The Chosen (El elegido)

В 1917 година руската революция победила.

Заедно с Ленин, Троцки е една от ключови й фигури и идеолози.

Троцки бил създателят на Червената армия

и успял да победи 14 армии,

опитващи се да унищожат революционното движение.

Когато Сталин поел властта,

Троцки не се поколебал да се изправи срещу него и престъпните му методи,

осъждайки го и наричайки го Предател на Революцията.

Криейки се от заточение и преследване

Троцки и съпругата му Наталия пристигат в Мексико през 1936.

Единствената страна в света, която се осмели да им даде убежище.

Мексико, 1937

От там той насърчава създаването на IV-я комунистически интернационал,

движение за възстановяване на истинския дух на революцията

и целящо да сложи край на управлението на Сталин.

В 1937 година боящ се от растящото

международно влияние на неговия противник

Сталин дава разпореждане на ГПУ,

жестоката му тайна полиция,

да убие Троцки.

ИЗБРАНИЯТ

Аз съм полковник Леонардо Санчес Салазар.

Съжалявам, че трябваше да се срещнем при такива обстоятелства.

Не разбирам защо съм тук? Не разбирам защо бях пребит?

Испанецо, защо не остана в страната си?

Вие воювате там, а не в Мексико.

Когато имаш възможност да говориш с тези, което са те изпратили

им предай, че полковник Салазар ще чака всеки,

който пожелае да навреди на нашия гост...

дон Леон Троцки.

Испания, 1937

Всички в окопите!

Пазете позициите си!

Рамон!

Кучи сине, какво правиш, Рамон?

Прикривайте Рамон!

Не спирайте стрелбата!

Някой да ми помогне.

Стреляйте, стреляйте!

Хванете го. Бързо в лазарета!

Идиот, трябва веднага да те арестувам за неизпълнение на заповед.

Те можеха да го убият, капитане.

Това момче е вече мъртво.

Трябва да те арестувам веднага, но няма да го направя.

Получих добри новини.

Станал съм баща. Имам момиченце.

Поздравления, капитане.

Ще го отпразнуваме по-късно.

Капитане, капитане!

Санитар!

Санитар, по дяволите!

Капитане?

Капитане?

Мислиш ли да се срещнеш с приятелката си?

С моята приятелка ли?

Само да беше тук.

Ти си единственият, който винаги успява във всичко.

Да.

Аз умирам, Рамон.

Тези копелета ме убиха.

Не умираш, санитарите ще дойдат скоро

и ще те закарат в истинска болница.

Жалко само...

че никога няма да държа в ръце дъщеря си.

Капитане...

аз помня деня, когато дойдох на фронта.

Пристигнах с група доброволци от Барселона.

Всички мислехме, че войната ще продължи само няколко седмици,

затова не можехме да спрем да пеем и да се смеем над всичко,

въпреки, че повечето от нас хващаха пушка за пръв път,

да не говорим да бяха стреляли с нея.

После ти ни обедини всички заедно.

Винаги усмихваш се, кучи сине.

Ти каза, че мнозина от нас никога повече

няма да видят жените или децата си,

или родителите си, или приятелките си...

защото много от нас ще загинат,

но благодарение на нашите усилия децата ни ще живеят

в по-справедливо общество, без класи и без експлоатация.

И без свещеници.

И че за това си струва да се умре.

За свят с по-малко свещеници и повече справедливост.

Ти се справяш добре,

но във войната не се побеждава като седиш в окопите.

Гладувайки и замръзвайки. Ето защо съм тук.

Мисля, че си по-подходящ да работиш с нас.

Не.

Аз не мисля така.

Моето място е тук, на предната линия.

Само партията знае и решава къде комунистът е най-полезен.

Мамо?

Много съжалявам за смъртта на Пабло.

Брат ти сега е герой.

Надявам се, че няма да ме изпратиш далеч

и няма да свърша като него.

Довиждане, сине.

Другарко... - Почакай за секунда.

Мога ли да те помоля за една услуга?

Четири месеца по-късно

Кой ти е началник?

Моля ви, пуснете ме.

Кажи ни за кого работиш и ще те пуснем.

Това е много прост въпрос.

