The Long Weekend

Задник!

Мамка му!

ДЪЛГИЯТ УИКЕНД

Никой не би трябвало да си спомня първия път, когато си е отворил очите.

Напъвай! - Аз със сигурност не помня.

Но за малкия ми брат Ед си представям, че светът е изглеждал така.

Малко мъжле.

Така е виждал нещата.

През детството, юношеството и като зрял човек.

Веднага щом стана достатъчно силен да държи видеокамера, той не я свали от лицето си.

Нямаше значение какво снима, важното беше да снима.

Ед.

Не мисля, че трябва да запишеме как господин Федълстейкс си яде собственото ако за поколенията.

Добре, наистина направи някои забавни неща, признавам.

Но той не живееше живота.

Той го наблюдаваше.

После най-добрите записи отиваха в архива.

Нямаше си и представа за световните събития, които се случваха,

но можеше да каже точната дата, на която братовчеда Стиви се отказа от каратето.

Разбира се, той беше мухльо,

но ми беше брат и аз го обичах.

Защото винаги беше там да снима великите ми представяния на сцената.

Запечатвам вратите на любовта с пламенната си усмивка.

Давай, приятел!

Точно така!

Мислех, че ще се откаже, когато влезне в университета.

Вместо това, той си намери цял нов свят, който да снима.

Ед.

Но никога не успя да направи нещо полезно с камерата си.

Например като съквартиранта си Джак.

О, Джак!

Джак, толкова е голям!

Толкова е горещ!

Проклетото нещо беше на лицето му дори когато срещна гаджето си Кати.

Мамка му!

Божичко. Мисля, че здраво съм те ударила.

Понякога си мисля, че беше права.

След дипломирането те заживяха заедно,

а Ед си намери работа в рекламата.

Според шефа му, той беше природен талант.

Ед, ти си природен талант, синко! Печелиш още една награда.

Продължавай така и ще видя какво мога да направя да ти уредя по-хубав кабинет.

Благодаря ти, Франк. - Добро момче.

Пет долара бакшиш?

Пет долара, това ли е?

Нещо на сандвича ли му имаше, господине? Кафето ли беше студено?

Не, кафето и сандвича бяха добри, но аз поръчах чийзбъргър и студен чай.

Съжалявам.

Трябват ли ти още пет? Ето ти десет.

Благодаря.

За какво иначе са братята.

Ще ти ги върна скоро. Обещавам.

Агентката ми каза, че съм съвсем близо ди първия си пробив.

Тя ти каза, че си съвсем близо преди две и половина години.

Да, но това беше преди две и половина години.

Утре имам прослушване за реклама на японско уиски, можеш ли да повярваш?

Купър, по средата на двайсетте си.

И се занимаваш с тази актьорска работа от колко, от шест години?

Да, някъде толкова.

Мисля, че е време да продължиш напред. Да помислиш за бъдещето и да порастнеш като мен.

Споменах ли, че се отнася малко снизходително към мен?

Кати, взех ти нещата от химическото.

Кати!

Кати!

Тиквичке!

Ед!

Джак! Здравей!

Здрасти...

Болен ли си?

Къде е Кати?

Кати, какво става?

Кажи нещо!

Ед, мисля, че повече не трябва да се виждаме.

Какво, не?! Защо?

Не! Какви ги приказваш?

Всичко е наред! Можем да го преодолеем.

Много хора... Джак...

може ли за малко да остана с нея? - Да, съжалявам човече!

Много хора имат...

афери.

Това не означава, че трябва да скъсаме, нали?

Има нещо, което никога не разбрах в Ед.

Можеше да прости на Кати, че духаше на Джак...

но тотално полудя, когато видя, че го е снимала.

Помогнах му да изхвърли всички камери и целият му маниакално-натрапчив архив.

Вместо да предприеме мисия да изчука колкото се може повече приятелки на Кати,

Ед просто се изнесе, заклевайки се да не пипне видеокамера никога повече.

И в един миг, Ед се отърва от Кати и от филмите си.

Не съжалявам за нито едно от двете. Мислех, че той най-накрая ще започне да открива живота.

Да се забавлява, да чука мадами.

Но той се затвори повече и от преди.

Това, което брат ми Купър не знаеше, беше, че водя нощен живот.

Пич тя полудя, не те занасям.

Заби си ноктите, започна да крещи и да стене:

"Чукай ме, чукай ме, чувствам се като уличница".

В определени моменти сцени от архива ми се завръщат в главата.

Помощ, помощ!

А аз й казвам: "Махни се от там! Започна да излиза пушек!".

Или при доктора.

