A Gentleman's Dignity (신사의 품격)

The Eastern Spirit Subbing Squad представя

Съжалявам,

че те накарах да дойдеш чак до тук.

Бързо… ще приключи.

Наистина ли ще умре?

Треперя ли?

Не… Толкова ли се страхуваш?

Ако се страхувам…

Някакви последни думи.

Наистина, трябва да го пуснеш.

Къде?

Където и да е.

Далеч от тук.

"Треперя ли?"

"Какво ще правим с това?"

"Да се страхувам? Мислиш, че нещо такова ще ме уплаши?"

Да!

"Мислех, че така ще мога да те имам."

Какво? Свърши ли вече?

Чудех се защо улиците са празни.

Какво стана? Умря ли Те Су?

Какво прави в училище, че не дойде да гледаш филма?

Попитах дали е умрял или не! Казвайте веднага!

Ако толкова искаш да знаеш, гледай повторението.

Добре, щом ще е така, не ми казвайте, ще питам мама.

Това е телефон! - Колко яко!

Здрасти мамо, Те Су… - Умря, умря!

Беше осъден на смърт и умря.

Истински е! - Естествено.

Само като го извадих вчера

и момичетата започнаха да припадат и да откачат.

Внимавай!

Много е готин, но щеше да е още по-добре, ако беше по-лек и по-тънък.

Невъзможно е да стане по-малък?

Ще махнеш всички бутони

и ще правиш така с пръстите и ще го уголемяваш.

Бива те да ръсиш глупости.

Или да гледаш телевизия, да слушаш музика по телефона, докато говориш.

Или да окачиш телевизор на стената и вентилация на тавана.

Не казахте ли, че ще е яко,

ако компютърът се отваря като кутия?

Чух, че ще се казва "лаптоп"!

Майтапя се! - Сега кажи, че и водата ще с пари.

Луд ли си? Да купуваме вода!

Дрънкате едно и също.

Ето че глупостите могат да променят света…

Фактът е, че фантазията може да направи революция…

Ако знаехме това по-рано…

Може би щяхме да се запознаем така в настоящето.

Затова един хоумрън е по-добър от двойния удар.

Технологията не може да задоволи душата.

Хуманизъм е нужен.

Заключението е, че качеството е по-важно от опаковката.

Ще намерим правилния път. - Трябва и да сме проницателни…

ЧЕСТТА НА КАВАЛЕРА = Епизод 14 =

Къде ли е отишъл, след като си е оставил чантата тук?

Нещо става ли за крадене? - Изкара ми акъла!

Откъде идваш? - Купувах кафе.

Добре ли хапна? - Не вярваш, че мога да ям без теб?

Какво яде?

Приятелката ти яде сепия с ориз за 20 минути, защото бързаше за час.

И все пак имаме още 20 минути.

Не си достатъчно красива, за да бъдеш 20 минути в живота ми?

В този живот съм се наслушала на всичко!

Погрозня. Искаш ли да идем някъде на тъмно, за да не ти личи?

Невероятно!

Какво правиш? - Пазя те от лунички.

И без това вече не си красива.

Отиваш ли някъде? Видях самолетен билет в колата.

Онова дете си заминава.

Не бих отишъл никъде без теб.

Той иска ли да си ходи? - И да не иска, ще го изпратим.

Още е млад и ни притеснява.

Кой се тревожи за него?

Първата ти любов, Ким Ън Хи?

Ти.

Ти се тревожиш.

Няма да се бавя, изчакай ме. Ще вечеряме заедно.

Днес? Нали вече се видяхме, пак ли?

Колко пъти се храниш на ден? - 3.

3 пъти ядеш, а не можеш да ме виждаш 2 пъти?

Това пък каква шега е? - Мислиш, че е тъпо и се подсмихваш?

Виждаш ли, бях прав. Тръгвам. Ще се видим по-късно.

Този калпазанин…

Избягал е! Взел е всичко и си е тръгнал.

Имам да ви казвам нещо.

Относно причината, поради която съм тук.

Един от вас четиримата ми е баща.

Кой е?

Защо, майка нямаш ли?

Да не си получил удар? - Да не съм аз случайно?

Като чуя нещо такова, винаги си мисля за мен.

Горещо е. Да го вземем и да говорим по пътя.

Самолетът вече е излетял. - Събирай си нещата.

Дали да не му помогнем с багажа?

Той ще си го носи, за да не избяга пак.

Ако избягаш отново, си мъртъв. Върви! Леви, десни!

Леви!

Ти ли си? - Невъзможно.

