Game of Thrones

ИГРА НА ТРОНОВЕ Червената жена

Воят иде от двора.

Това е лорд-командирът!

ПРЕДАТЕЛ

Помогнете ми да го внесем.

Това е дело на Торн.

На колцина от братята ти може да се вярва?

Да се вярва ли?

Само на мъжете в тази стая. - Вълчището познава ли те?

Всяка помощ е добре дошла.

Сер Давос.

Видях го в пламъците. Сражаваше се при Зимен хребет.

Не мога да говоря от името на пламъците, но той е мъртъв.

Беше нашият лорд-командир! - Не биваше да бъде!

Всички знаете защо сме тук.

Джон Сняг е мъртъв. - Кой го уби?

Аз. Заедно с Боуен Марш,

Отел Ярвик и другите пълководци в замъка.

Убийци! - Предатели!

Прави сте. Извършихме измяна. Всички ние.

Джон Сняг беше моят лорд-командир.

Не го обичах, това не е тайна.

Но никога не съм престъпвал заповед.

Лоялността е основата, върху която е издигнат Нощен страж.

А Стражът е всичко за мен.

Обрекох му живота си. Всички обрекохме живота си на Нощен страж.

Джон Сняг щеше да го унищожи.

Той допусна диваци през портите ни. Никой лорд-командир не е дръзвал.

Даде им земята, на която сееха разруха, гнет и гибел.

Командир Сняг стори това, което считаше за правилно.

Но неговата представа за правда щеше да ни тласне в бездната.

Изправи ни пред ужасен избор. И ние избрахме.

Забелязал е отсъствието ни.

Торн вече е оповестил, че Черен замък е негов.

Не ме е грижа кой седи на високата маса. Джон беше мой приятел.

Онези негодници го съсякоха.

Предлагам да им върнем услугата. - Нямаме достатъчно хора.

Имаме вълчище. - Не стига.

Лорд-командир Сняг не би искал приятелите му да загинат напразно.

Ако се надявате да зърнете утрото, не сте дошли където трябва.

Ние ще срещнем гибелта си днес и ще вземем Торн със себе си.

Трябва да се бием, но не е нужно да умираме.

Не и ако намерим помощ. - Кой ще ни помогне?

Не сме единствените, които дължат живота си на Джон Сняг.

Заключи вратата. Не пускай никого. Няма да се бавя.

Беше на 11 г., когато я зърнах за първи път. Дъщерята на кучкаря.

Вонеше на псета.

Бях на почти същата възраст, но всички вече се бояха от мен.

Ти определено се страхуваше.

Но Миранда не се боеше.

Какво можех да й сторя, което зверовете да не могат?

Беше безстрашна. Винаги готова на всичко.

Ще платят хилядократно за болката ти.

Как ми се иска да беше тук, за да гледаш.

Да изкопая ли гроб за нея, милорд?

Или да заръчам на мъжете да приготвят клада?

Защо да я заравям и изгарям?

Месото й е крехко, дай го на псетата.

Поведе конницата като истински пълководец.

Благодарение на теб лъжовният крал Станис Баратеон е мъртъв.

Знаеш ли кой го посече? - Не.

Жалко. Бих възнаградил този мъж.

Беше велика победа. Чувстваш ли се като победител?

Опълчих се на короната, за да се венчаеш за Санса Старк.

Да не мислиш, че да разгромиш уморените воини на Баратеон,

е същото, като да се изправиш срещу обучената армия на Ланистър?

Не.

Иде разплата и Северът трябва да я посрещне.

Целият Север. Няма да застанат зад нас без Санса Старк.

Но Санса Старк ни се изплъзна, защото ти игра игричките си с нея.

Заради игрите ти наследника на Железните острови също го няма.

Пратих потеря след тях с най-добрите ми хрътки.

Няма да стигнат далеч. - Радвам се да го чуя.

Без Санса няма да имаш законен наследник,

а без наследник...

Да се надяваме, че майстерите са прави и лейди Валда чака момче.

Не бива да спираме.

Трябва да прекосим реката.

Не мога. - Само така ще отклоним кучетата.

Студена е, не мога. Ще умра.

