FROM

Досега…

Махнете това нещо от мен.

Изтегли!

По дяволите!

Добре ли си? - Глезенът ми е изкълчен.

Да я занесем до лагера. - Добре.

Искам да хвана един от тях. Трябва да ги проучим.

Ще уловим някой и ще го накараме да говори.

Ей!

Да се разменим тази вечер.

Аз ще дойда в автобуса. - Защо?

За да гледам нашите приятели, като наизлязат от гората.

Трябва да построим крепост, а после ще разкажа една история.

Това зеленчуците ни ли са? - Да, решихме да направим компост.

Каквото и да става, обещавам ти, че ще мине.

Бебето ми добре ли е?

Да видим какво ще кажат картите.

Миранда го наричаше "дървото с шишетата".

Оригиналното е в един парк в близък град.

Миранда ми я направи. - Това не може да е истина.

Намерих я в закусвалнята.

Спри. - Не!

Продължаваме.

Къде съм? - Има някакво дърво на пътя.

Кола 45. Болница, чувате ли ме?

Кола 45. Закъсахме по пътя.

Чувате ли ме? Няма връзка.

Защо няма други коли?

По това време трябва да има движение.

Няма как да го преместим.

Майчице!

Кола 45. Чувате ли ме? - Боже мой!

Пътят е препречен от дърво. Тук кола 45. Чувате ли?

Госпожице, върнете се в линейката.

Не…

Кола 45.

Да заобиколим. Хайде да влезем.

Няма да стане. - Спокойно, ще минем по друг път.

Всичко е наред.

Не се тревожете. - Няма да стане.

Изслушайте ме. - Хайде да влезете вътре.

Ало? - Итън? Томас е.

Мама е в беда.

В момента е в линейка. - Каква линейка?

Ще видиш. Тя ще дойде, но трябва да й помогнеш.

Не бива да се страхуваш.

Кой се обажда? - Казах ти - Томас.

Кой е наистина?

Какво става?

С кого говориш?

Каза, че е Томас.

Здравей, Джим.

Остави децата ми на мира.

Но те вече не са твои деца.

Татко?

Какво каза той?

Итън, отговори ми. Какво каза той?

Каза, че мама е жива.

Кара я линейка и се нуждае от помощта ни.

ОТВЪД Дотам и обратно

Какво чакаш? Вдигни го.

Абсурд да пипам това нещо.

Птицата е мъртва, от какво те е страх?

Мина като камикадзе през стъклото, за да влезе.

Не искам да припарвам до подобни демонски неща.

И прощавай, че задавам такъв очевиден въпрос,

но разумно ли е да гледаш на таро на такова място?

Съжалявам, не съм… - Хайде стига.

Имаме си достатъчно проблеми и без да се джафкаме един с друг.

Добре ли си?

Да.

Сигурен ли си?

Нямах представа, че е толкова вълнуващо тук.

Отвори.

Това е всичко.

Наистина не е необходимо. - Ти пък.

Преглеждам всичките си пациенти след среща с психясали птици.

А и така се разсейвам и не мисля за това, че Кристи е на езерото.

Не се притеснявай за тях.

Имат подслон, имат талисмани. Това е достатъчно.

Знам.

Но…

Ако ставаше въпрос за Елис, и аз щях да се тревожа.

Пийни.

Приятно ми е отново да се грижа за бъдещо мамче.

Изглеждаш много по-добре.

Имаш цвят. Храниш ли се вече?

Да, най-сетне открих нещо, което не повръщам.

Чудесно, бебето трябва да е силно.

Някога си играехме тук.

Но не вечер - тогава трябваше да се крием.

По онова време нямаше талисмани.

Но през деня

със сестра ми си играехме в къщите.

Преструвахме се, че сме си у дома.

Тя най-много обичаше тази къща, не знам защо.

Значи си дошъл тук със сестра си?

И с майка ни, но те умряха.

