نخستین 200 خط.
ИНТРИГИ В ПЕТЗВЕЗДЕН ХОТЕЛ
Сега е точно 12,11 ч. - още един прекрасен ден в Холидей Хилс!
Следват най-новите холивудски клюки.
"Курорт Холивуд" се продава.
Години наред луксозният хотел привличаше богати и известни гости,
но от известно време започна да запада.
Оказва се, че купувачи от цял свят проявяват интерес към него.
Ще ви държим в течение, докато...
Здрасти, мой човек! - А, ето го и него! Привет.
Как си, Чипи? - ДОбре. Яки гуми имаш, шефе!
Под наем е. Моята е на сервиз.
Говоря за обувките ти, брато. Дават кеф.
"Мърляч"... Е, все едно. Заповядай, Чип. Чакай малко!
Имам един чифт вкъщи - мога да ги донеса утре
и да ги получиш вместо бакшиш, става ли?
Става, г-н Харви!
Колата!
Не, ти се обади на Джордж, щом няма мозък той да ти звънне
и двамата се разберете!
Да съм те молил да отваряш? Не виждаш ли, че говоря?
Извинете, г-н Мъри. - Идиоти! Няма спасение от тях.
Здравейте всички! Добро утро, Макс, Джими.
Добър ден, Ди Ди.
Добро утро, г-н Харви! Тоест добър ден.
Най-доброто време на деня! Ди Ди, чуваш ли телефона?
"Курорт Холивуд". С какво мога да ви услужа?
Добре. Момент, моля. Ще ви свържа с тенис магазина.
Очакват да им занеса вода! - Горкичкото то!
Казах им: "Да ви приличам на водоносец?"
Сигурна съм, че не са искали да те обидят.
Качи багажа в стаята и ще се видим след минута на верандата.
Веднага! Всичко ли трябва да казвам по два пъти?!
Говори ли вече с него? - Не.
Не и откакто му казах... И не мисля, че ще го направя.
Той е един долен парцал. Ей, Мигел!
Какво правиш?! Недей! - Много кучета сме в колибката!
Единствената причина всеки ден да си мъкна задника тук
е несекващата възможност за зяпане по витрините.
Като блиц срещите е, само че без неловкото усещане от срещата.
Здрасти, пич, как е? - Здрасти, хлапе, как е?
Здрасти, Чип. Какво правиш тук? - Ти как мислиш, засукано гадже?
Няма ли кафе за колегата, който се трепе за големия шеф?
Добре, дневното безплатно кафе. Малко, нали?
Голямо, мацка! Защо ме работиш така?
Едно Н2О за аверчето, брато? Кротко, пич, разбрах те.
Днес вадиш много як вид, Кейлъб. - Благодаря, Чип.
Връщам се при моите хора. - Добре.
Дали да не се видим по-късно?
Странно е да те свалят хлапета, а? - Кейлъб, не днес!
Божичко! Как ме сръфа!
Извинявай, скъпи, не знам какво ми става.
От хормоните е! Проклетите хормони!
Това ще е кръшкане, но само какво му мисля, дори да не съм пиян!
Ти се хвърляш на всеки мъж. - Колко безсърдечно!
Да. Станала съм безсърдечна.
Здравейте, г-н Уорфийлд.
Тази сутрин изглеждаш добре, скъпа!
Направо сияе!
Благодаря, г-н Уорфийлд.
Обичайното ли ще поръчате? - Да, моля.
Веднага.
Отивам да го донеса.
Поръчката е готова. Ще ми трябват чисти чинии.
По-кротко, човече, сега идвам!
Плюс това знаеш, че чистенето не ми е в природата.
Тогава защо си се хванал като мияч на чинии?
Не знам. Но ако не беше тая работа,
можеше сега да си лежа, сгушен уютно в ковчег!
Сгушен, как ли не! Де да имах този късмет.
Къде се губиш? - Снощи забърсах една мацка.
Изрита ме - каза, че бързала за работа.
Ти не си ли на работа? - Стига. Забавлявахме се!
Ти си се забавлявал!
Повярвай ми, беше ни гот на всички.
Винаги има две гледни точки.
Какво ти става бе, човек? - Не знам.
Не можеш ли просто да свършиш някаква работа?
Поръчката!
Заповядайте. - Благодаря.
Успешен ден! - Кажи го на сина ми пианиста.
На него му треперят гащите заради предстоящата среща с непозната.
Нима?
Отиваме на двойна среща, която уреди моя близка приятелка.
Много добре, господине.
Малко ми е неловко да го кажа, но срещата е с майка и дъщеря.
Откачено, но и вълнуващо - майка и дъщеря, баща и син.
Кой знае? - Да, много вълнуващо!
Ако можеш, кажи някак на Крейг да не се тревожи.
Научих го на всичко необходимо. Ако... знаеш какво имам предвид.
Специален случай, господине! Нищо няма да казвам на тоя клетник!
Ти му кажи.
Джордж... - Здравейте! Какво ще обичате?
Да! Точно поради... Точно поради това работиш за мен.
Извинете!
Виж, ние с Джина този уикенд сме в "Курорт Холивуд"
и ако чуеш нещо... Голямо кафе.
Ще желаете ли...
Точно затова вече ми писва да те слушам! Черно и сладко.