Добре, господин Уаксман, може да почувствате лек дискомфорт.

Просто се опитайте да се отпуснете.

Даже и по-лошо. Отразяваше ми се на работата.

Господин МакИнтайър, трябва да кажа, че ние от Барнс, Бъчър, Лайбър, Мелчет, Факуар, Идалго & Ропър

сме една щастлива рекламна агенция да имаме клиент като вас.

Не го казвам просто от любезност. - Благодаря.

Тя е елегантна и изискана.

Благодарение на вас.

Дами и господа, представям ви новата рекламна кампания, която тръгва из цялата страна следващата седмица.

Ед, ако обичаш.

"ИСТИНАТА Е В ИСТИНСКАТА КОЖА"

"Когато умра, си оставям кожуха на нея.

Истината е в истинската кожа".

За това ви говоря!

Точно така!

Банда задници.

Мислиш ли, че това ще накара хората отново да носят кожа?

А аз питам на кого му пука?

МакИнтайър иска този лозунг, а аз проклетите му пари.

Разбираш ли ме?

Ние сме тук, за да помогнем на хората да си продадат продукта, а не да се съгласяваме с всичко, което кажат.

Казва се "клиентът трябва да е щастлив".

Знам, че това е нова концепция за теб.

Но припомни ми, колко си загубил до сега? Четири или пет?

Голяма агенция като ББЛМФИ & Р може да се справи с няколко изгубени клиенти.

Какво става?

Застрахователна компания "Грейт Бридж" се отказа от договора си с нас.

Мамка му.

Предполагам си чул новините.

Нервен ли си?

Няма за какво да съм нервен.

Минах да ти донеса това.

Нещо, с което да ти благодаря за договора с МакИнтайър.

Благодаря ти.

Няма проблеми, просто исках...

Няма нищо вътре. - Кутията е подаръка.

Помислих, че ще ти трябва нещо, в което да си разчистиш бюрото до понеделник.

Ти не си ми шеф, не можеш да ме уволниш.

Ед, би ли дошъл в кабинета ми?

Ед, когато те назначих, ти беше като динамит.

Имаше необичаен поглед върху живота и това ми хареса.

Но откакто се раздели с приятелката си, нещата...

Никога не съм позволявал това да се отрази на работата ми, Франк.

Ами да видим.

Обувки Скечърс.

"Идеални за ритане на паднал човек".

Антисептици Кан.

"Не са много добри, след като тя ви е извадила сърцето от гърдите и го е хвърлила на боклука".

Не всички са такива. Ето, погледни.

"Телефони Пасифик Рим - само три цента на минута".

"Само три цента на минута".

"Най-малкото, което тя може да направи, е да ви върне разговорите.

Той иска само да се увери, че тя е добре.

Ние все още можем да го изпълним.

Просто се обадете за три цента на минута". - Какво ще кажеш?

Уволнен си.

Добре.

Ами ако аз измисля реклама за "Грейт Бридж"?

Ами ако направя кампания, която ще ги върне?

Това отне на творческия ни отдел шест месеца.

Мислиш ли, че ще се справиш с това до понеделник?

Понеделник?

Да.

Да. Ще ги накарам да останат, ще направя кампанията.

Ако го направиш...

ще запазиш работата си. Ще получиш и този кабинет.

Няма да те проваля.

Пусни го, още не съм уволнен!

ВЪРНАТО НА ПОДАТЕЛЯ

Здравей.

Има умрели животни в шахтата. - Какви животни?

Плъхове, мишки, котки.

Котки?

Котките влизат там след плъховете и мишките и засядат. Умират от глад.

Те се разлагат и разложената плът излъчва гадната миризма, която усещаш.

Разбирам.

Опитай се да дишаш през устата.

Опитай се да дишаш през устата?!

Този ден не можеше да е по-зле.

Честит рожден ден!

Мамка му!

Какво правиш?

Имаш рожден ден и исках да те изненадам.

Като ме ослепиш? - Стига де!

За това са батковците. Сядай.

Имам подарък за теб.

Всичко е готово, отвори го, отвори го.

Бутилка Глен Киото, това е...

Ти го знаеш!

Виж ти!

Тениска на Глен Киото.

Виж това...

Истинско произведение на изкуството.

Пепелник Глен Киото.

Много подходящо, тъкмо мислех днес да пропуша.

Наречи го братска интуиция. - Благодаря ти.

Не благодари на мен.

Благодари на японско оризово уиски номер едно по продажби в света.

Дава ни покрив над главите и е вкусно, нали?

Това дойде за теб. - А, да.

Поща от фенове.