The Great Gatsby

На моите млади и по-уязвими години,

баща ми, ми даде малък съвет,

който оттогава, пазя в ума си.

"Всеки път, когато се опитваш да критикуваш някого",

"просто помни,

"че не всички хора на този свят,

са имали предимствата, които си имал ти".

В следствие на това, бях склонен, да се въздържам да съдя хората.

Бе въпрос на случайност, че трябваше да реша,

дали да прекарам лятото си, на този тесен, буен остров,

издаден като голям, селски двор,

над Лонг Исланд Саунд, на 20-сет мили, източно от Ню Йорк.

Живеех на Уест Ег на, е...

на по-малко модерната страна на разкошния залив.

Моята братовчедка, Дейзи Бюканън,

живееше в един от блестящите, бели дворци на Ийст Ег,

заедно със съпруга си Том, когото познавах от колежа.

Те прекарваха годините си тук откакто са се оженили,

гуляейки неуморно, насам натам,

навсякъде, където хората играеха поло, и се събират богаташи.

Ник Карауей!

Ник, точно навреме.

Не бях сигурен, как да се оправя с това нещо.

Е, трябваше да ни кажеш.

Щяхме да ти пратим, моторен катер.

Как си?

Това всичко, твое ли е?

Някой неща принадлежат на Дейзи.

Къде е твоето жилище?

Срещу залива.

Но е просто малка къщурка, която наех за 80 долара на месец.

80 на месец?!

Бирата която платихме в Ню Хевън, струваше повече.

Забравяш,

че не съм пътуващ, търговски посредник

на Уол Стрийт.

Ник?

Това ти ли си, наистина?

Той е.

O.

O, скъпа моя, изгубена любов!

Аз съм парализирана от щастие.

Джордан, това е вторият ми, първи братовчед, Ник Галауей.

Това означава ли, че трябва да се целунем, когато се поздравяваме?

Надявам се, да означава.

Том каза, че току що, идваш от Чикаго.

Разкажи ми всичко.

Липсвам ли?

Целия град е опустял.

O, колко великолепно.

Всички тези коли, със своите колела отзад,

боядисани в черно, като траурни гирлянди,

и тези неспирни стенания, през цялата нощ.

Нека се върнем утре, Том.

Харесвам неспирните стенания.

Е, аз пък обичам да пия.

Хайде, да пийнем всички.

Лежа на този диван, откакто се помня.

Живеете напряко на Саунд, в Уест Ег.

Някои там, ги познавам.

Аз не познавам никой.

Би трябвало да познавате Гетсби.

O, той ми е съсед.

Гетсби?!

Кой Гетсби?

Хайде, Дейзи.

Защо свещи?

След две седмици, ще бъде най-дългия ден в годината.

Винаги ли дебнеш,

за най-дългия ден в годината, и после го пропускаш?

Аз да.

Би трябвало да планираме нещо.

Добре. Какво ще планираме?

Какво планират хората?

Виж това.

Малкото ми пръстче, цялото е в черно и синьо.

Ти го направи, Том.

Знам, че не си лош,

но това получих, омъжвайки се за грубиян.

Голям, тромав звяр.

O, Дейзи, мразя тази дума, "тромав".

Дори на шега.

Тромав.

Моля те, нека не започваме пак.

Ник?

Чел ли си тази, ъ-ъ, книга,

Възходът на Черната империя, от Годар?

Защо не.

Е, чудесна книга е, би трябвало, всеки да я прочете.

Виж, тя твърди, че ако не внимаваме,

бялата раса ще бъде напълно заличена.

Е, чак пък толкова.

Отнася се до нас, които сме доминиращата раса...

да внимаваме, иначе, останалите раси,

ще вземат контрол над нещата.

Ще се наложи да бием с тях.

Дейзи, днес всичко това, е научно доказано.

Ще видиш, ние сме Скандинавци.

Вие сте, и аз и...

Извинете, сър.

Благодаря.

Ще ме извините ли?

Във всеки случай, но ние сме отговорните,

за всичко сторено, за да имаме цивилизация.

Изкуство, наука и всичко това.

Радвам се, да те видя на моята маса, Ник.

Ти ми напомняш за...

роза.

Абсолютна роза. Нали напомня?

Вие сте Джордан Бекер, шампионката по голф, нали?

Шш-т! Не говорете.

Искам да чуя, какво ще стане.

Става ли нещо?

Искате да кажете, че не знаете?

Мислех, че всички знаят.

Аз не.

Том си има жена в Ню Йорк.

Тя би могла, да има благоприличието, да не му звъни,

по обедно време, не мислите ли?

Няма да стане.

O, на поляната има птичка.

Мисля, че трябва да е славей,

долита от Кунард или от Уайт Стар Лайн.

Той пее наоколо.

Романтично е, нали Том?

Да, романтично е.

Беше прекрасен следобед,

спомних си известния израз,

че през пролетта, живота се заражда отново.

Но на есен, настроението ми, щеще да бъде, много по-различно.

Лека нощ!

Лека нощ!

Ела пак, скоро.

Искаше ми се, да нямам повече привилегията, да надзъртам в човешката душа.

Само моя съсед, Гетсби,

щеше да прави изключение...

Гетсби, който олицетворяваше всичко,

към което искренно презирах,

и което за Гетсби, винаги свършваше добре.

Имаше нещо, което го измъчваше,

нещо плуващо в мърсотия, което нарушаваше съня му.

Най-малко веднъж седмично, отряд доставчици слизаха долу,

с няколко стотин фута платно и

достатъчно разноцветни лампи,

за да превърнат огромната градина на Гетсби, в коледно дърво.

През тази летни нощи,

от съседните къщи се носеше музика.

В неговите омайни градини,

мъже и момичета идваха и си отиваха, прелитаха като нощни пеперуди,

сред мълвите,

шампанското и звездите.

Бях убеден, че всъщност, малцина

са поканените на тези партита.

Те просто наминаваха.

Качваха се на автомобилите си,

някак си, си пробиваха път до Лонг Исланд,

и спираха пред вратата на Гетсби.

Пристигаха на партито, с искрени и непринудени сърца,

техен единствен, входен билет.

А след това, се държаха

според правилата за поведение,

присъщи за този увеселителен парк.

Наполовината път между двете, Егг и Ню Йорк,

шосето за колите, неочаквано кривваше към железопътните релси,

и за кратко, вървеше отстрани на пътя,

под погледа на Др Т, Й, Еклебърг,

сложен там от някой шегобиец, очен лекар,

решил да подобри практиката си, в градчето на Кралете.

Това безлюдно място бе долина с ясени,

фантастична ферма, където ясените растяха като жито.

Заповядайте.

Искам да се запознаете с моята приятелка.

Уилсон!

Уилсон!

Уилсон, старче!

Как върви бизнеса?

Не се оплаквам.

Кога ще ми продадеш онази кола?

Другата седмица.

Моя човек сега работи по нея.

Работи малко бавно, нали?

Не, всъщност, не.

Ако нямаш интерес да я купиш, сигурен съм,

че мога да намеря някой друг.

Нямах това предвид.

Просто исках да кажа...

Е, смятам, че мога да я оправя и да изкарам нещо.

Мирта Уилсон, това е Ник Карауей.

Ник, г-жа и г-н Уилсън.

Защо не донесеш малко столове,

ако някой поиска, да може да седне?

O, да.

Искам да хванеш следващия влак.

Добре.

Ще се видим в града.

Наистина ли, бих могъл да ползвам тази кола.

Мисля, че за това съм я купил.

Това е чудесно.

Чудесно. Ще се уверя, дали моя човек, държи на нея.

Ник?