О, благодаря! - И ще го донесете ли до пианото?
Да.
Каква некомпетентност! Боже, залива ме отвсякъде!
Кейлъб, ще му го занесеш ли? - Добре, ще го занеса.
Моля те, сложи и перуанците и виетнамския клан непременно,
и гръцкия пич Лимперополис от Спартанската академия. Него също.
Голяма двойна среща! - Боб, Каръл, Тед и Алис!
Така. Докъде бяхме, Бети? Продължаваме, моля.
Виетнамците - сложи ги,
и онзи грък Лимперополис от Спартанската академия, и него.
Провери как се пише. Ако обичаш, прочети го сега, Бети.
Не издържам толкова на челна стойка. Ще затварям, на работа съм.
Обичам те, чао!
Тенис магазинът, един момент!
Чу ли вече? И ти ли знаеш?
Да, ще продават хотела! Новината вече е стара.
Ще продават хотела?! - Да.
Да, и целият персонал може да изхвърчи на секундата!
Както и аз - доколкото разбрах, в някаква руска компания.
Очакват от нас да учим "русский"? - Нямам предвид това!
Не? - Не.
Казвай тогава! - Мисля, че Тод...
Здрасти!
Мисля, че Тод крои нещо. - Тод Харви?
Тод Харви, дето светът винаги му е прекрасен?
Моля, изчакайте още малко. - Нещо се пече! Просто го надушвам.
Дай малко заден. Какво става? - Видя ли днес обувките на Тод?
Като гледам Тод, не е точно в краката.
В ръцете - може би. - Странни са.
Ти си странна. - Не. Тод днес е с различни обувки.
Различни обувки? - Да. Една кафява и една черна.
Кажи ми и това! Боксерки или гащи? - Какво?!
Знаеш ли какво носи - боксерки или гащи?
Или може би прашки! - Престани, сериозно ти говоря!
Значи е с ограничени модни способности, голяма работа!
Там е въпросът, че не е! И никога не е бил.
Права си, винаги изглежда добре. - Сигурно жена му е виновна!
Източва му всичките пари!
Да, хванала си е някого - чувствам го!
А може Тод да си е хванал някоя. - Тод?
Защо не? - Не! Не, той не би го направил.
Отказвам да повярвам.
И той е мъж, нали?
Е... Има наистина хубав задник!
Къде изчезна?
С този график не мога да се порадвам на сутрешното гадене.
Гади ми се чак следобед.
О, бедничката! Но вместо да тънем в самосъжаление,
защо не подложим на оценка, мъжките екземпляри,
които ни се появяват на мушка?
Не, не ми е в стила - знаеш го. А и не съм прежалила още Мигел.
Моля те! Прежали го! Прежали и себе си!
Флиртувай! Давай!
Потърси мръсницата в себе си! Знаеш, че е там, само се поразрови!
Всъщност... защо не започнем да работим по въпроса?
Не! Той вече е ангажиран.
Не ти говоря за дълга връзка!
Говоря за дълъг... - Никой не си търси бременно гадже.
Тъкмо ще го изненадаш! Давай! Или трябва пак аз да го сваля?
Боже мой! Пак?! - Пак ли? Какво пак?
Здрасти, Паркър. Къде е Саманя? - Тук някъде.
Супер. С вас всичко наред ли е? - Да.
Чували ли сте се със сводниците си? С агентите си?
Не... Още не, човече. Но ще се чуя с него съвсем скоро.
Точно така. И аз също. Нямам търпение да духна оттук.
Да... Това с духането звучи доста добре.
Е, на работа.
Момиче!
Чу ли новината? - Че кой не е?
Значи вече си чула за...
Хотелът се продава. Имам вътрешна информация.
Не, не за хотела. - Как може човек с всичкия си
да продаде американски хотел точно на индийска фирма!
Глупост, пълна глупост! Все пак ние сме каубойски хотел!
Надя, не говоря за хотела! - Така ли?
Не. - А за какво?
Но не си го чула от мен. - Много ясно. Работех в КГБ.
Е? - Тод Харви има любовница!
Я стига! - Да!
Не! Не и Тод Харви, който не изпуска неделната служба.
Той същият! - Не мога да повярвам.
Повярвай! - Коя е?
Вероятно някоя фльорца от камериерките.
Знаеш как флиртуват с него и го съблазняват.
Да, някоя от тия хотелски курви. - Може да е постигнала успех.
Изключено. - Защо не? Той е мъж.
Не може да се случи с моя Тод! Отказвам да повярвам,
а ти не бива да обикаляш и да пръскаш злонамерени слухове!
Не!
А ти можеш да ми целунеш големия американски Г-Ъ-З!
"Не"!
Значи е вярно? - Кое да е вярно?
Отговори ми, по дяволите! - Кое?
Не знам... Какво те прихвана изведнъж?
Като тръгнах към втора маса, си беше добре.
Моля те, Паркър, стига игри! Наложително е да знам!
Да знаеш? Какво? Защо?
Защото е... - Какво - въпрос на живот и смърт?
Да!
Мамка му! За теб всичко е на живот и смърт, Сам!
Добре, вярно е. - Не!
Е, какво мислиш? - Какво? Мисля?!
No comments yet. Be the first to leave one.