Elephant Song

Събуди се и блесни, Майкъл.

Добро утро Д-р. Грийн. - Добро утро, Брус.

Имаш ли плик? - Разбира се!

Благодаря!

Г-н Председател. - Д-р Грийн.

Съжалявам, че мина толкова много, да се видим.

Как беше Коледа в Париж?

Добре. Със семейството...

Още имам проблем с часовата разлика.

Да започваме ли?

Да, нека го направим.

Нямах време да прегледам всичко,

но мисля, че между теб и г-ца Питърсън са минали няколко седмици.

Не очаквам паметта ти да бъде перфектна.

Търсех си очилата.

В офиса на д-р Лорънс ли беше?

Исках да хвърля поглед на файла, но

без очилата ми...

Здравей!

Кевин ни таксува тройно.

Ще се оправим.

Как ме намери на този телефон?

Брус ме прехвърли.

Как е Ами?

Мисля, че би искала да ти помогне с вечерята.

Разбира се. Обади се, когато свършиш, в случай, че ми трябва нещо.

Добре. - Чао.

Благодаря ви, г-це Питърсън.

Кажи ми ако имаш нужда от нещо.

Ще затворя вратата за по-безопасно.

Това не те ли притесни?

Не знаех срещу какво съм застанал.

Колко нестабилен беше пациентът?

Не си срещал Майк, нали?

Това е вторият път днес, в който ми задават този въпрос

Какво направи, когато пациента затвори вратата?

Върнах се на бюрото си/

Бяхте ли загрижена?

Не, бях...

притеснена. - Разбирам.

Неспокойна.

Аз съм д-р Грийн.

Какъв вид доктор?

Психиатър.

Моля те, не докосвай нищо.

Защо не?

Да не е заради д-р Лорънс? - Да.

Не трябва ли тогава да си ченге?

Може би ти трябва да си лудия, а аз ченгето.

Добре, моето кодово име ще бъде Белия Слон, разбира се,

а твоето...

Екзистенциална криза. Харесва ли ти?

Майкъл... - Кой е Майкъл?

Ти си. - Не, аз съм Белият слон.

Г-ца Питърсън ми каза, че обичаш игрички.

Прав си.

Белият слон е по-добро кодово име от г-ца Питърсън.

Женските слонове им викат крави.

Не е много мило.

Алергичен съм към лицемери, така или иначе.

Не мога да търпя. Убива ме. Убива ме.

Не съм тук да говоря за г-ца Питърсън. - Знам за какво си тук.

Да чуеш пациент компрометиращ г-ца Питърсън, сигурно е било трудно.

Той знаеше какво прави.

Да, знаеше какво прави.

Трябва да го забележа разбира се, но...

тази сутрин беше първият път.

Г-ца Питърсън и аз имахме...

От както дъщеря ни Рейчъл умря.

Добро утро!

Приятно е да те видя отново тук.

Здрасти. - Нося моите.

Да, държат ме зает горе.

- Имам ключове. - Значи си на работа днес?

Да, дойдох по-рано да видя дали мога да помогна на д-р Лорънс.

Ако означава нещо, минах през къщата му. Колата му не беше там.

Нека не правим голям проблем от малко, все още.

Просто ми е по пътя.

Какво знаеш за последния пациент на д-р Лорънс?

Майкъл Алийн? - Да.

За това ли си тук? - Да, за какво друго?

Да намериш д-р Лорънс. - Това е идеята.

Майкъл нищо няма да ти каже. Защо не говориш с Брус?

Искам да говоря с пациента.

Какво става? Защо не ми казваш?

Очевидно има информация за изчезването на д-р Лорънс.

Майкъл знае? Той ли го каза? - Подочух.

Знаеш ли какво прави?

Възползва се от ситуацията, за да ти губи времето и да играе игри.

Джон иска да изясня всичко.

Мислех, че е заминал за Коледа.

Обади се от Париж. Каза, че го взима случая насериозно.

Ето какво стои срещу теб.

Между другото, колко разбираш от слонове?

Какво? - Нищо.

По-различно от обикновеното "добро утро" в продължение на 3 години.

Толкова ли мина?

Септември 1963, така че, почти 3 години.

Когато отиде да вземеш пациента,

какво му беше състоянието? Нещо необикновено?

