The Jewel of the Nile

23.976

::: ПЕРЛАТА НА НИЛ :::

Неповторим беше този ден.

Ден, за който винаги съм мечтала,

и който никога няма да забравя.

Ще се ожениш ли за тази жена и ще я приемеш ли в сърцето си,

за да сте отдадени и вечно млади заедно?

Да.

Ще се омъжиш ли за този мъж и ще го приемеш ли в сърцето си,

за да сте отдадени и вечно млади заедно?

Да.

Сложи й пръстена.

Обявявам ви за...

Колко жалко! Появиха се неканени гости.

Днес ще взема онова, за което съм дошъл.

Много любезно Джак ги помоли да си тръгнат.

Сега ще близнеш меча ми, негоднико!

Джак!

Дръж се, идвам!

Кръвта му кипна, но се сражава като джентълмен.

Единствената ми истинска любов се дуелира неуморимо,

но това се оказа недостатъчно.

Имаше място само за един.

Трябваше да избирам между любовта ми и самата мен.

Върви ти! - Никога!

Няма да те оставя на тези червеи.

Няма да ме имат за дълго.

Болна съм от туберкулоза. До края на годината ще съм мъртва.

Щеше да се омъжиш за мен с туберкулоза? Защо не ми каза?

Не исках да разваля всичко. Върви!

Бий се поне още ден!

Щом ти ще си щастлива!

За Джак моето щастие беше на първо място.

Сама щях да посрещна съдбата си.

Десетимата пирати станаха двайсетина, четирийсетина.

Възможно ли е това да бе краят на свободата?! На избавлението ми?!

Ей, хубавице! Джоан!

МАЙКЪЛ ДЪГЛАС

КАТЛИЙН ТЪРНЪР

ДАНИ ДЕВИТО

"Възможно ли е това да бе краят на свободата ми?!

На избавлението ми?!"

На кариерата ми?

Музика ДЖАК НИЦШЕ

Оператор ДЖАН ДЕБОНТ

Сценарий: МАРК РОЗЕНТАЛ ЛОРЪНС КОНЪР

Режисьор ЛУИС ТИГ

Хубав ден, нали, хубавице?

Сини небеса, прекрасна топла вода и студена бира.

Скъпа, не си ли взела бира?

Не, нямах време да обикалям Ривиерата за бирата ти.

Кофти ден, а? - Може да се каже.

Стане ли напечено, печените...

Не знам какво правят печените. Нито какво ще предприемат пиратите.

Вече нищо не знам. - Не така, скъпа.

Погледни натам. Какво виждаш? - "Блумингдейлс"?

Гърция.

Миконос, Лесбос, Крит... Узо, зехтин... Там сме!

Но ти ми обеща да се върнем в Ню Йорк!

Да, в края на лятото.

От половин година не сме мърдали от яхтата.

Искам да стъпя на брега.

Обещах на Глория да завърша книгата.

Но не мога, блокирала съм.

Смятах, че искаш да обикаляш света по море.

Така е, но не за една седмица.

Всичко ми е пълна мъгла.

Екзотични пристанища, невероятни купони...

впечатляващи залези. Но това не е достатъчно!

Не е достатъчно?

Говориш като човек, който е получил каквото иска,

но вече не иска онова, което има.

Искам да се занимавам с нещо сериозно!

Колко романтика може да понесе една жена?

Джоан Уайлдър?

От най-предания ви приятел. - Благодаря.

"Днес следобед ще се срещнем. Нямам търпение".

Сигурно са от някой гост на представянето на книгата ми.

То е чак следващия вторник. - Вече сме следващият вторник.

Нали щеше да наемеш кола? - Ако знаех, че сме вторник.

Няма проблем.

Така или иначе сме тук. Защо не поиграем на рулетка?

Прекрасна идея.

Рано е да си тръгвате. - Защо?

Как така защо? Не говори глупости.

Чела съм всички ваши книги!

Това е моята издателка Глория Хорн.

Вие ли сте г-н Уайлдър? - Не, аз съм г-н Колтън.

С какво се занимавате, г-н Колтън? - С казина?

Време е да се явя на работа. Извинете.

Литературните сбирки не са по вкуса на Джак.

Любимият му писател сигурно е човекът, написал:

"Бирата се отваря оттук". - Аз съм любимата му писателка.

Джак не е от мъжете, които се женят.

Притеснявам се. Дори книгите в библиотеката връщаш навреме,

а този път си закъсняла с 3 месеца. Какво става?

Сърцето ми мълчи. Романтиката не ми се струва реална.

Ти не пишеш за реални неща, а за хора, които се опиват от залеза.

А на следващия ден? - Няма такъв, затова е романтика.

Не бъркай реалния живот с любовен роман.

Завърши си романа. - Не мога.

След 17 книги вече не знам как да завърша.

