Ace of Aces (L'As des as)

Първата световна война Над фронтовата линия

ЖАН-ПОЛ БЕЛМОНДО във френско-немския филм

АСЪТ НА АСОВЕТЕ

Режисьор ЖЕРАР УРИ

Сценарий ЖЕРАР УРИ и ДАНИЕЛ ТОМПСОН

Музика ВЛАДИМИР КОСМА

Участват още МАРИ ФРАНС ПИЗИЕ, ФРАНК ХОФМАН

ГЮНТЕР МАЙСНЕР БЕТО ЩЕРЦЕНБАХ и др.

Оператор КСАВЕР ШВАРЦЕНБЕРГЕР

Смърт на швабите!

Виж му сметката!

Внимавай! Опитай пак!

Проклети французи!

Свали този мръсник! Удари го отстрани!

Удари го отстрани!

От 3 години съм в този полк. Газя в калта и търпя студа и глада.

Правя го в името на родината си. Но е тежко, ефрейтор Хитлер.

Тъй вярно! Много е тежко, оберлейтенант Розенблум.

Вие обаче, ефрейтор Хитлер, правите нещата още по-непоносими.

Розенблум!

Мръсна свиня!

Адолф, виж!

Капитан Кавалие, нали? С "к" като "капут"!

Не, с "к" като "кретен"!

Ще изтриете това кръстче

и ще нарисувате френското знаме на моя "Фокер"!

Да напиша 30-та си победа на теб?! - Аз ви свалих!

Това не е свален самолет! В отлично състояние е!

Приземих се малко грубичко, нищо повече.

Я виж мотора.

В отлично състояние, като мен.

Я виж себе си - без крила си и ръката ти е счупена.

Ти си инвалид, приятелю. Вече си ветеран.

Щастливец! Ще изкараш войната в инвалиден стол,

бутан от някоя готина медсестра. - Докато вие копаете тунел,

за да се измъкнете от военнопленническия лагер.

Какво чувство за хумор! - Мърдай!

Не се изсилвай. Спри се, аз съм боксьор.

Отказвате да се биете? - Тогава с една ръка.

Давай.

Чакай!

Ех че глупаци!

Благодаря.

Ама че... За първи път виждам такива глупаци.

20 години по-късно август 1936 г.

С лявата! Точно така!

Стой далеч от въжетата.

Ъперкът! - Давай, Роже!

Прекрасно!

С лявата, Мишло!

Просни го на ринга!

Малко остана, той се изтощи.

Извинете. - Глупак!

Резервирано

Виж й задника!

Защо се смееш? - Спокоен съм.

Знам, че ти си по-добрият. Победата ти е в кърпа вързана.

Давай. Мисли за Олимпийските игри.

Трети рунд!

Едно, две, три, четири,

пет, шест, седем, осем,

девет, десет! Нокаут!

Победителят е Мишло!

Колко са тази вечер? - 120, без да броим твоите гости.

Чудесно!

Ела да те целуна! - Здраво удряше това негро!

Не се даде лесно.

Завря го във въжетата, искаше да го изтика извън ринга!

Опира се във въжетата и се изтласква навън!

Съжалявам!

Дори не беше нарочно, нали?! - Беше... Искам да кажа...

Вдигам тост за чуждестранните делегации,

които отказаха да участват на Олимпийските игри в Берлин.

Да пием за тези смели спортисти, които няма да дефилират

с нацистки поздрав пред Хитлер.

Не чух... Каза ли нещо?

Аз ли? Нищо не съм казал!

Това не е нацистки, а олимпийски поздрав!

Няма да отговаряме на провокации! Ще печелим медали за Франция!

С момчетата няма да дефилираме пред Хитлер с вдигната ръка.

Не започвай пак, Жо. Не смесвай спорта с политиката.

А Хитлер не ги ли смесва? Олимпийският комитет трябваше

да откаже участието в турнира. Те обръщат гръб на правилата.

В Берлин дори ще има евреи, и то в немските отбори!

Двама от 427. И нито един евреин боксьор.

Толкова ли държиш да размажем някой евреин?

Стига, дойдохме да отпразнуваме победата на Мишло.

Пиер, обажда се Г. Б. - Получихме отговор от Гьобелс.

Хитлер ще ти даде интервю. Заминаваш за Берлин.

Чудесно! - Как мина тази вечер?

Имам новина за първа страница. Падна право в капана.

Слушам те. - Диктувам.

Заглавие: "Задава се скандал на Олимпийските игри".

Господа, застанете за снимка.

Не мърдайте. И се усмихнете.

Благодаря.

Господине, може ли един автограф? - Как се казваш?

Симон. - Симон иска автограф. Подпиши се.

На колко години си? - На 10.

Жо!

Видя ли това?

"Кавалие - треньорът на националния отбор, си търси белята.