Защо не? - Шегуваш ли се?

Искаше ми се да мога да я зарежа.

Каза, че сте били в хотел. - А ти, че лодките на острова спрели.

Бях с друга жена, когато лодките спряха.

Значи си ти! Каза, че сте хванали влак за Чунгчон и си й изпял песен.

Бяхме на тренировка с още 40 души. Да не мислиш, че само аз съм пял?

Забравете. Най-добре да си направим кръвни тестове. И четиримата!

Ако направя нещо такова, Мин Сук ще ме убие.

Това е на живот и смърт!

Не е нужна кръвна проба. Вече може и с кичур коса.

Ти си! - Вече казах, че не съм аз.

Не пред детето!

Искаш ли това косъмче?

Ето още един!

Върни ми го!

Мислиш, че един от нас е баща ти?

Кой е тогава? - Не знам.

Ако ти не знаеш, кой знае? - Баща ми.

Стига с шегите. Значи си дошъл тук умишлено?

Нямах такова намерение, но реших да го намеря.

Кога разбра, че имаш друг баща? - Когато бях на 10.

Приятелите ми казаха, че не може да съм дете на татко.

Баща ми е рус и е бял.

Сигурно си бил шокиран.

Значи Ън Хи се е омъжила за чужденец.

Мисля, че вие сте шокираните. - Защо не го потърси по-рано?

Нямаше причина да го търся.

Мама е искала да бъда щастлив и си имахме свой собствен живот.

Баща ми идваше в училище всяка седмица,

и ако мама ми се скараше и ме изгонеше навън,

готиният ми татко сядаше до мен на стълбите.

А и бях зает да порасна.

Значи казваш, че бащата, който търсиш не знае за твоето съществуване.

Да. Не се тревожете, не съм си рязал вените,

нито пък съм се друсал заради това.

Но пък пропуснах няколко дни от училище.

Защо го търсиш сега?

Един ден, докато си миех лицето, забелязах колко съм красив.

Затова реших да го открия.

На кого ли приличам, че съм толкова красив?

Колко?

Къде?

Как? - Защо не кажеш, че съм аз?

И Джонг, сядай!

Какво каза майка ти? Не си ли я питал кой е баща ти?

Ако я бях питал, всичко това нямаше да е нужно.

През кой месец си роден?

Дай си паспорта.

Колин Блек. САЩ. 20 септември 1994 г.

Роден си през 94-та? - Така ли?

Нали каза, че си роден през 1995?

И все пак,

мисля, че аз съм баща ти.

Гладна съм. Късно ли ще се прибере?

Боже! Продължавате да се правите,

че с Ън Хи имате много общо,

но в колежа аз бях най-красивият.

Така е. Само Ън Хи знае кого е харесвала, когато бяхме в колежа.

Напоследък само аз се срещах с нея.

Значи аз съм бащата!

Колко наскоро?

Всъщност, в деня, в който жена ми

ни хвана в "Рич", бях с нея.

Наистина? - Да!

Тя не можеше да се свърже с него.

Помоли ме да й се обадя, ако той дойде да ни търси.

Но ми каза да не споменавам пред никого.

Мама е била тук? - Ей, глупак! И ни казваш чак сега?

Стига. Нищо няма да се промени.

Имаш ли някакви доказателства за това, което каза преди малко?

Съжалявам, но…

Може ли да ни оставите насаме?

Обади се на майка си.

Сега.

Наистина ли ти си…

мой баща?

Обади й се.

Чуваш ли нещо?

Тръгвам.

Оставете го сам днес.

Наистина ли си ти? - Сигурен ли си?

Къде отиваш? - Оставете ме и мен.

Со И Су

Можеше да се обади, ако няма да идва.

Кара хората да чакат напразно.

Аз съм.

Ким До Джин.

До Джин още ли не си вдига телефона?

Нека го оставим на мира.

Всъщност, много пъти съм си представял тази ситуация.

Но когато каза, че един от нас е бащата, останах без думи.

Ако не беше останал без думи, какво щеше да кажеш?

"Аз съм баща ти."

Още не е късно. Това, че До Джин е признал, нищо не значи.

Странен си. Защо изключваш Юн?

Да изглежда като света вода ненапита?

Направо си е престъпник. - Кой е виновен за това?

Вече ме порицаха. Достатъчно е само веднъж да ти се скарат.

Ти си адвокат и не знаеш за двойното отрицание.

Нищо чудно, че Ън Хи не те харесваше особено.

Ън Хи и теб не харесваше много.