Като Нейтън, само дето не ги убих аз.

Това достатъчно ли е?

Да, ще стигне.

Не разбирам какво правим.

Казах ти, трябва да си спомня. - Какво да си спомниш?

Като бях малък, майка ми се опита да спаси всички, но умря.

След това всички умряха, а аз не помня как…

Или защо. Мисля, че трябва да си припомня.

Защо? - Твърде много неща се променят.

Тук никога не е валял сняг.

Трябва да отидем в мазето. Тук е за дневни приказки.

Мазето е за тайни.

Ало? Кола 45.

Защо още сме в гората? Дървото беше малко извън града.

Какво казва джипиесът? - Все същото - "няма данни".

Сигурно се въртим в кръг.

Добре, ще обърна. - Не, моля ви, не обръщайте.

Продължавайте напред. - Успокойте се, госпожо.

Ако обърнете, ще се отдалечите от града.

Какъв град? Търсим магистралата.

Знам, но…

Послушайте ме. Опасно е да се спира тук по тъмно.

Нататък има град и хората ще ни помогнат.

Само продължете напред, моля ви.

Значи ще наблюдаваш тези твари,

за да видиш как се движат и как действат.

И с каква цел?

Изведнъж ще ти просветне как да заловиш някоя ли?

Да, нещо такова.

Добре. Сигурен съм, че няма да стане нещо ужасно.

Ти защо си тук?

В смисъл?

Предложих ти да се разменим.

Вече можеше да къртиш в шерифството.

Защо си тук?

Не е твоя работа.

И какво те интересува? - Ако трябва цяла нощ да те слушам,

искам поне да знам защо.

Ако ще правиш нещо,

за което има някакъв шанс да ни измъкне оттук,

колкото и да е глупаво или необмислено,

искам да помогна.

Значи изведнъж стана отборен играч, а?

Ако беше видял каквото аз съм видял,

и ти щеше да бъдеш така.

За какви неща говориш?

За какво мислиш, че говоря, Бойд?

За мен, Джули и Мариел

и мястото, където бяхме.

Всички тук говорят само колко ги е страх да умрат.

Но това не е най-лошото, което може да се случи.

Искам да се махна.

Трябва да поспиш. Чака ни тежък ден утре.

Прощавай, събудих ли те? - Не, пулсиращата болка ме събуди.

Мога ли да я облекча по някакъв начин?

Не и докато не спадне отокът.

Какво пишеш?

Нещо за мама.

Има китайски обичай да пишем писма на мъртвите на големи празници.

Не че е точно празник, но…

Мисля, че би й харесало. - Да.

Наистина мисля това, което казах.

Не си сам тук.

Просто сега нещата са различни.

Да.

Струва ми се, че изведнъж…

… всичко, за което си мислех, че се боря, вече го няма.

И всичко, което си мислех, че ще ме чака вкъщи.

Само с двама души бих споделял

и това сте ти и мама.

Аз съм насреща.

Може ли да го оставите за сутринта?

Извинявай.

Мамка му.

Вече съм буден.

Ей…

Искате ли да ви разкажа нещо шантаво?

Вечерта, когато всички умряха,

бях в мазето.

Мама ни каза на мен и Елоиз да се крием там.

Елоиз не я послуша.

Но аз - да.

Останах там до сутринта.

Като излязох…

… навсякъде имаше трупове.

В онзи ден срещнах момчето в бяло.

Ти познаваш момчето в бяло?

Беше единственият ми приятел през всички тези години, в които бях сам.

Не можах да погреба всички.

Така си лежаха на улицата…

Не можах да ги погреба.

Момчето в бяло ми каза…

… да събера неща, които са им били ценни.

И да погреба тях.

Тези вещи…

Те ли ще ти помогнат да си спомниш защо е станало?

Така мисля.

Защо сме тук?

Това е крепост.

А защо съм ти аз?

Не искам да го правя сам.

Може да си припомня някои страшни неща.