The Lord of the Rings: The Rings of Power - First Season

Нищо не е зло в началото.

Имаше време, когато светът ни беше толкова млад,

че още не беше виждал изгрев,

но дори тогава съществуваше светлина.

Готово ли е?

Дори самата ти не вярваш, че ще се понесе по водата.

Няма да се носи, а ще плава.

Спрете! Недейте!

Ще го повредите! Спрете!

Стига! Ще го съсипете!

Казах ти, че ще потъне!

Слез от мен! - Отново ли падна, Галадриел?

Хубаво корабче е било, сестричке. - Направих го както ми показа.

Знаеш ли защо корабът плава, а камъкът потъва?

Камъкът гледа само надолу.

Мракът на водите е необятен и неустоим.

Корабът също долавя мрака,

стремейки се да го овладее и държи под себе си.

Той обаче има тайна.

За разлика от камъка не гледа надолу, а погледът му е вперен нагоре.

Съсредоточен е върху светлината, която го води,

шепнейки му неща, които мракът дори не подозира.

Понякога светлината блести така ярко отразена и във водата.

Трудно е тогава да кажеш кое е небе и кое вода.

Как да знам коя светлина да последвам?

Прозвуча простовато. - Истините често са такива.

Трябва да се научиш да ги различаваш.

Няма винаги да съм до теб да ти казвам.

Няма ли? - Да вървим, родителите ни чакат.

Нямахме дума за смърт.

Смятахме, че радостта ни ще трае вечно.

Мислехме, че светлината ни не ще помръкне.

Когато върховният враг Моргот погуби светлината на нашия дом,

ние му се опълчихме.

Легион елфи се отправи на война.

Напуснахме Валинор, нашият дом и се отправихме към далечно царство.

Изпълнено с неописуеми опасности и безброй странни същества.

Място познато като Средната земя.

Говореше се, че ще приключи бързо,

но войната остави Средната земя в руини.

Трая с векове.

Научихме много думи за смърт.

Накрая Моргот щеше да бъде победен,

но с цената на неописуема скръб.

Орките му се пръснаха по всяко кътче на Средната земя.

Множаха се все повече под командването на неговия най-предан слуга,

жесток и коварен магьосник.

Наричаха го Саурон.

Брат ми даде клетва да го издири и убие.

Саурон обаче първи го откри и беляза плътта му със символ.

Такъв, който дори най-мъдрият сред нас не би разгадал.

Точно там в мрака неговият обет стана мой.

Тръгнахме по дирите му.

Преследвахме го накрай света.

Следите му обаче се губеха.

Година след година. Век след век.

За много от нас болката от онези дни се заличи от ума ни.

Мнозина вярваха, че Саурон е само спомен.

Фородват Северната пустош

И заплахата най-накрая е изчезнала.

Ще ми се да бях една от тях.

Командир Галадриел.

Задругата ви последва до края на света.

Никой осмелил се да търси тази последна крепост не е открил нещо.

Изминаха години откакто погубихме и последния орк.

Не е ли възможно останалите командири да са прави и да няма вече враг?

Нощта се спуска. Колко би издържала плътта,

където дори светлината не дръзва да стъпи?

Ще е разумно да лагеруваме тук.

А утре да се отправим към дома.

Оставаме без светлина.

Командире, почакайте! - Не, продължаваме.

Галадриел, спри!

Тук няма нищо. Трябваше да сме там досега.

Там сме.

Тук е мястото, където са се събрали орките след смъртта на Моргот.

Далеч повече са избягали, отколкото сме смятали.

Ръцете са ми изтръпнали.

Това място е изпълнено с толкова зло, че факлите не излъчват топлина.

Насам. - Откъде си сигурна?

Далеч по-студено е от останалите.

Тук е зазидана врата. Разбийте я.

Що за дяволско творение?

Орките са се мешали в силите на Незримото царство.

Някаква стара черна магия.

Но каква ли е била целта им? - Несъмнено е изгубена във вековете.

Каквото и да е ставало тук, случило се е преди години.

Вода.

Дори камъкът не може да скрие белега на този,

в чиято ръка пламъкът е неугаснал.

Той е бил тук. Саурон. Предай на останалите да си отпочинат.

Призори продължаваме търсенето още на север.

Още на север? - Оставил е белега да го последват.

Последният такъв беше върху брат ми.

Ще го последваме. - Белегът е от векове.

Оставилият го може да е мъртъв. - Или да се укрива и събира сили,

овладявайки тъмното изкуство. - Превишихме заповедите си.

Ще трябва да се върнем и посъветваме с Върховния крал.

Уверявам те, че в задругата ни никой повече от мен не желае да се прибере.

Още долавям светлината на Дървото върху лицето си.

Още го виждам.

Докато не се уверим, че всяка следа от врага ни е заличена...

Не мога да се върна.

Снежен трол!