Моля ви.

Така, така, така...

Ние вече приключваме. Знаем кой си.

Ти се казваш Рамон Меркардер и работиш за Съветския съюз.

Твоят командир се казва Котов. - Това е безумие.

Ще броя до пет, а след това ще стрелям,

ако не подпишеш пълни признания.

Едно... две...

три... четири...

Аз съм Котов и от днес ти си под моето командване.

Русия

Разрешено ти е да отидеш на първата линия.

Това само по себе си е успех.

Сега всичко зависи от теб.

Трябва да решиш.

Рамон.

Ако се съгласиш няма да има връщане назад.

Никога, помисли си.

Мамо...

ще направя това, което е най-добре за революцията и партията.

Ще ти се наложи да останеш сам тук за дълго.

Не трябва да обсъждаш с наставниците си нищо,

освен обучението, но решихме,

че някой може да ти прави компания.

Казва се Черниш.

Твоето име е Жак Морналд и си роден на 22 декември 1905 в Брюксел.

Роден си няколко дни преди Коледа

и си имал дълга черна коса.

Ходил си на училище близо до дома си.

Бил си две години в интернат близо до Кале.

Прекарвал си лятото с баба си и дядо си в имение близо до брега.

Аз учих в йезуитски колеж близо до дома си.

Казвам се Жак Морналд,

роден съм в Брюксел преди 32 години.

Кажи ми кои са любимите ти герои?

През зимата четяхме заедно край огъня.

Аз исках да отида на Луната или да обиколя света,

както в романите на Жул Верн. Бях млад и обещаващ човек.

Мама стана най-добрия ми приятел и защитник.

Посещавахме концерти във Виена.

Започнахме да ходим често в операта.

Две годишно...

Попадайки в ресторант вие трябва да запалите цигара.

Дамите го харесват.

Ако ще четете менюто сложете очила. Те ще ви направят по-привлекателен.

Може ли да ми покажете в кой ресторант се намирате?

Казвам се Жак Морналд,

роден съм в Брюксел преди 32 години.

Единствените битки, от които се интересувах бяха на шах.

Мама ме учеше как да се държа в подобни ситуации.

Винаги ще си спомням какво щастливо дете беше.

Казвам се Жак Морналд и съм роден в Брюксел.

Ти все още си любимия ми син.

Това е невъзможно.

Аз мисля, че рязането на това месо

е най-сложното изпитание, с което си се сблъсквал.

Генерале! - Свободно.

Бих искал да ви представя Жак Морналд, белгийски другар.

Белгиец... аз дълги години бях военен аташе в Брюксел.

Имате ли нещо против да се присъединя за кафето?

Имам прекрасни спомени от Белгия.

Скромна и културна страна.

Къде сте учили, другарю Морналд?

При йезуитите.

Наистина ли? - Да.

Родителите ти сигурно са били много набожни.

Не, работата е в това, че училището бе близко до дома ни.

Забавно, но аз не помня йезуитско училище в този район.

А вие не скучаехте ли в такъв малък град?

Сравнен с Париж Брюксел е като малко селце.

Не, не си спомням нито едно йезуитско училище.

Не е възможно да се помни всичко.

Част от моята работа е да наблюдавам и да запомням,

но не си спомням това училище.

Това наистина ли е важно? - Но аз не лъжа.

Другарю, аз не намеквам, че лъжете.

А аз намеквам, че един от двама ни лъже, или ти или аз.

Отговори ми!

Изглежда се ядоса.

Къде е истината, другарю Морналд?

Нима не знаеш къде е истината,

а къде е приличащата на истина лъжа.

Те не съществуват!

Това са само субективни възприятия,

различни при всеки човек.

Ето защо е по-лесно да се лъже, отколкото да се казва истината.

Този, който лъже е свободен и може да предаде

на измисленото всякаква форма.

Този, който говори истината е пленник на своите спомени.

Мисли само за своята реалност.

Тази, която си избрал.

Никога не отстъпвай от нея

и всички ще я приемат.

Може би ще ти е интересно да знаеш,

че никога не съм имал удоволствието да посетя

вашата прекрасна, скромна и културна страна.

Никога.