نخستین 200 خط.
Досега в "Дневниците на вампира"
Аз съм Елена. - Аз съм Стефан.
Любовта ме доведе в Мистик Фолс.
Любовта ме отпрати.
Обичам те, Деймън.
Сайлъс.
Здравей, моя сянке.
Бони е мъртва, Елена.
Не мога да повярвам, че е мъртва.
Ще направим всичко, за да защитим хората, които обичаме...
Катрин, той се нуждае от кръвта ти, за да се излекува.
Не.
Сайлъс, ти каза, че след като отново си вещер
ще върнеш Бони от другата страна.
Така е.
Тя е откачено копие на истинската ми любов Амара.
Трябва да се излекувам.
Амара се излекува, така че съдбата на другата страна
зависи от живо човешко същество,
което трябва да защитаваме.
Някога влюбвали ли сте се?
Любов. Ехо, на вас говоря.
Да. Заедно сме и сме влюбени.
Това е толкова сладко.
Обичам любовта. Наистина.
И аз имам сродна душа,
знаете, любов от пръв поглед,
желание да живеем вечно,
вярвайки, че любовта е вечна.
Амара. Така се казва.
Значи, проблемът е, че когато срещнах Амара за първи път
бях с друга жена, един вид, изневерих й,
и за да бъда честен,
нямаше да е кой знае какъв проблем,
ако това не беше превърнало другата жена в бесен лунатик,
и когато тя разбра, че съм й изневерил,
изперка, превърна Амара в камък,
ама бувално, както е правила Медуза.
Пич... добре ли си?
Какво имаш предвид? Мислиш, че съм луд?
Защо си мислиш, че съм луд?
Всичко, което исках през последните 2000 години
е да се събера с любовта на живота си.
Това не е откачено, нали?
Може би само частта с превръщането й в камък.
Или частта с двете хиляди години.
Не, и двамата бяхме безсмъртни, а сега и двамата не сме.
Ехо?
Виж, идеята е, че най-накрая имах възможността
да подържа Амара в ръцете си, и какво направи тя?
Заби парче стъкло в сънната ми артерия.
Вижте, вижте.
Не, благодаря.
Слушайте. Ето моя съвет.
Изживейте я. Наслаждавайте се на тази любов, докато я има,
защото... нека ви кажа нещо.
Само преди няколко дни, аз бях медиум,
бях безсмъртен, бях влюбен.
Сега вратът ме боли и душата ми е смазана,
Стоя на автобусна спирка в Делауеър.
Във Фили си.
Фили?
Божичко, това е още по-зле.
Какво става, скъпи?
Хей? Какво има?
Хей, кажи нещо.
О, Боже, какво се случва?
Какво му правиш?
Мисля, че втечнявам вътрешните му органи.
Пропуснах ли да спомена, че съм вещер?
Моля те, спри! Просто спри!
Не! Ядосан съм на света
и си го изкарвам на така наречения ти любовник.
О, Боже!
И си мисля, че ти може да си следващата ми жертва.
О, Господи!
Погледни. Не е за вярване.
Любовта е толкова непостоянна.
Невероятно.
Хайде, прятелю. Ставай.
Ставай, ставай.
Така е добре. Автобуси, както и да е....
Изпробвано и проверено.
ДНЕВНИЦИТЕ НА ВАМПИРА 05x07 "Смъртта и момичето"
Здравей, моя сянке.
Сайлъс.
Спри!
Стефан.
Добро утро.
Направих кафе.
Как спа?
Не много добре.
Първа нощ в собственото ти легло.
Не е толкова удобно, колкото диванът на Теса, а?
Ако ще си говорим за Теса,
ще ми е нужен кофеинът.
Е, защо ме събуди?
Липсваше ми.
Имам чувството, че когато загуби спомените си,
аз загубих приятел и си мисля,
че вместо да описваме
колко значим един за друг,
може просто да започнем отначало.
Здравей. Аз съм Елена.
Отивах в Портланд.
Какво?
В нощта, в която карах Сайлъс към каменоломната,
се сбогувах с Лекси
и реших да продължа на запад.
Чакай, чакай. Как може да помниш това?
Защото си върнах спомените.
Наистина ли?
Сериозно ли? Как?
Снощи Теса дойде тук,
премахна заклинанието, което изпържи мозъка ми
и всичко се върна.
Помня всичко.
Стефан, това е прекарсно.
Чудесно е.
Октомври 1852 г.
Счупи ми носа,
докато се опитваше да ме научиш на дясно кроше.
Но не беше нарочно, нека сме наясно.
Колко плати за този джиджан мотор, който караш?
Това е подвеждащ въпрос.
Ти ми го купи,
въпреки, че предполагам, е бил доста скъп.
Значи Теса просто ей така ти върна спомените, без да иска нищо.
Е, не беше съвсем подарък.
Беше доста да се поеме всичко наведнъж,
всичко от духването на свещичките
на тортата на първия ми рожден ден до...
давенето в сейфа.
Стефан.
Леко, приятел.
Стефан, къде отиде?
Въпреки всичко, все още не мога да си спомня собствените сили.
Какъв беше този шум?
Ами, това е...
Имаме ситуация.
От двойническо естество.
Така ли?
Катерина?
Не, не, не Катерина.
Не знам!
Не знам.
Какво й е?
Теса я е превърнала в камък
и я е затворила в сандък за 2000 години.
Вероятно се е побъркала
като онези корабокрушенци, на самотни острови,
който си говорят с топки за волейбол.
Казах, че не знам!
Значи ми казваш, че това момиче
е единственото, което крепи другата страна?
Да. Тя е опората.
Остави ме намира.
Докато тя е жива, другата страна ще съществува
и можем да продължим опитите да върнем Бони.
Казах, че не знам!
Имайки предвид, че тя е безсмъртна,
бих казал, че имаме много възможности.
Така си мислиш,
но снощи тя проби врата на Сайлъс,
изпи лека от него
и сега не само е откачена,
а е и смъртна, което значи,
че трябва да се уверим, че обикновеното й човешко сърце ще бие,
докато върнем Бони.
Как планираш да го направим?
Сайлъс се закле, че ще направи заклинание,
което ще я върне.
За съжаление, той не бърза
да се върне в Мистик Фолс.
Амара, спри!
Не, не!
Остави ме да умра. Искам да умра!
Да се надяваме, че любовта е сляпа
или поне глуха.
Оказа се, че няма да бъде толкова лесно
да задържим Амара жива.
Чудя се какво ще стане
ако тя умре и другата страна се разруши.
Мислиш ли, че ще има ярка светлина
и след това нищо?
Няма да боли, нали?
Ще е ужасно ако боли.
Бон, има нещо, което искам да ти кажа.
Всъщност, има три неща, които искам да ти кажа.
Да не си посмял да се сбогуваш с мен.
Това не е сбогуване.
Това е първото нещо.
Знам по един или по друг начин
ти винаги ще ги тук.
Второто е - благодаря ти,
че пожертва живота си заради мен.
Джер.
И третото е...
Чакай.
Не ми казвай.
No comments yet. Be the first to leave one.