Не трябваше да идваме тук. - Скоро ще тръгнем.

Заповедта е дадена. Тръгваме в първи зори.

Тогава ще го направиш сама.

UNACS TEAM >>>

ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ: ПРЪСТЕНИТЕ НА СИЛАТА

Епизод I - "Сянка от миналото"

Рованион Дивият изток

Превод и субтитри: Владислав Владев а.к.а. E-Tle™

Няма нищо какво да се ловува. Гъмжи от вълци във всеки гъсталак.

Не смяташ ли, че е необичайно? - Самият свят е странен.

Позволя ли да ме обърка, не бих станал и оставил питието си.

Не спирай. - Защо?

Приличаше на язовец. Или лисица. - По-скоро е космокрак.

Космокрак? - Не ме е грижа дали си виждал,

но зърнеш ли, пази се.

Опасни същества са. - Измисляш си.

Хайде! Размърдай се! Да стигнем до езерото преди залез.

Чисто е.

Нори? Нори!

Нори!

Нори?

Пътешественици по това време? - Предупредих ви, поличба е!

Лоша поличба е. - Спокойно, Малва.

Последно като имахме толкова рано пътешественици последва Големия мраз.

Помним колко ужасен сезон беше. - По-вероятно е да са се изгубили.

Това ще е причината. - Ще развалиш вечерята.

Малките все още са навън. - Ще се оправят, Голди.

Нори е заедно с тях. Познаваш я. - Да, знам я отлично.

Може ли вече да се връщаме? Сто и десет неща могат да ни убият!

Сто и единадесет, ако броиш и страха си да умреш!

Не бива да сме тук. Знаеш правилата! - Спазвахме ли всички правила,

изобщо щяхме да стоим и бездействаме. - Първо аз!

Хайде. Внимавай за локвата.

Пазете си главите.

Насам! - Нори?

Заклещих се! - Държа те.

Чудесно!

Да вървим. - Не може ли да се връщаме?

Още не си го видял. - Кое?

Чудно място за укриване на трол, ако питаш мен.

Прекрасно е!

Нори!

Нори? Открих нещо!

В калта има нещо. Какво е? Прилича на отпечатък.

Куче е. Нали знаеш колко обичат горските плодове?

Ще изяде ли и нашите? - Не, ако не ни види.

Хайде, всички. Да тръгваме.

Защо се разбързахме? - Вълк.

Чухте сестра си. Да вървим. - Хайде.

Първият стигнал ще получи първото парче от пая за Жътвата.

Пита ли някой къде сме били, търсили сме охлюви.

Дом.

"В продължение на векове са търсели по скали и пукнатини,

прочиствайки последните останки от врага ни.

Като пролетен дъжд над костите на мъртво животно."

Пролетен дъжд над костите на...

Хералд Елронд.

Най-накрая те намирам. - Може би не искам да ме откриват.

Какви новини ми носиш?

Съветът няма да те допусне на следващото си съвещание.

Ще присъстват само чистокръвни елфи.

Нещо друго? - Приятелката ти се завърна.

Тук е? Защо не ми каза?

За церемонията.

Линдон Столица на елфите

Галадриел. - Елронд.

Линдон те посреща с благодат. - С благодат съм приета.

Чух поверие, че преминеш ли, можеш да чуеш песен.

Онази, чиято памет всички носим. Потапяш се в светлина,

която е по-опияняваща от всяко друго усещане в Средната земя.

Когато бях дете, беше единственото ми познато чувство.

Погледни се. Войн на пустошта. Командир на северните армии.

Очаквах да пристигнеш покрита в мръсотия и кал.

Този път измръзнала и обляна в кръв на трол.

И без армия. - Искам да чуя всичко.

Съществуването на този знак доказва, че Саурон се е спасил.

Някъде там е. Въпросът е къде точно...

Ще поискам от краля нова задруга.

Едва се върна, а говориш за заминаване?

Добре знаеш защо.

Ще има достатъчно време да обсъдим и официалните въпроси.

Сега бих искал да чуя за теб и мъчителното ти пътешествие.

Защо, Елронд? Наистина си се превърнал в политик.

Караш го да звучи така мрачно... - Не съм придворна да ме ласкаеш.

Бих искала да говоря с краля.

Беше пределно ясна, така че ще бъда и аз.

Не задругата ти се противопостави, а ти самата на Върховния крал.

Отказа да се вслушаш в наложените ограничения.

Чрез акт на великодушие избра да почете заслугите ти,

вместо да възпре твоето безочие.

Изпитай отново търпението му и не ще го намериш така отзивчив.

Ще ми уредиш ли аудиенция?

Желаеш ли го още след церемонията, ще се погрижа.

Завърна се. Как мина? - Добре, татко.

Я виж ти! Всичко това на брега на реката?

Чу ли за пътешествениците? Ловци са. Двама.