The Quack (Znachor)

"З Н А Х А Р"

Благодаря. Това е всичко. Може да се шие.

Това беше гениално, професоре.

Е, преувеличавате, колега.

Не знам, кой освен вас, би могъл да го направи.

За твое сведение, познавам един хирург,

който в скоро време ще прави

не по-лоши операции.

- И кой е той? - Имам предвид вас, колега.

- Професоре, вече три пъти ви търсят. - Добре, добре, благодаря, тръгвам.

За това дали операцията е успешна...

...може да се каже чак утре.

Ако има нещо веднага ми се обади. Въпреки, че...

...едва ли ще има повод за това.

Извинявай колега, че те оставям сам, но нали разбираш...

В къщи ме чакат. Такова тържество. Осем години от свадбата.

- Поздравявам ви, професоре! - Благодаря!

Не-не, благодаря, аз сам.

- Добър ден. - Професоре...

- Професоре, искам да ви кажа... - Тихо!

Беата!

Къде е госпожата?

Какво се е случило?

Беата!

Къде е тя?

Там има бележка.

Какво значи това?

Госпожата замина. Заедно с детето.

Аз поръчах таксито и изнесох багажа. Два куфара.

Скъпи Рафал! Не знам дали някога ще можеш да ми простиш...

Влюбих се. Това чувство е по-силно от мен.

Никога не съм била достойна за теб. Твоята слава само подчертаваше моето нищожество.

Марися я взимам с мен. Не си представям живота си без нея.

Не ме търси, безсмислено е. Беата.

"ЗНАХАР"

Първа серия Антони Косиба

Извинете... Извинете добри човече,

пожертвайте една петарка за развитието...

на държавния алкохолен монопол. Само една петарка.

Какво?

Виждам, че ме мислите за клошар.

Но това е грешка! Аз съм един достоен гражданин на една голяма държава с излаз на море.

Извинете, какво искате?

Нищо. Дребни работи!

Щастие, здраве, и всичко да ми е наред...

Ей, приятелю, много ви благодаря!

Един момент! Нека и аз да ви се отблагодаря с нещо.

Да-да-да-да, правилно чухте! Предлагам ви моята компания.

Ситуацията ме задължава!

Аз съм Самуил Обедзински. Моля!

Да, ваше сиятелство. И Наполеон, и Македонски са били велики хора.

И какво от това?

Ей, още една.

Рухнали са.

Та ето какво ще ти кажа.

Не трябва да се качваш много нависоко, много боли като паднеш.

Колкото си по-незабележим, толкова по-добре.

Ето, например аз, Самуил Обедзински,

Няма да падна от никакъв пиадестал,

защото никога не съм се качвал на такъв.

А и с нищо не можеш да ме накараш да се кача там. Глупаците свършиха.

А ти какво, да не си банкрутирал?

Или са те изгонили от работа?

Не, не е това.

Тогава какво, сигурно става дума за жена? Изневерила ти е, нали?

Просто ме напусна.

Пийни си.

Жените са по-лоши и от чумата.

Една ще се залепи за теб и ще ти изпие кръвта,

Друга ще те обере до шушка,

Трета такъв номер ще ти върже, че ще виеш като вълк.

На един ще направи номер,

на друг удар в гърба,

и то такъв, че цял век не можеш да се оправиш.

Аз ги разбирам тези работи, ял съм им попарата.

А ти си здрав като бик,

такива като теб не можеш лесно да ги пречупиш.

Можеш само да ги изкорениш.

Пийни си, ще ти стане по-леко.

Да, правилно. Изкорениха ме...

Е, край на пиенето.

А трагедиите при хората идват от глупост. От глупост, да, така е.

Ей, уважаеми. А кой ще плаща?

Ееее, остави ме на мира.

Къде да закараме господина?

Моля, заповядайте...

Но-о-о, давай!

Господин сержант! Човека е без документи.

Собчек, обискирай го.

