Inside Man

Името ми е Долтън Ръсел.

Слушайте внимателно, защото си подбирам думите внимателно

и никога не повтарям казаното. Казах ви името си, т.е. "КОЙ".

"КЪДЕ"-то, най-общо казано, е затворническа килия.

Но между това да си затворен в малка килия

и да се намираш в затвор, има огромна разлика.

"КАКВО"-то е лесно.

Наскоро замислих и организирах перфектния банков обир.

Това, също така, е и "КОГА"-то.

А относно "ЗАЩО"-то,

освен очевидната финансова причина,

то си е изключително просто.

Защото мога.

Единствено остава "КАК".

И както би казал разказвача...

"Там се намира същината".

Дензел Вашингтон

Клив Оуен

Джоди Фостер

ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК

Кристофър Плъмър

Уилям Дефо

Чивител Еджифор

Дамата иска да...

Става дума за строителния инвестиционен проект.

Добре. Неотразима сте!

Говорим за 73 хиляди. - Може и малко повече...

Работата е там, че...

Ядохме омари в колата му.

Запозна ме с един от клиентите си.

Познаваме се повече от година.

Не...

Винаги съм искала да го "оправя".

Каза, че ще доведе стриптизьори на партито за рождения ми ден.

Да. Правилно.

Добре. Слушай.

Онзи ден се запознах с друг клиент.

Невероятен мъж!

Извинете. - Да?

Може ли да говорите малко по-тихо, моля?

Говорите на твърде висок глас. Моля ви.

Да. Няма проблем. - Притеснявате клиентите ни.

Извинете. - Благодаря ви.

Беше охраната. Сякаш сме в библиотека.

Шибана банка! Не мога да говоря мръсотии тук.

Та, този, за когото работя

е абсолютен тъпак.

Благодаря.

Извинете. Господине... - Кротко.

Всички по лице на шибания под!

Имате 4 секунди. Ако някой остане прав, ще умре!

Едно, две, три! - Отдалечи се от бюрото!

Остави телефона!

Ръцете на пода! Веднага!

Какво е това? - Какво ще правим?

Млъкни, дебеланко! - Добре!

Искам шибаното ти лице да гледа пода!

Не правиш изключение, равине.

На пода.

Аз и приятелите ми ще изтеглим много голяма сума от тази банка.

Ако някой се опита да ни попречи,

ще получи куршум в мозъка.

На пода, старче! Ръцете на тила!

Не вдигай глава, копеле!

Полицай, от сградата излиза дим.

Възможен пожар на ъгъла на 10-та и "Грейтс".

Имам заложници.

Ако приятелчетата ти се доближат до вратата ще започна да ги избивам.

Не се шегувам, човече.

Централа, свържете ме с капитана. Назад, господине!

Ти! Назад! Минете зад ъгъла!

Централа, обир в прогрес. Въоръжен мъж.

Възможно е да има заложници.

Обир на клон на "Манхатън Тръст". - Знаеш каква е ситуацията.

Кийт, всеки път стигаме до задънена улица. Стига!

Разбираш ли, че онези от Вътрешни разследвания ми дишат във врата?

Искат да ме арестуват. Ще загазя ако тези 140 хиляди не се появят.

Но ти не си ги взел! - Разбира се, че не съм ги взел.

Онзи шибан нарко дилър се опитва да спаси собствения си задник

като прецака мен. Дано всичко се изясни.

И после какво? Ами ние? - Ще изтеглим заем.

Ще имаме пари за по-голяма къща.

Защо водим този разговор всеки път, когато брат ти попадне в ареста

за кражба на поредната кола? - Той е единственият ми роднина.

Знам. Съжалявам, скъпа. Добре л си? Все още ли ме обичаш?

Тъжно ми е за него. Все още те обичам, скъпи.

Добре. Ще ти направя близнаци, когато се прибера.

Ще си взема белезниците. - До скоро.

Жена ти иска близнаци, а? - Да.

Брат й ни цака. Има 3 ареста. Единият е за въоръжен грабеж.

Само на 17 е, не ходи на училище, няма една честна кост в тялото си

и е твърде тъп, за да се реализира дори като престъпник.

Тя разкарала ли го е? - Аз бих могъл.

Не. Тя го обича. Не можем да го оставим на улицата.

Харесва ли те? - Да! Детектив спи в стаята до него

и чука сестра му. Жена ми мрънка. "Ако имахме по-голяма къща

нямаше да имаме такива проблеми". Ако имаме пари...

Нещата ще са различни. - Какъв ви е проблемът?

Сватба, обзавеждане, деца. Знаеш ли колко струва един диамантен пръстен?

Знаеш какво е човек да е женен. - Бях само на 21.

На нея купи ли й пръстен? - Да и тя повече не ми се обади.

Вие двамата полицаи ли сте? - По дяволите! Хвана ни!

