е безразличен към слуги? - Какво?

Мосю заглежда ли камериерки?

Не е прието да питате за това.

Не върви така.

А мадам? - Какво мадам?

Има ли любовник?

Личи се, че сте от Париж. От порочни места.

Дами и господа!

Бъдете така любезни да ме последвате. Заедно с багажа ви.

Имате ли нещо за деклариране? - Не, нямам.

Отворете багажа. - Там нищо нередно няма.

Все пак, отворете го.

Не, моля ви...

О, Господи!

Моля ви! - Ето това какво е?

Бижута. - Отворете.

Нали ви казвам, че там са бижута. За какво ви е?

Отворете тази кутийка.

Това е злоупотреба с властта. Казах, че няма да го отворя. А и нямам ключ.

Не го ли отворите, ще поканя инспектор.

Това е безобразие! Ще се оплача! Чувате ли ме?

Отворете. - Не, не искам. Не мога да го отворя.

Отворете.

Добре, нека всички да излязат, тогава ще го отворя.

Отворете кутийката.

Отдръпнете се. Отдръпнете се.

Каква съм глупачка. Трябваше да кажа, че кутийката е ваша.

Много сте добра към мен, но такава бижута предпочитам в натурален вид.

Млъкнете! Малка мошеничка!

Къде бяхте? - Ние ли? На митницата.

Знаете ли, дете мое, нито една камериерка няма спасение.

Неписан закон: или стопанката ще те изгони, или стопанин ще те забременее.

Красавици, грозни, млади или стари, на всички по дете.

Моя съвет за вас да се държите по-далеч от мосю Ланлер.

Не доверявайте на този човек.

Здравейте, мадам Гуен. - Добър ден, мадам Гуен.

Добър ден, мадам.

Имате още време, можете да влезете. - Благодаря ви мадам Гуен.

Може би след службата.

Господ е с вас.

Това е новият свещеник. Препоръчах ви на него.

Такъв изповедник няма никъде повече.

... духът на мъдростта и благоразумие.

Духът на съвет, и силата.

Духът на видение и благочестие.

И ще се изпълни със страх господен, и ще съди не по поглед на очите си.

И не по слуха на ушите си.

После ще ви вода при мадам Гуен, от галантерията.

Много мила и свястна дама.

Благословията на нашите места.

Преди малко я видяхте.

Между другото тя прави и аборти.

Хубав ден е днес, мосю Жозеф. - Да...

Гледайте ги в очите.

В очите.

Точно така.

Селестина, елате тук.

За в бъдеще ще ви помоля да не напускате къща за толкова дълго.

Тя ще ме изкара извън нервите... - Какво казахте?

Нищо, мадам. - Ето...

Днес всичко е със закъснение заради вас.

Почистете стаята ми.

Не мога да те гледам! Където искам, там ще си ходя.

С когото искам, с тях ще си говоря, и нищо няма да ми направиш, злобарке!

Заключила гардероба си, дъртата. Мисли, че ще крада старите й гащи.

Много ли хора имаше днес? - Запознах се с мадмоазел Рос.

Мадмоазел Рос... Тъпа кокошка.

На всички разказва какво й завеща стопанина й.

Голямо чудовище е той. Капитан от запаса между другото.

Тя ми каза.

Този капитан хвърля камъни в градината ни.

Те с мосю отдавна враждуват.

Камъните съсипват работата на Жозеф.

Той толкова се ядосва всеки път.

Кажи ми, ти и Жозеф заедно ли пристигнахте в Приоре?

Не. Аз по-късно, с около три дни.

Преди мен тук беше друга готвачка.

Значи добре го познаваш? - Разбира се.

Той толкова се грижи за Приоре...

Все едно, че имението е негово.

Мадам казва, че заради не той ще влезе в огъня.

Кой ли не го викаше, но той остана.

Жозеф е доверен неин човек.

Да, мадам? - Донесете ми игла.

Защо се разхождате из къщата с това?

Тъкмо го миех, когато ме извикахте.

А ти не си много оправна.

По дяволите, по дяволите!

Къде се забавихте? Глуха ли сте?

Ето каквото сте поискали, мадам.

Добре, донесете конци.

Така, сега донесете ножица.

И побързайте.

Какво ви е? - Нищо.

Щом нищо, защо сте толкова надута?

Не харесвам да виждам физиономии, като на погребение.

Трябва да сте по-услужлива.

Намерихте ли ножицата?

Тогава слагайте масата.