City of God (Cidade de Deus) (Cidade de Deus)

Г Р А Д Ъ Т Н А Б О Г А

Хванете кокошката. След нея.

Хайде бе, мамка ти.

Хвани я бе, копеле.

Ако снимката стане, ще бачкам във вестника.

Дали, Ракета? - Човек трябва да рискува.

Рискуваш живота си за някакви снимки. Зарежи.

Мислиш ли, че искам да се навъртам около тоя престъпник?

Хвани кокошката, момче.

Копеле мръсно. Казах ти да хванеш кокошката.

Разкарай се.

Хвани кокошката.

Ако Малкия те хване, ще те пречука.

Първо трябва да ме намери.

Момче, дръж кокошката. Хвани я.

Мамка му! Ченгетата.

Не бягай, копеле.

Дай ми пистолета.

Това е Фуражката, педал.

Една снимка може да промени живота ми,

но в Божия град, ако бягаш, те хващат.

А ако останеш, те изяждат.

Откакто се помня, винаги е било така.

60-ТЕ ГОДИНИ

Голям канапчия си.

Тичай за топката. - Стига де...

Дребен.

Дай ми топката, искам да играя.

Не е твоя. - За глупак ли ме вземаш?

Чупката. Как се казваш?

Простете, не ви се представих.

Казвам се Ракета. - Един съвет от мен.

Не подавай на Зарчето. С два леви крака е.

Загуби, бате.

Това е Облака.

За да ви разкажа за Божия град, , трябва да започна с него.

8, 9, 10, 11...

Но първо трябва да спомена "Нежното трио".

Облак, идва камионът с газта. - Размърдай се, глупак.

Да не те хвана шубето?

ИСТОРИЯТА НА "НЕЖНОТО ТРИО"

"Нежното трио" беше известно в Божия град.

Облака

Клещите

и Патока.

С тях винаги се движеха Зарчето и Бене - братът на Облака.

На мен не ми достигаше смелост, за да следвам брат си.

Идвай бе, Паток.

Хайде.

Спри. Спри шибания камион!

Ако не го спреш, ще те пречукам.

Слизай.

По-живо, тъпанар скапан.

Дай парите.

Кой иска газ?

Още! Искаш да умреш заради парите на шефа ли?

Пълно е с пачки!

Виждаш ли, педал такъв?

Педал.

Мамка му, ченгетата.

Да изчезваме.

Да се махаме. Полиция. - Загазихме.

Облак! - Дръж, Паток.

По това време мислех, че "Триото" е най-опасната банда в Рио.

Дръжте.

Всъщност, бяха начинаещи.

Дори брат ми Патока. - Занеси тия пари на татко,

но не казвай, че са от мен.

Разбрахме ли се?

Барбантиньо? - Да?

Виж какво имам.

Дойдохме в БОЖИЯ град с надеждата да намерим рая.

Много семейства бяха останали без дом вследствие на наводнения

или на пожар по кварталите.

Вижте поста. - Сега ще имаме светлина.

Правителството нехаеше.

Нямате дом ли? Отивайте в Божия град.

Там нямаше ток, нито асфалт, нито автобуси.

Но горе не се интересуваха от проблемите ни.

Божият град далеч не се покрива

с типична картичка от Рио де Жанейро.

Дали ще стана спасител, като порасна?

Откъде да знам?

Спасителите живеят по-добре от рибарите.

Не искам да ставам рибар. Много смърдят.

Обиждаш баща си. - Не.

Тогава какъв искаш да станеш?

Не знам.

Нито бандит, нито полицай. - Защо?

Страхувам се да не отнеса някой куршум.

Разкарай това от тук, малкия.

Не го насочвай към мен!

Спокойно. Не тормози Зарчето, той е с мен.

И аз съм бандит.

От газта нищо не изкарваме.

И какво? Ще го обираме всеки ден. Днес малко, утре повече.

Трябва да ударим дома на някой баровец.

Иначе няма да се оправим.

И дума да не става. Трябва да действаме по моя план.

Гледай го тоя.

