His Dark Materials - Third Season

Какви сте вие? - Ангели.

Трябва да играеш змията.

Подготвяла си се за това

през целия си живот.

Спаси момичето. И момчето.

По-бързо.

Какво правя?

Следвам говорещ слон.

Какво?!

Наистина ли?!

Това си ти.

Атал.

Мери.

Трябва да има причина да съм тук. Не мислиш ли, Атал?

Шушулка.

Това е от дърветата. Много е...

... мазно.

Масло.

Дърветата умират. Сраф ни напуска.

"Нгули". "Сраф".

"Шана".

"Епимун".

Сраф намалява с всеки изминал ден.

Чувам ви да говорите за "сраф".

Какво е "сраф"?

Без сраф...

... ние заспиваме.

"Чунил" - "сън".

Аз? Аз заспала ли съм?

Не, Мери, нужен ни е да живеем.

Виждам все повече изсъхнали шушулки.

Не ви ли трябва маслото от тях?

Маслото е центърът на нашите мисли и чувства.

То ни дава Сраф.

Как бих могла да...

Да науча...

Да науча как да ви помагам?

За да помогнеш, трябва да се научиш да виждаш Сраф.

Мери, това е причината, поради която си дошла тук.

Т Ъ М Н И Т Е МУ М А Т Е Р И И Без изход

Какво е усещането да си толкова далече от него?

От Пан.

Сякаш желязна ръка е стиснала сърцето ми

и се опитва да го изтръгне през ребрата ми.

Отразява ти се и психически, нали?

Сякаш нещо лично е извадено наяве.

Да.

Ти казваше, че и аз имам деймон,

а не ти вярвах.

Но сега ми се струва, че съм я познавал през целия си живот.

Може би сега е с Пан.

Ще се върнем при деймоните си.

Сигурна съм.

Кинжалът е у нас.

И сме заедно.

И незнайно защо, ти имам доверие.

Колко още остава? - Колкото е необходимо.

Времето тук тече своенравно.

Не се страхувай. - Не се страхувам.

Прекарвал съм воини, наемни убийци и генерали.

Всички са ми казвали едно и също.

Никой не се е върнал.

Простете, дами и господа.

Е, желая ви късмет.

Ще ни оставите тук?!

Не мога да продължа по-нататък.

Благодаря.

Чакайте.

Ако деймонът ми още е на кея, ще му предадете ли нещо?

Още сега мога да ти кажа, че няма да е там.

А накъде да...

Няма връщане назад.

Точно така.

Казах, че няма да ям противната ви храна.

Ако се опитате да ме накарате, ще ви отхапя пръстите.

Не се и съмнявам, че бихте го направили.

Мислех, че си отишъл да докладваш на Азриел за унижението ми.

Макар че той би се зарадвал,

не мисля, че иска да умрете.

Аз също.

Д-р Купър подготвя бомбата.

Имам отрова за пазачите пред килията,

но повече не.

Доктор Купър как изглежда?

Изплашена.

Струва ми се, че действа против волята си.

Ще останем тук. - Бомбата е готова,

а вътре в нея е кичурът на Лайра.

Смятат да ви отделят от деймона ви.

Нека.

Това не е скала.

Вещи на хора.

Лайра?

Мъртвите.

Вие живи ли сте?

Да. Посетители сме.

Не е трябвало да идвате. Върнете се, докато можете.

Защо се криехте? - Не дават да говорим помежду си.

Кой не дава?

Те слушат.

Нужна ми е помощ. Търся едно момче.

Роджър Парслоу.

Предупреждавам те, че той може да не иска да те види.

От свят с деймони ли идваш?

Да.

Моят деймон се казва Пан.

Моят се казваше Сандлинг.

Мислеше си, че ще бъде птица.

Аз се надявах да не е така, защото ми харесваше с козинка.

Моят Кастор се сгушваше в дланта ми и заспиваше.

Моят се казваше Матепан.

Можете ли да ни помогнете?

Може би.

Бъдете предпазливи.

Те ще привлекат внимание.

Не е ли забранено да докосваш чужд деймон?

Как смеете да влизате без предупреждение?

Трябва ли да ви припомня на кого сте подчинен?

Подчинен съм на Всевластния.

Махайте се и повече не оспорвайте авторитета ми!

Сигурно са тук отдавна.

Всички ли изглеждат така?

И ти ли търсиш някого?

Само питам.

Като дойдох, и аз търсех някого.

Сестра си.

Не я ли намери? - Доста бързо се отказах.

Ти остави сестра си съвсем сама.

Трябва да се връщам.

Чакай, имаме нужда от теб. - Съжалявам.

Лайра! - Лайра!

Ехо?

Лайра! - Лайра!

Уил?

Уил!

Лайра! - Лайра!

Пан!

Пан! Не бива да си тук.

Ти това искаше.

Ти как...

Лайра!

Извинете!

Къде отиде? - Ти ме остави на кея да умра.

Не говори така.

Знаеш защо трябваше да го направя.

Винаги съм знаел каква егоистка си.

Нима вярваш, че си тук заради Роджър?

Ти вече го уби.

Дошла си заради себе си.

Да успокоиш гузната си съвест.

Да се правиш на героиня.

Това не се случва. Ти не си истински.

Уил!

Уил!

Лайра!

Каквото и да ти е казал, не е истина.

Ти си добър човек.

Тук е ужасно.

Не може да ни чака това.

Трябва да има някакво друго място.

Не е възможно тук да прекараме вечността.

Роджър?

Роджър!

Роджър!

Роджър?

Роджър!

Аз съм.

Знам.

Самият Роджър Парслоу!

Аз съм най-добрата ти приятелка.

Ти дойде.

Ти имаше нужда от мен.

Променил съм се.

Много.

И ти си се променила.

Липсваше ми.

Много съжалявам за всичко.

Трябваше да те пусна да тръгнеш с циганите и децата.

Не биваше да те водя при Азриел.

Ако те бях пуснала, сега нямаше да си тук.

Ти не си виновна.

Аз исках да дойда с теб.

Иска ми се нещата да бяха другояче.

Аз съм Уил.

Роджър, не може да останеш тук.

Слушай...

Ще изведа всички ви оттук.

Невъзможно е.

Трябва да е възможно.

Не е редно да ви причиняват това.

Виж...

Понеже ти не идваше...

... загубих всякаква надежда.

Завинаги.

Съжалявам.

Моля те. Може пак да бъдем заедно.

Аз и ти... - Престани!

Мислиш ли, че искам да се върна в истинския свят?

В това състояние?

Лайра! - Нищо не можеш да кажеш.