Дали френските спортисти ще откажат да поздравят канцлера Хитлер?"

Не беше нужно да даваш интервюта! В Берлин ще ни замерят с домати,

защото се правиш на звезда! - Не съм виждал този журналист.

Но пък е добре информиран! - Разкарай се,

иначе ще те замеря, но не с домат. - Добре. Както кажеш.

Знаете ли кой е Г. Б.? - Не!

Не съм го чувал. - Само да ми падне!

Статията е посредствена, като всички измислици.

Не я четете. Нещо за пиене? - Не, благодаря.

На Олимпийските игри ли отивате? - Не точно.

При мъж? - Моля?

При мъж ли отивате? - Да.

Хубав ли е? - Приемлив е.

Як ли е? - Той е по-скоро впечатляващ,

своенравен и агресивен. Но определено не е як.

Французин ли е, или германец? - Това разпит ли е? Германец е.

Сигурно е рус. - Тъмен, с мустаци.

Само не той! - Печелите!

Задавам глупави въпроси. - Ще се срещнем по работа.

А и той не е мой тип. - А какъв е вашият тип?

Обичам непохватните мъже - високи, силни,

със светли очи, с плътни устни,

с нос леко... - Счупен?

С муцуна... - На боксьор?

Едновременно дрързък и комплексиран.

Аз нямам комплекси. - Имате - за превъзходство.

Вие какви жени обичате? - Аз...

Какво искаш пак? - Искам вие да ми дадете автограф.

По-късно, малкият.

Може довечера да ви заведа в "Рези" или в "Руф Гарден".

Или в "Сиро", на брега на езерото.

Във влака чета посредствени статии, разговарям с непознати,

но избирам много внимателно мъжете, с които вечерям.

И най-вече тези, с които си лягам. Приятна вечер.

Помниш ли Алварес, каталунеца? Отишъл е при републиканците.

Жо идва! Цигарите!

Пак сте пушили! Човек не може и 5 минути да ви остави!

Затвори прозореца, ще настинете! - Господине...

Пак ли ти? Какво искаш? - Познавахте ли Фон Рихтофен?

Лично, не. Защо питаш? - Ами Бьолке и Фон Бекман?

С Фон Бекман сме приятели. Дай да ти се подпиша.

Паспортите, моля.

Моят самолет! Откъде я имаш? - От шоколад е.

Имам ви на снимка.

С бръчки изглеждате по-добре. Подпишете се отдолу.

Симон, французин ли си? - Германец.

Имам братовчеди във Франция. Ходя при тях през лятото.

Ще ми помогнете ли да отида на Олимпийските игри?

Паспортът, ако обичате.

Нунгесер, Фонк, Навар...

И той не е излязъл добре. - Евреин ли си?

Да.

Внимание, внимание!

Пристига експресът от Париж.

Моля всички да се отдръпнат от линията.

Спортистите - веднага в автобусите! - Тук е като в казармата!

Луи...

Емил, Мишло... По-бързо, Жо!

Ще се видим в хотела.

Ще ви закарам. - Не, благодаря. Ще ме вземат.

Но него... Имам чувството, че са го забравили.

Не мога да се отделям от отбора. - Нали предложихте да ме закарате.

Г-це Белкур? - Да! Колата ми.

Оставям ви. Благодаря ви за детето.

Къде са майка ти и баща ти? - Умряха.

Какво? Кога? - Когато бях на 2 г.

А, добре. Искам да кажа... Кой се грижи за теб?

Живея у баба и дядо. На "Висембургщрасе" 5.

И? - Не дойдоха.

Почакай още малко, ще дойдат.

Далече ли е "Висембургщрасе"? - Не мога да се прибера пеша.

Добре, ела.

Магазинът в края на улицата е книжарницата на дядо ми.

Доста хора има!

Страх ме е. Това е полицията.

Спрете!

Колко ви дължа? - 2,40, моля.

Ти не мърдай оттук.

"Вълшебната планина" на Томас Ман. Колко струва?

Ферботен! /забранена е/

Книга е забранена в Германия!

И Зола ли е "ферботен"?

Да, и Зола е забранен.

Брехт? Хемингуей? - Забранени!

Фройд? Хитлер? - Забранени!

Не! Това е "Моята борба"!

"Моята борба"!

Сте ли евреин? Така изглеждате!

"Евреин" трябва да е в началото на изречението.

Не се казва "Сте ли евреин?", а "Евреин ли сте?"

Ако кажа "Сте ли тъп?", не е по френски.

Така е, но не е по френски.

Нищо не открих, г-н комисар! - Обади се и докладвай.

Документите да ви видя може ли?

Лазите ми по нервите, хер комисар!

Арестувайте го!

Хайл Хитлер!

Ела, Симон! - Бързо!