Love's Abiding Joy

Мади, миличък, ризата ти.

Джеф. Нищо ли не може да се изправи пред съня му.

- Къде са розовите бузки? - Ето го твоето добро момиченце.

Вземи я.

- Мама бърза. Моля те, облечи се. - Mатю.

Благодаря ти.

- Джеф. - Съжалявам.

- Куки трябва да издои кравата отново. - Малко си губих времето…

Ела тук, скъпа. О, миличката ми.

Добро момиче.

- Добро утро, Джеф. - Добро утро.

Е, не е пържена пържола...

но въпреки това трябва да си изядеш закуската, Джеф.

- Добро утро. - Добро утро, Скоти.

Е?

За всичко, с което си ни дарил-

Господи, ние сме ти благодарни. Aмин.

Aмин.

Може да забавиш темпото. Така или иначе не могат да започнат без теб.

Лош пример е за учениците, ако учителят закъснява.

Куки, би ли я взел?

O, да. Ела тук, малка сладка хубавице.

- Сега, бебенце. - Ти и аз също трябва да се забързаме.

- Трябва да преместим част от кравите откъм Южната страна. - Идвам.

- Добре, Мади. Ще слушаш Куки, нали? - Да, мамо.

Ще му напомниш да легнеш следобяд когато ти каже. И не създавай проблеми.

И ця-ял ден… ще гоним зайчета и ще късаме цветенца.

Ще си прекараме чудесно. Виждаш ли татко ето там?

Mиси?

Какво има? Забравих ли нещо?

Не.

Аз... просто исках да ти пожелая приятен ден.

"Приятен ден'' Ами, благодаря ти.

Желая ти същото.

Какво точто искахте да кажете, г-н Лахей?

Мразя нуждата ни от учителската ти заплата.

Но между недоимъка и чумата...

Стадото е доста по-малко тази година.

Ами, само нашия добър Бог знае колко голямо ще бъде стадото ни.

Нека Му се доверим.

- Права си. - Знам.

Май ще е по-добре да тръгна за Тетсфорд преди да са започнали да търсят нов учител.

Обичам те.

- Приятен ден. - И на теб.

Закарай ги нагоре!

- Хайде, Джеф. - Помогнете ми тук - горе.

Закарай ги от тази страна!

- Мърдайте! - Дий!

Хайде бе! Мърдайте!

- Качвайте се! - Най-после.

Хайде! Закарай ги нататък!

- Скоти, Джеф! - Да? Да?

Заведете стадото до там. Ще дойда при вас.

Добре. Добре.

Дий.

Добър ден, г-н Лахей.

Майор Дорос. Ейбъл.

- Какво ви води насам? - Винаги преследвате целта, така ли е?

Tова ми приляга най-много, Сам.

Точно заради това идвам да се срещна с този човек, Ейбъл.

Винаги е директен... и невероятно честен.

Едва ли сте изминали целия път, за да ми направите комплимент.

Възложиха ми голяма задача, Уили.

Нуждаем се от шериф в Тетсфорт.

Мисля… че споделям напълно мнението ви.

- Тук съм, за да ти предложа работата. - Знаете, че не съм много наясно със тези неща, Дорос.

Изслушай ме, Уили.

Тази работа си има и бонусите.

Работиш добре - заплаща ти се много добре.

- Защо пък аз? - Защото хората те харесват.

Ще можеш да задържиш мира, и така ще си свършиш работата добре.

Оценявам всичко това, но... не съм заинтересован.

Вижте, трябва да се погрижим с работците ми за стадото ни преди да го изнесем за продан.

Е, мога и да почакам за шерифа, Уили.

Бих искал тази работа да се даде на почтен човек, като тебе.

Tака ще помогнеш и на семейството си и на града.

Просто си помисли, Уили.

Днес имам изненада за вас, момчета и момичета.

Някой е направил дарение с книги от съвсем нови автори.

- Да, Ани? - Можем ли да ги задържим?

Всеки от вас ще има копие...

което да си закупи до края на годината.

Ще ми помогнеш ли да ги раздадем?

Дръж ги. Точно така. Ето там.

Сега, искам да отворите книгите си...

И да запишете имената си отвътре.

Пишете с молив и нека бъде четливо.

- Г-жо Лахей? - Да.

Моята книга вече има име.

Пише "Самуел Х. Дорос."

Това е така, защото майор Дорос ги подари.

Заради щедростта му ние сега имаме тези книги.

Добре, клас.