Позволете да ви подскажа.

Няма да има край.

Всичко започва наново,

когато се отправите на пътешествие по Нил с мен.

На мен ли говорите? - Не.

Аз съм Омар Халифа. Изминах 1600 км, за да ви кажа, че имам нужда от вас.

Вие ли пратихте цветята? - Бледнеят те пред красотата ви.

Чел съм за вас. - Знам. В "Тайм".

Но западната преса така и не схвана мирогледа ми.

Вие сте писателка, вие ще ме разберете.

Елате да напишете историята ми.

Аз пиша само любовни романи.

Но не си завършила дори последния си роман.

Вие сте талантлива повествователка.

Създавате герои в този циничен свят.

Елате с мен по Нил и ще ви дам възможност да запечатате история.

Налага се да тръгнем още сега!

След 4 нощи ще стана император и вие ще имате изключителните права.

На Нил имат императори? - Вече да.

По дяволите!

За какво вдигаме тост? - За Нил.

Поканиха ни в Африка. Джак Колтън, Омар Халифа.

Приятно ми е.

Помоли ме да напиша история. Цял живот съм мечтала за това.

Творбата на Джоан ще получи вниманието, което заслужава.

Това ще е най-голямото й постижение.

Моята биография.

Кое е толкова важно, че трябва да я напише още сега?

Г-н Халифа... - Омар, моля ви.

Омар е бил избран да обедини племената по Нил

и да сложи край на кръвопролитията по земите му.

Ще продължи делото на великия пророк, който внезапно изчезнал.

Много добре сте слушала. - И всичко това за 20 минути?

Като приятел на г-ца Уайлдър, вие също сте добре дошъл.

Благодаря. - За мен е удоволствие.

Може ли да поговорим?

Нали искаше да се върнеш в Ню Йорк? - Плановете ми се промениха.

Писането на биография е нещо важно и истинско.

Не се ли нагърбваш с непосилна задача?

Това е голям шанс. - Значи сърцето те води натам?

Моето пък ме води към Гърция.

Кога заминаваш?

Довечера. Той има частен самолет. - Частен самолет имал?

Добре ни беше заедно! - Стига, Джак.

Става дума само за 4-5 седмици изследователска работа.

Може и да си права. Имаме нужда от почивка.

Напоследък стана доста напечено.

А когато стане напечено, печените заминават за Гърция.

Ще ти пиша. - Къде?

Да... Къде...

Ще се пробвам още веднъж на рулетката.

И да се пазиш!

А ти не се забърквай в неприятности.

Грижете се за нея. - Нека ви успокоя.

Тя ви оставя заради по-висша цел.

Всеки човек с възвишени виждания има много врагове.

Съдбата ми е да ги надхитрявам. Ето.

Харесва ли ви?

Всичко е наред.

Красавице, само ти и аз останахме.

По дяволите, с нея се забавлявах най-истински.

Стига си ревал, боклук. Аз ще ти правя компания.

Знаем се от Картахена, Колумбия! Отдавна не сме се...

Направи нещо, за да не те гръмна.

Липсвах ли ти? Ти специално много ми липсваше.

Шест месеца не съм спрял да мисля за теб.

Хвърлиха ме в затвор, пълен с невъобразими зарази.

Всички откачени, прокажени отрепки бяха натикани там.

И всички до един ми харесаха задника.

И плъхове! Целият бях нахапан от плъхове.

Десет седмици съм си бил ваксини против бяс.

Но само ти ми бе в мисълта! Ти и никой друг!

Поласкан съм, приятелю. Съжалявам, че си изстрадал толкова.

Ще ти дам една стотачка.

А аз пък защо не те пратя при Свети Петър?

Какво направи с него? - За какво говориш?

За диаманта.

Да поговорим като джентълмени.

Казах ли ти, че в затвора се поболях от малария?

Всеки път, щом потръпвах, си представях как те застрелвам.

Усещам, че пак ме обхваща онова чувство.

Време ти е да се простиш с прословутия си късмет.

Мама му стара!

Тихо. Другия път може и да не извадиш такъв късмет.

Аз съм Тарак. Тръгвайте с мен. - Ти какъв си?

Омар открадна нашата перла Ал-Джаухара.

Поканиха ви с жената. Значи ще ви допуснат в палата.

Какво говорите? Изобщо не ви познавам.

Трябва да откриете Перлата. - Каква перла?

Перлата на Нил. Тя е безценна за нас.

Омар я открадна от моя народ. Той е лош човек.

Плюя на него!

Джак, приятелю, да помогнем на човека да си върне перлата.

Не знам кой сте, нито какво сте намислили,

но тази вечер аз ще отплавам с яхтата си.

Трябва да ми помогнете да открием перлата,

преди Омар да изтрепе сума ти народ.

Докато Перлата е в негови ръце, нищо не може да го спре.