Все пак, кой сте вие?

Име? Фамилия? Да не си глух?

И моля ви, не ми се сърдете.

Нищо лошо не съм направил.

Не се измъквай от отговора.

Какво да ви кажа? Не си знам името.

Може и да не съм имал.

Сигурно ви звучи неправдоподобно, но не ви лъжа.

Интересно.

Никога ли не си имал документи?

Никога.

Ами тогава как са те вземали на работа?

Е, в градовете искат документи,

без тях не става,

но в селата никой не ти иска нищо.

Там всеки може да се нарича както си иска.

Мен, например, ми викаха Юзеф Борода.

Пуснете ме, г-н сержант.

Нито съм убиец, нито крадец.

Съден ли си?

Да, имам две присъди.

Къде и кога?

В Сокъл, един път,

ме затвориха за 1 месец.

И наскоро пак лежах 2 седмици.

За какво?

За скитничество, но това не е справедливо.

Когато човек си търси работа, той скитник ли е?

И само заради това, че няма документи?

Пуснете ме, г-н сержант.

Аз съм кротък, на никой не правя нищо лошо.

Да те пусна, казваш?

За съжаление това е невъзможно.

Сега ще те пратим в управлението,

и нека те да решават какво да те правят.

Ех, Борода! Какво нещо...

Има документ - има човек Няма документ - няма човек.

Е... Как мислите, дали не ги молих?

И в съда, и в полицията,

да ми дадат някакъв документ.

Казват, няма такъв закон.

Иди, че разбери какво става.

Реда си е ред. Нали така, г-н Кундейко?

Да-да. Това е истината.

Щом се роди човек и веднага се документира.

Когато умре, пак се документира.

Целия окръг е на отчет тук.

Махни тази шапка от тук! Намерил къде да я сложи.

Извинете.

Отведете арестанта!

Антони Франтишек Косиба.

Косиба. Антони Косиба.

Събрали сме се тук, за да почетем паметта

на нашия бележит учен,

светилото на полската наука,

професор Рафал Вилчур.

През всичките тези години не ни напускаше надеждата, че той ще се върне,

но уви, и до ден днешен неговото изчезване

е забулено в тайна.

Аз, според моите възможности,

се стараех да бъда достоен за неговата слава и

да не уронвам честта на неговата клиника.

И днес, наричайки клиниката на негово име

и откривайки му паметник,

ние засвидетелстваме нашето уважение към този

прекрасен човек,

мъдър учител и

изтъкнат учен.

Здравейте.

Здравей, ако не се шугуваш.

Може ли да помоля за малко вода?

Е, друго ако няма, поне вода има колкото искаш.

Кофата е там зад вратата, взимай и пий.

Мога ли да поседна?

Сядай.

Откъде идваш?

От далече.

Обикалям и си търся работа.

Ковача в Мицкун ме взе,

но му свърши запарката и си тръгнах.

В Мицкун?

Да.

Познавам ковача им.

Оня с кривото око.

Същия.

А ти ковач ли си?

Е... не точно ковач,

много неща умея да правя.

И как така?

Ами така... 15 години обикалям и работя.

Разбирам от всичко по малко.

В Мицкун ми казаха, че вашия работник са го взели в армията.

Така е.

Предстои жътва. В мелницата ще има доста работа.

Та си помислих, не е лошо да се поинтересувам.

И в неделя човек не може да си почине от този шум!

Помисли, как да пусна чужд човек в къщата си?

Щом не искаш, недей, аз не ти се натрапвам.

И правилно правиш.

Не ми се сърди.

За първи път те виждам.

От къде да знам,

може и да си добър човек,

нямаш камък в пазвата,

но може и да си лош.

Нито името ти знам, нито от къде си.

Казвам се Атони Косиба,

и съм от Калеш.

А къде се намира този Калеш?

Да, наистина е доста далече.

Не ми показвай тази хартийка,