نخستین 200 خط.
Тора Бърч във филма
"От бездомна до Харвард" Историята на Лиз Мъри
Участват още
Майкъл Райли
Робърт Бокстийл, Макила Смит
и Кели Линч в ролята на Джийн Мъри
синхронизация: keii
Много обичах майка си.
Тя беше наркоманка,
алкохоличка,
беше почти сляпа,
беше шизофреничка.
Винаги съм знаела, че тя ме обича.
Дори тя да забравяше понякога.
Постоянно,
постоянно...
Постоянно.
Режисьор Питър Ливайн
Дай ми парите! Мои са!
Мои са, държавата ми ги дава!
Хюсем Доналдсън. - Хюсем Доналдсън.
Трябва да ядем, все пак! Не ме пипай, не ме пипай!
Какво е амебата? - Какво е амебата?
Къде са? - Остави ме!
Дай ми ги!
Какво е епидермис?
Какво е епидермис? - Вярно.
На теб ги дадох. - Мамо, успокой се.
Дадох ти стотачка.
Когато осребрих чека ти дадох 100 долара...
Да ми ги пазиш, разбра ли? - Те са за храна!
Всеки месец е едно и също. - Какво е джинас?
Ако ги вземеш за наркотици ще умрем от глад!
Те са мои. - Няма да ти ги дам!
Веднага ми ги дай!
Дай ми ги, мои са!
Маи са!
Гладни сме! - Не може, имаме нужда от храна, мамо!
Да сте направили нещо за мен, а? Аз ви дадох живот.
Искате ли да изляза на улицата да проституирам, за да изкарам пари?
Това ли искате? Знаете, че го правя понякога, нали?
Стига, Джийни, говориш глупости. Не е нужно да го правиш.
Господи!
Парите ми трябват.
Трябват ми...
Трябват ми.
Медина?
Медина? - Правилно, печелите 15 200 долара
от кръга с двоен риск.
Исках да виждам тази усмивка,
Господи, колко много я исках.
Бях жалка, нали?
Не взимай тръбите.
Мамо!
Татко. - Коя е Карла Ней?
Карла Ней е правилен отговор.
Взема тръбите. - Какво значение има.
Краде! - Кой го интересува!
Татко помогни й, не разбира, че краде!
Винаги едно и също.
Кой е Ноа Кауард?
Фил, кой е Ноа Кауард?
Виж, оправили са осветлението. - Крадците пак ще ги счупят.
Не... Виж, майка ти е добре. Следва водата по улицата...
Тук няма вода. - Има.
Знаеш ли, какво означава водна канализация?
През нея се пренася вода до Ню Йорк вече повече от 100 години.
После я спряха, но сега пак работи.
Там има вода, която води майка ти.
Баща ми... - Здрасти, Джери.
Можете да седите на дивана и да говорите с баща ми,
но не за дълго.
Джийн!
Той знае много, винаги отговаря вярно на въпросите от играта по телевизията.
Беше гений. Имаше отговор на всичко.
Гледай къде вървиш!
Това е положението. Имаме само родителите си.
Гледах на тях, като пример, какво ще открия навсякъде по света.
Почти не се интересуваха, от какво имам нужда.
После почувствах, че техните нужди са по-важни.
Не бях наранена или ядосана, че не ми обръщаха внимание.
Бях добре, сигурно беше нормално да се чувствам така.
После видях реалността.
Отне ми съпруга. Елизабет, ще те убия!
Не, мамо! - Не съм твоя майка.
Направих ти услуга, а ти така ме предаде!
Помогни ми да почистя, Лиз, ако видят мръсотията ще отведат и нас!
Не, не, не. - Ела тук, Джийни.
Не, не! Махайте се! Няма да дойда с вас!
Махайте се! Не, не.
Не ме отвеждайте! - Не се дърпай.
Какво е станало с прозореца? - Тя изхвърли котката през него.
Пуснете ме! Не искам да идвам!
Нека да остана тук! - Хайде, Джийни.
Оставете ме!
Защо не си взимаш лекарството, като добро момиче?
Не, взима го, но е взела и доста други.
Добре, готово. Да я свалим долу.
Не, не, не.
Това място е отвратително! - Как си се наранила?
Паднах.
Тя взе нож! - Джийни, пусни ножа.
Джийни!
Добре.