Добро утро. - Добро утро. Подранила си.

Още никой не се е чувал с д-р Лорънс. - Притеснена ли си

Трябва да закарам Майкъл в офиса на д-р Лорънс.

Д-р Грийн иска да го види. - Късметлийка.

Д-р Грийн иска да говори с теб.

Разбирам, че пациента има

определена репутация в болницата.

Чух едно, две неща,

но не съм говорил с пациентите всеки ден.

Тук съм, защото разбрах, че знаеш за изчезването на д-р Лорънс.

А аз съм тук, за да говоря за слонове.

Страхувам се, че не съм заинтересуван от слоновете.

Страхувам се, че слоновете образуват матриархални общества.

Но това не е причината, поради която сме тук. Мисля, че го знаеш това.

Слоновете могат да разпознаят костите на роднините си.

Това е страхотно. - Здрасти, момчета.

Но д-р Лорънс... - Каза, че слоновете страдат от любов.

Дарвин е казал,

че е единственото животно, което плаче,

освен крокодила, разбира се.

Д-р Лорънс не се прибра вчера.

Имат най-дългата бременност от бозайниците, 22 месеца.

С други думи, изглежда д-р Лорън е изчезнал.

22 месеца с мама. Можеш ли да си го представиш?

Не ме слушаш. - А ти слушаш ли ме?

Говоря, за нещо, което е много сериозно.

Аз също.

Говориш за слонове.

А ти за д-р Лорънс.

Две неща, за които знаеш много малко.

Не съм в настроение за игри.

Нито пък аз.

Добре. - Добре.

Нека говорим за д-р Лорънс.

Защо? Не се притеснявам за него.

Слоновете са застрашени.

Знаеш ли къде е?

Каза ли нещо, преди да си тръгне?

Да. Ела по-близо, тайна е.

Трябва да дойдеш по-близо.

"Майкъл, каквото и да правиш, каквото и да правиш"

"не казвай на никой къде отивам"

"особено на любопитния д-р Грийн."

Г-ца Кенли ви закара за часа.

Когато се е върнала след час, д-р Лорън го е нямало,

а ти си бил в стаята си.

Какво стана през този час?

В този 1 час...

Не, не, не и тогава аз...

Всичко, което се сещам е, че г-ца Кенли ме докара

и 1 час по-късно ме намери в моята стая.

Съжалявам. Слоновете имат уникална памет.

Да. Феноменална.

Нека спрем.

Нека спрем да губим и на двама ни времето.

По-скоро се наслаждавам на разговора.

Губя пациенти, Майкъл.

Така ли?

Това е нещо с вас лекарите, нали?

Аз съм пациентът, а вие нетърпеливите.

Дойде тук със своите предразсъдъци. - За какви предразсъдъци говориш?

Сериозен ли си? - Да, такъв съм.

Д-р Тълибън...

Д-р Стюлън.

Д-р Лорънс, всички те ме разгадаха за теб.

Имаш предвид това?

Името ми е Майкъ и имам проблем.

Не съм го чел.

Подарете си златна звезда.

Казал си му, че не си прочел файла?

Да, казах му.

Защо?

Исках да спечеля доверието му.

Ще ти отправя сделка...

нали знаеш, танто за танто.

Знам къде е д-р Лорънс.

Слушам те.

Ами моето желание? Само, защото съм луд не означава и прост.

Няма да преговарям.

Искам 3 неща:

първо, да се съгласиш да не четеш файла ми.

Ще бъдеш подведен за същността ми.

Искам да бъда изписан все някога и твоето мнение да постигне това.

Това решение го взима д-р Лорънс. - Имам нужда от друг терапевт.

Второ, шоколад.

Само, защото д-р Лорънс не е сред нас, не означава, че трябва да бъда лишаван

от дневната си доза, нали? - Значи д-р Лорънс ви дава шоколад?

Последно искане...

Г-ца Питърсън ще стои настрана.

Тя е замесена...

Това беше грешката.

В какъв смисъл?

Беше моя грешка. Опитваше се да се обвържа емоционално...

Позволих му.

Не си знаел, кое е вярно и кое не е.

Бил си там да намериш д-р Лорънс.

Бях там, защото ме накара да разбера какво той знае.

Да.

А ти усети, че пациента има някаква информация?

Усетих, че знае нещо...