Знам как постъпват с плячката си тези псета. По-добре да замръзнем.

Оттук. Хайде.

Санса.

Стой тук. Ще ги заблудя. - Не! Няма да оцелея без теб.

Ще оцелееш. Върви на север. Само на север.

Джон е лорд-командир в Черен замък. Ще ти помогне.

Ето ги!

Къде е лейди Болтън?

Мъртва е. - Лъжец!

Счупи си крака, когато скочи в крепостния ров. Издъхна в снега.

Надушиха нещо!

Назад!

Нямам търпение да видя какво ще ти отреже Рамзи този път.

Това е проклета жена!

Не! Моля ви, недейте!

Лейди Санса, отново ви предлагам да ви служа.

Ще ви закрилям, ще ви съветвам,

ще дам живота си за вас, ако потрябва.

Кълна се в старите богове и в новите.

И аз се заклевам, че за вас винаги ще има място край огнището ми.

И...

Месо и медовина на трапезата ми.

Кълна се да не искам от вас да ми служите в начинание,

което би ви донесло безчестие.

Кълна се в боговете - стари и нови. Изправете се.

Ваше величество, простете, че ви безпокоя.

Кораб от Дорн е хвърлил котва на пристана.

Мирцела.

Помниш ли първия мъртвец, когото си виждал?

Майка ни.

Когато умря, мислех само какво ще стане с нея.

Ден и нощ се питах как изглежда мама сега.

Дали е започнала да се подува? Дали кожата й е почерняла?

Дали устните й са се отдръпнали, за да оголят зъбите?

Сега мисля как ще затворя Мирцела в криптата.

Представям си как красивото й личице ще започне да се разлага.

Не мисли за това. - Трябва.

Не е редно да страда сама.

Не страда. Тя си отиде. Вече никой не може да й причини болка.

Беше добра. От самото си раждане беше толкова нежна.

Не знам откъде се взе такава.

Изобщо не приличаше на мен.

У нея нямаше злоба, ни ревност. - Знам.

Мислех си, че щом съм създала нещо толкова чисто и добро,

може би не съм чудовище. - Изслушай ме.

Беше моя дъщеря. Аз се провалих. - Не. Знаех, че ще се случи.

Вещицата ми каза много отдавна.

Предрече, че ще имам три деца и ще ги погреба и трите.

В златоткан покров. Всичко, което предрече, се сбъдна.

Не си могъл да го предотвратиш. Това е пророчество. Съдба.

Не може да го вярваш. - Разбира се, че вярвам.

Сам ми го каза, когато татко умря.

Каза, че трябва да се държим един за друг.

Че ще се опитат да ни разделят, да ни отнемат всичко.

Не те послушах, и ето че прокобата се сбъдна.

Другите я взели прокобата, заедно с проклетата съдба!

Само ние сме важни, само ние в целия свят!

Ще си върнем всичко, което ни отнеха!

Ще заграбим съкровищата на земята.

Седемте ада са препълнени с душите на благочестивите.

Те пищят в агония и позорът им е тъй голям,

че не усещат пламъците.

Сега те виждат, че едничък грях ги е делял от вечното спасение.

Искам да видя брат си. - Признай.

Моля ви. Как е той? Поне това ми кажете.

Признай.

Аз съм кралица и настоявам да се видя с брат си.

Грешниците не настояват. Те се изповядват.

Септа Унела.

Другите ни гости се нуждаят от теб.

Септа Унела понякога прекалява. Ще говоря с нея.

Брат ми. Ще ми кажете ли как е той?

Не сер Лорас ме доведе тук.

Мъжът ви много страда за вас.

Любовта между съпруг и съпруга е свещена.

Тя е отражение на любовта на боговете към всички нас.

Но грехът ни отдалечава от всяко свещено начало.

Само изповедта може да ни пречисти. - Нямам какво да изповядвам.

Значи вярвате, че сте чиста?

Съвършена? Безгрешна?

Никой от нас не е такъв. - Вие поехте в правия път.

Но трябва да извървите още много мили.

Винаги съм завиждал на Оберин. Той живееше истински.

Обикаляше света. Сражаваше се с мъже от всички краища.

Съблазняваше най-красивите жени. - И мъже.