Тази година Коледа дойде по-рано за вас двамата.

Банков обир. Има заложници. На ъгъла на 10-та и "Гритс".

Какво? - Роузмън е в отпуска. Ти поемаш.

Ами сегашният случай?

Убийството в кучкарника? - Давам ти шанс. До колкото знам

още работиш тук. Ако не си готов... - Не! Готов е!

Хубаво. Давам ти златен шанс.

Гледай да не ме изложиш. - Най-после! Истински случай!

Банков обир, брато! По дяволите!

Би трябвало да съм щастлив, но кучкарникът вече ми липсва.

Само това трябва да знаеш. Нямаш оръжие, заплашват те с патлак,

падаш на колене. Оглеждаш се и виждаш 5 яки мъже,

които са насочили Узи-та си към теб. Представи си ги по гащи.

Ами ако са с бронежилетки и маски? - Спокойно, брато.

Ще се правиш. - Лоши момчета, идвам!

Някой да разкара тези хора от там!

Не искам издънки! Хайде!

Подсигурете периметъра! Хайде!

Сержант, докладвай. - Един нападател. Има заложници.

Кой е шефът ти? - Сержант Фернандес.

Повикай го. - Сержант Фернандес,

чуваш ли ме? - Слушам те.

Шефе, при мен е сержант Колинс. Той ни повика.

Ще дойдеш ли при нас? - Идвам след малко.

Колинс, докладвай. - Един похитител, има заложници.

Направете път!

Минете назад, моля. - Полицай, какво става?

Никой нищо не ни казва! - Моля, отстъпете назад.

Г-н Кейс. - Добро утро, Катрин.

Какво мога да направя за теб? - Сър, обират един от клоновете ни.

Мили боже! Има ли пострадали?

Мисля, че не, но има взети заложници.

Ужасно.

За кой клон става дума? - На ъгъла на 10-та и "Гритс".

Кой каза? - Този на ъгъла на 10-та и "Гритс".

Благодаря, Катрин. - Съжалявам, г-н Кейс.

Мили боже!

Направете път, моля!

Серж. Колинс. Бях първи на мястото. Вие сте парламентьорите, нали?

Детектив Фрейзър. Това е детектив Мичъл. Какво знаем?

Не много. От банката излизаше дим, вратата беше заключена.

Погледнах вътре и тогава похитителят отвори вратата,

насочи 3. 57-ми в лицето ми и каза,

че ще започне да избива заложниците. - Видя ли някой друг?

Не, сър. Нищо друго не видях. - А чу ли нещо?

Не, сър. Онзи беше насочил пистолет в лицето ми

и не мога да бъда сигурен. Съжалявам.

Добре.

Добре си се справил, сержант. До сега бил ли си заплашван?

Веднъж, от един 12 годишен.

Какво беше усещането? - Не беше много приятно.

Не се съмнявам. Добре.

Щом приключим ще те повикам в участъка, ясно?

Бих искал да остана поне докато осъществим контакт, ако може.

Това очаквах да чуя, сержант.

Не, моля ви! Защо аз?!

Бабо, какво става?

Всички служители на банката да си вдигнат ръцете!

Служителите! От тази страна! Всичко останали да застанат там!

Всеки да извади клетъчния си телефон и ключовете си

от джоба и да ги вдигне високо във въздуха.

Как се казваш? - Питър.

Питър кой?

Питър Хамънд. - Къде е gsm-ът ти, Питър Хамънд?

Забравих го вкъщи.

Питър, искам добре да помислиш преди да отговориш на следващия въпрос,

защото ако отговориш грешно тялото ти ще лежи точно тук,

защото си се опитал да прецакаш брилянтен банков обир

като си скрил клетъчния си телефон

и си бил прострелян в шибаната си глава!

Питър Хамънд,

къде е клетъчният ти телефон? - Казвам истината. Вкъщи е.

Бързо набиране: П. Хамънд.

Издъних се. Съжалявам. Моля ви...

Не се притеснявай.

Не! Моля ви...

Има ли още някой, който се мисли за по-умен от мен?

Ти си? - Вакрим Халия.

Благодаря, Вакрим. - Господине.

Задръж го. Мъжете тук!

Жените там! Бързо!

Искам да останете само по бельо.

Веднага.

Г-жо, повярвайте ми.

Това е единственият възможен случай, в който искам да се съблечете.

Свалете си шибаните дрехи! - Не.

Трябва да се засрамиш.

А съм стара жена. Давай!

Гръмни ме. - Свали си шибаните дрехи.

Стиви.

Хайде!

Искам всички

да облечете тези костюми и да си сложите такава маска.

Аз съм Шон Гегбъл от новините на "Си Би Ес. "

Намирам се пред клон 32 на банка "Манхатън Тръст". Съобщиха ни,

че банката е била нападната.

Има заложници, които все още са вътре.

Капитан Дариус. - Да?