Къде е телефона? - Нямаме телефон.
Тази жена е опасна. - Наистина ли?
Момичета, имате избор. Почистете тук, помогнете на майка си!
Кажете го на баща ни! - Не я слушайте, тя е феминистка.
Мога да ви отведа оттук по всяко време.
Не ходите на училище и къщата прилича на кочина!
Къде отиваш, върни се!
Ще те изпратят в приют, знаеш ли, какво е там?
Момичетата ще те бият, ще вземат всичко, което имаш!
Няма да имаш нищо твое!
Ще трябва да чистиш тоалетните. Там ще работиш, няма да е като тук!
Назад, отдръпнете се! Това не е представление.
Няма нищо за гледане.
Мамо!
Мамо.
Мамо...
Не могат ли да видят, всички го виждаха.
Тя изпитваше голяма болка.
Беше изписано на лицето й, но никой не обърна внимание.
Не беше важно, че другите я мислеха за лоша майка.
Тя просто... Нямаше, какво повече да даде.
Пуснете ме!
Не, не, не!
Мамо.
Добре, сядайте си по местата!
Някой мирише!
Какво е това?
Аз бях единственото дете, което миришеше в час.
Лиса залягаше над учебниците,
но татко й каза, че ще се омъжи за лекар, ако има големи очаквания.
Аз не очаквах нищо. Предполагам, че просто бях объркана.
Бях мръсна, имах въшки, дори и между краката си.
Учителката постоянно ми казваше, че трябва да се преобличам,
но бельото ми,
Не знаех, какво да правя с него.
носех го, докато не се скъса.
Хайде, всички по местата, започваме.
Имах развалени зъби, бях гладна...
Сядайте. Благодаря ви. Добре.
Думите на учителката никога не стигаха до мен.
Думите сякаш падаха на пода.
Затвори учебника.
Дай ми теста, Лиз, няма да се справиш. - Не, ще успея.
Този месец само три пъти си идвала.
Ще се справя, не изглежда толкова труден.
Добре.
Лиз, почакай малко.
Знаеш, че миришеш, нали? Майка ти не ти ли е казвала...
Не, не. Вината е моя, защото забравих.
Добре, като се къпеш довечера, ще се измиеш и тук, нали?
Имам нещо за теб.
Това...
И това. Как го направи?
"Отличен" Не идваш на училище.
Чета много. - Така ли, какво четеш?
Обща енциклопедия.
Съседката ни, Ева... Откри я на боклука.
Цялата поредица, липсваха само тези от Р до С.
Ако имаше въпроси в теста от Р до С щях да сгреша, просто извадих късмет.
Лиз, трябва да идваш на училище. - Добре.
Не, говоря сериозно. Твърде умна си, за да не си тук.
Не разбирам, защо не идваш. - Ще идвам.
Как да й кажа, че училището ме натъжаваше?
Не знаех, как да говоря с нея. Не знаех, как да говоря с хората.
Домът ми не беше място, където да живееш и да бъдеш нормален.
Трябва да идваш редовно, ако не го направиш,
ще се обадя на социалния работник. Това не е заплаха, а обещание.
Ева.
Виж колко имам на теста. - Отличен.
Благодарение на твоята енциклопедия! - Браво.
Трябва да изкарваш добри оценки. Не искам да бъдеш глупава.
И ще се държиш добре, нали? Сега, когато майка ти се върна.
Мама се е върнала?
Имахме само няколко месеца спокойствие, нали?
Единственото хубаво нещо от престоя на мама в лудницата беше,
че когато се прибере, отново беше моята майка.
Готвеше и чистеше, дори учеше за съдебен стенограф.
За мен, това бяха спокойните месеци. Преди да се върне към наркотиците.
Мамо!
Мамо.
Мамо? - Лизи.
Добре ли си? - Да.
Тиквичке, добре изглеждаш. - Радвам се, че се прибра, мамо.
Ти радваш ли се, че се прибра?
Ами, в тази болница...
Не беше много лошо.
Много е зелено. Стените и...
Има решетки на прозорците...
Съжалявам, че видя всичко.
Свикнала съм.
Но сега се радвам, че си вкъщи.
Виж...
Имам отличен.
Не, отличен е добре, отличен е страхотно.
Ти не си ли получавала отличен?
Не.
No comments yet. Be the first to leave one.