نخستین 200 خط.
В предишните епизоди
Планината е като човек. Пейте й подобаващо
и тя ще ви отговори и покаже къде са мините и тунелите,
и къде да я оставите непокътната.
Татко, повече е, отколкото сме си представяли.
Кралю Дурин, има повече от... - Достатъчно! Задръжте го.
Елронд ми е толкова брат, все едно е бил в утробата на майка ми.
Ка смееш да петниш паметта на майка си да защитиш предателството на вида си?
Не, ти си този, който ни е предал! Скверниш короната, която носиш!
Остави го. Повече не е твой.
От сенките дойдохте и там се върнете!
Отново си имал онзи сън, нали?
В съня ми имаше нещо като клон. Беше под звездите.
Изглежда сме били проследени.
Свих това от стара книга на Садок. Мисля, че в нея има насоки.
Добре дошли в земите на Рунен. Защо гледаш така?
Сякаш си бил тук и преди. - Само в сънищата си.
Назови името си. - Доста имена съм имал.
Галадриел, къде е Халбранд? - Няма го. Не мисля, че ще се върне.
Направи ли го, никой няма да го посрещне топло.
Елронд каза, че спътникът ти Халбранд не е този, за който се представя.
Не е онзи, за който го мисля. Той е Саурон.
Предайте го на лорд Келебримбор. Трябва да знае, че Халбранд е Саурон.
Простете, но пристигна вестоносец. Да го допуснем ли, господарю?
Хазад-дум
Чакай. - Много е скъпа.
Какво? Не сме бедняци! - Сам каза да затегнем коланите.
Или не включи себе си, когато го каза?
Омъжена си за принц.
А сега си обвързана с изгнаник.
Обвързана съм с джуджето, което обичам.
Не бих заменила сърцето му за мина от огнени опали.
Но е хубаво да ги имаш. - Да.
Опита ли да говориш с баща си? - Диса, няма да се съгласи да ме види.
Не попитах това. - Защо аз да искам аудиенция?
Той се отрече от мен! Непоправим инат е.
Ще имаш повече късмет с огъването на тухла.
Диса?
Дръж се!
Дръжте се здраво!
Диса!
Дурин.
Не.
Не, не...
ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ: ПРЪСТЕНИТЕ НА СИЛАТА
Епизод II - "Където звездите са необичайни"
UNACS TEAM >>>
Превод и субтитри: Gushifly
Тези земи отново ще процъфтят.
Скъпи мой братко.
Лорд Келебримбор.
Не ми казаха, че сте пристигнал.
Какви вести носите? - Имах неочакван посетител.
Върнал се е?
Това не са ли семената, които ти посади?
Три пръстена за кралете елфи под небето.
Седем за господарите на джуджетата в каменните им зали.
Нито един за смъртните, обречени да умрат.
Трябва да нападнем Мордор от север.
Влизаме тук между Еред Луин и Ефел Арнен.
Разумно е да нападнем Адар от изток. - А къде е Саурон?
Шпионите ни казват, че последно е видян да пътува в Мордор.
Смятаме, че иска да измести Адар и да поиска армиите му.
Бъдем ли бързи, ще успеем да убием с един куршум два заека.
Какво казва командирът на северните армии?
Галадриел?
Да изпратим кораби по Андуин. Ще нахлуем в Мордор от запад.
Пригответе се.
Не е нужно да съм наблюдателен, за да видя, че мислите ти са другаде.
Какво те безпокои?
Саурон може да пътува до Мордор,
но не може да сме сигурни къде точно се намира.
Какво те кара да го кажеш? - Саурон...
Не се смята за господар на безплодна пустош,
а на цялата Средна земя.
Смята да я управлява не само чрез завоевание,
а като подчини волята и умовете на всичките народи към своя.
Затова не са му нужни армии, а пръстени.
Не може да ги изкове без Келебримбор.
Саурон е сам, без армия или съюзник.
Ерегион е защитен от две реки
с дълга каменна стена дебела три метра.
Бъди сигурна, че Келебримбор и тайните на занаята му са в безопасност.
Казвам ти, някакво скрито зло наближава Келебримбор.
Планът на Саурон е в ход.
Сигурна съм.
Как?
Откакто нося този пръстен, почувствах...
Долових гледки от Невидимия свят...
Като нежелани сънища, идващи да изпълнят будния ми ум.
Мислиш, че пръстенът ти даде способност да видиш това,
което предстои да се случи?
А на теб даде ли?
С очите си видях планини да се рушат, реки да пресъхват.
Черни облаци обвиват белите кули.
Тогава ме изпрати в Ерегион. - Галадриел...
Ако Саурон е там... - Не може да се изправиш срещу него.
Щом измамникът спечели нечие доверие,
той успява да превземе мислите му.