Дребното копеленце си въобразява, че много знае.

Размазва се от пафкане и бълва само простотии.

Чакай малко.

Вие като се надрусате, и на малкия му пръст не стъпвате.

За какво си мислиш, Зарче?

За да си бандит, не стига да имаш оръжие. Искат се идеи.

А Зарчето имаше.

Това ли е мотелът?

Влизаме, гепваме сухото и излизаме.

И без трупове. Ясно ли е?

Трябва ми. - Не пипай пистолета ми.

Недей да ме сочиш. - Шибай се.

Не ме сочи с пръст. - Стига си се лигавил.

Това е твоят.

Кефи ли те? Да тръгваме.

Обаче... - Какво?

Оставаш тук да пазиш.

Ако дойдат куките, стреляш в онзи прозорец.

Защо аз? Нека той. - Слушай.

Планът е мой. Аз ви го подарих. Тоя нищо не прави.

Какво прави?

Само защото идеята е твоя ли?

Много си дребен.

Ти ще ни покриваш. Разбра ли?

Ще дойде време и ти да участваш. Кротувай.

Голям шубелия си.

Стой тук.

Курво, това е обир.

Защо не се хванете да работите или да учите?

Не приличате на бандити.

Трябваше да си на работа или на училище.

Млъквай! Много знаеш.

Какво става, Клещи?

Влизаме ли?

Не съм поръчвал нищо.

Заведението черпи. Давай парите.

Спокойно, искам само мангизите.

Сваляй това. - Портфейла.

Развратнико...

От църквата ли си? - Да, братко.

Дай ми това.

Леле каква женска.

Ей, педераст дебел.

Неговото място ли искаш да заемеш?

Какво става?

Изчезваме. Вземай мангизите. - Тръгваме!

Вземи колата. Отивам да прибера Зарчето.

Скапана кола.

Зарчето го няма. - Куките стрелят. Да се махаме.

Спокойно. Чакай малко.

Мислех, че знаеш да караш. - Знам. Успокой се!

Завий. Внимавай!

Да ти го начукам.

Без да искам, пич.

Никой нищо не е видял. Всички да мълчат.

Да се махаме.

Чакайте, прецаках си крака.

Патока си прецака крака.

Адски боли, мамка му.

Заведи го в храстите. Ще гръмна няколко пъти.

Бог да ни пази.

Подай ми телефона, Пингвин.

Параиба също стана известен в Божия град.

Но още не е време да ви разказвам за него.

Адски боли, Паток. - Тихо.

Чакай малко. - Като някой педал си.

Дай ръка. Качвай се. - Никой нищо ли не видя?

Кола потрошава бар и никой нищо не е видял.

Ти също нищо не си видял.

Както винаги никой нищо не е видял, никой нищо не знае.

Какво става, Параиба?

Избягаха в джунглата.

Здравей, Фуражка. - Как си?

Имам чувството, че са в джунглата. - Мръсни копелета.

Мисля, че са се скатали в тия храсти.

Филипи, затвори колата. Ранжел, ела с мен.

Нищо не виждам. - Как виждат тия копелета?

Гаден храсталак.

Обрали са мотела. - Знам.

А ако задържим всичко?

За какво намекваш? - Без мен. Искам да се откажа.

Моля? Откога е престъпление да крадеш от черните и от бандитите?

Сто процента ще ги намерим. Имам едно "птиче" в Божия град.

Чу ли стрелбата?

Само да ми падне това копеле, ще го пречукам.

Маракана!

Отвори.

Какво става? - Хайде де. Куките ме гонят.

Облак.

Ченгетата са по петите ми.

Скрий ме. - Влизай бързо.

Мамка му. Вече мислех, че куките никога няма да се разкарат.

Имах видение, Паток.

Напушен ли си?

Ти нали си ходил на работа? - Да.

Как е? За какво си говорят хората?

Работех с баща ми.

Знаеш какви са дъртите, дрънкат само глупости.

Знаеш ли какво, Паток? Ще зарежа тая работа.

Не ми се мре. Тоя живот не е за мен.