Нека стартираме с правописа.

Започваме.

Отворете на третата страница.

Уоу.

Хей, Манди!

Колко още ще чакаме?

Още няколко минути.

- Елате да видите – кой се е събудил от дрямка! - O.

Госпожица Кати никога не изпуска забавленията. Нали?

Искам да се държите по най-добрия начин.

Просто защото живеем в Дивия Запад не означава, че трябва да се държим като диваци.

Виждам ги! Виждам ги!

O, той е тук! Той е тук!

Татко!

Уоу.

Ела тук, мила.

O! Татко! Ти си тук!

O, най-после си тук!

Тук съм. Тук съм, мила.

O, колко ми липсваха очите ти.

Обещах на майка ти...

че ще запаметя всеки момент.

O, татко, не мога да ти опиша колко много ми липсваше.

Майка ти и момчетата са добре, много им се искаше да дойдат…

Разноските по пътуването щяха да бъдат доста големи за всички нас.

Искаше ми се и те да бяха тук...

но се радвам, че ти най-после дойде.

С майка ти бяхме на едно мнение, че сега е времето аз да дойда.

И знаем, че Бог бе в основата на всичко това.

Защото всичко…

се нареди по най-удобния начин.

И сега съм тук... с теб, дъщеричката ми.

- O! - Ангелчето ми.

Много ми липсваше.

O! Ела да се срещнеш с внуците си...

През всичките тези години ти пишех да тях.

Все още си много хубава.

- Ей, дядо. Хей. - Ей.

Това е Мади.

Пътят беше много неравен.

Май ще взема да се върна пеша.

- Кати заспа. - Тази вечер сякаш се предаде доброволно.

О, вълненията покрай пристигането на дядо й я изтощиха напълно.

Е, и за мен беше много вълнуващо.

Марти и аз имахме честа...

да опознаем всички ви от писмата на Миси.

Но най-после можем да сложим на всяко име и лице.

Бяхме разделени дълго, и беше трудно.

Знам също, че и вие сте имали трудни моменти.

Но Бог е с нас.

Имаше трудни години не само за нас, но и за всички занимаващи се с добитък в областта.

Малко или никакъв дъжд- не беше достатъчен за добра паша...

и епидемия плъзна из цялата долина.

Добре е, че имаме моято учителската работа, за да свържем двата края.

Ще издържим докато...

стане време да продадем добитъка.

Молим се да вземем добри пари. За да вземем някои потребни неща.

Аз също ще се моля.

Като оставим всичко друго, просто съм благодарен, че мога да бъда тук.

Как успяваш винаги да ми се измъкнеш преди да те облека изцяло?

- Ела тук. - Завърти се.

Може да взема баща ти и да му покажа стадото тази сутрин.

Не и преди да се порадвам на внучката си.

- Розовите бузки. - Ще събудя Кати.

Обикновено не спи до този час.

- Добро утро. - Добро утро.

Уили!

- Добре се справяш. - Уили!

Доведи я тук.

- Какво има? - Тя не диша.

- Кати? - Уили!

- Тя не диша! - Кати?

- O, Боже мой! - Кати?

- Джеф, излез навън! Kати? - O, Господи!

O, миличката ми, моля те!

Какво е станало?

- Какво има? - Kати! Kaти, моля те!

- O, Боже мой! - O, Господи, не!

- Не, Kaти. Моля те. - Ела тук, синко. Ела при мен.

Kaти! Дишай!

Хайде! Моля те!

прегърни ме силно.

Изпитваме голяма мъка.

Емоциите надделяват над нас.

Молим те, Боже...

помогни ни да се доверим на Твоето обещание...

че Кати е на сигурно място в Твоите ръце...

на сигурно място в небето...

където няма сълзи, няма болка...

нито пък внезапна смърт.

Само радост, мир... и любов.

Господи, моля те бъде до Миси, Уили и тяхното семейство.

Бъди с тях в този труден момент.

Дръж ги здраво… когато залитат.

Помогни им да устоят...

когато си мислят… че ще се предадат..

- Aмин. - Aмин.

Внимавай с крака си.

Бог да ви благослови.

Аз-аз ще се оправя, Уили.

Наистина. Мога да се справя..

Грижи се добре за Кати, Сони.

Не й позволявай да се плаши от нищо.

Тя е много малка, може и да е тъжна...

защото й липсваме, както и тя на нас-

Аз съм Колет Дорос.

Много съжалявам за малката ти сестричка.