Да мами не само сърцето и ума му, но и това, което вижда и чува.
Променя тяхната реалност.
Стигна веднъж до теб.
Да, познава ума ми.
А аз познавам неговия. Затова ще се изправя срещу него.
Защото само аз мога да го убия.
Някога го смяташе за приятел. - Халбранд не беше...
Саурон. Не може да се изправиш срещу него сама.
Да кажем, че не няма да съм сама.
Ерегион Кралство на елфите ковачи
Лорд Келебримбор съжалява, но не може да ви пусне.
Не може ли да говоря с него? - Господарят е зает.
Пожелава ви лек път.
Карате ме да си тръгна?
Господарят на Ерегион го иска.
Може да изчакам тук.
В случай, че промени мнението си.
Той тръгна ли си? - Не, отказва да напусне.
Да отказва, колкото иска.
Обещах на Галадриел да не преговарям с него.
Имаше ли още нещо? - Мисля, че е ранен, милорд.
Остави го. Скоро ще си тръгне.
Пратеници от Линдон пристигат с новини всеки ден.
Карас Гаер Западен Рунен
Какви новини носят белите крила? - Сянката на Саурон се спуска.
Казват, че е заел нова форма, за да мами враговете си.
А вълшебникът?
Чувам шепота на копачи на сол и крадци на мумакили.
Шепотът на старец в дрипи, който върви на изток с космокраки.
Той е изгубен и уязвим. - Но няма да е задълго.
Трябва да стигнем до него, преди да научи за силите си.
Навярно пролятата кръв, за да те доведа тук,
трябваше да бъде пролята за по-полезни слуги.
Господарю, един от преследвачите се върна.
Откри ли го? - Да, и знам как да го заловя.
Махни проклятието от плътта ни и ще върна обратно Истар в оковите.
Какво те кара да мислиш, че смъртен като теб ще победи Истар,
щом моите най-могъщи помощници не можаха?
Истар ще се предаде пред мен, защото ако не го направи,
ще избия космокраките, които той нарича приятели.
Какво ще кажеш за Додерик?
Додерик? - Добре, а Умелият?
Хубаво име, но няма да е моето.
Знам. Фредагард.
Не разбираш ли? Никой не може да ти даде име.
То вече е твое.
Ти си тази, която си.
А когато чуеш да го произнасят, сърцето ти ще засияе.
Някой ден ще го чуеш. Сигурна съм.
Ще разберем кой си.
Знаех си! Ако завием на североизток, ще си съкратим наполовина пътя.
Натам, хайде!
Не бих тръгнал по пътя, по който първия ден ще ни свърши водата,
а на втория ще умрем от топлината.
Но може би само аз мисля така...
Ами Додерик? - Вече го каза.
Не съм. - Каза го.
Как мина този път? - Намерих само един скорпион и кактус.
Скорпионът ме ужили, паднах и...
Така намери кактуса.
Не може ли да направиш вода с някаква магия?
Бои се да не изгуби отново контрол, без жезъла.
Значи трябва да намерим жезъл. Тук навсякъде е пълно с пръчки.
Не мисля, че ще стане така. - Замълчете.
Какво е това?
От вятъра е. Чувате ли?
Звучи като... - Копита.
Близо са. Оглеждате се!
Кои бяха тези? - Не знам.
Следят ни. Ще е по-разумно да намерим друг път.
Намерихме такъв.
Никой да не се скита сам... - И да се отклонява от пътя.
Всички градини изсъхнаха след земетресението.
Не само. Носят се тъмни поличби в кралствата на джуджетата.
Казват, че планината била прокълната, когато принцът пуснал елфа.
Вие двете не разнасяте клюки, нали? - Не бихме си го и помислили.
Добре, защото те са като пойна птица.
Отдалече звучи апетитно, но отблизо е жалка празнота.
Значи не е вярно, че нещо ужасно се случва?
Ще докажем, че не е така.
Крал Дурин. - Диса.
Нарви, слушаме те.
Огнената планина се пробуди.
И въпреки, че е далеч на юг,
трусовете се ширят през костите на земята
и рушат слънчевите шахти
а заедно с тях възможността ни да отглеждаме култури.
Очевидното решение е копачите да поправят шахтите,
и да изкопаете нови. Обаче...
Всеки Пеещ на скалите, който доведе, не намери безопасен път за копаене.
Боя се, че е вярно.
С ваше одобрение, ние ще открием светлината.
Имате го.
В продължение на девет века,
пеещите на скалите поддържаха нашата свещена връзка с тази скала.
През всички тези години, нито веднъж,
не са спирали да се грижат за нас.
Сега, каквато и да е причината,
тази връзка е разрушена.
Хватката на мрака се затяга над Хазад-дум.
Копайте внимателно, копачо.
No comments yet. Be the first to leave one.