The Gravedancers

Остави ме на мира. Моля те.

Една година по-късно.

В това утро намираме утеха в думите на псалма.

Давид, псалм 23.

Господ бог е моя водач.

Водеше ме през зелените пасища.

Водеше ме през мрачната вода.

Запази душата ми.

Водеше ме по пътеката на справедливостта.

Докато ходя в долината на сянката и смъртта...

...не ще се страхувам от злото.

Защото той е с мен.

Приготвих трапезата за мен и моя враг.

Ungirб a minha cabeзa com уleo.

Bondade e misericуrdia acompanhar-me-гo...

Ще завали. По-добре да се прибираме.

Времето е хубаво. А и не мисля че времето ще се развали.

Да, така изглежда.

Кира си е Кира, а Сид е... нещо не му е наред на тоя.

Нали бяхте приятели. Нуждаят се от теб.

Това е важното.

Ами, май трябва да поговориш с нея.

НИЕ трябва да поговорим с нея.

- Я, ни следа от Сид.Нищо ново. - Може би нещо е изникнало.

Да бе, в "Kinko's" сигурно е претъпкано тая вечер.

Дори и да няма голяма адвокатска работа, все пак е наш приятел.

Съжалявам че не успях да стигна. Задържаха ме на работата.

- Радваме се че все пак дойде. - Мерси пич... Г-жо Мичел.

Радвам се да те видя Сид.

Как си?

- Какво има? - Нищо.

- Как си ? - Ами ...

- Ще си тръгвам. - Защо?

- Просто ми е неудобно. - Добре, само да кажа "Чао"...

Не не, искам да останеш с приятелите си. Те имат нужда от теб.

- Сигурна ли си? - Да, да няма проблем.

Добре, няма да се бавя.

- Обичам те. - Аз също.

- Хей, к'во става? - Радвам се да те видя.

Хубаво е, че се събрахме отново.

Липсват ми излизанията ни. Да седнем на по едно малко...

Само едно, та ти нямаше спирка в колежа.

Просто казвам че тогава си пазехме гърбовете.

Така ли беше?

Стига бе .Колежа е вече минало.Можете да се ожените вече

- Чу ли това Кира? Можем да се оженим вече. - Ще го имам на предвид.

- Добре кой ще ме закара до вкъщи - Вкъщи ли- че то е едва 8 часа.

11 е, а и съм на работа утре Пък и бара затваря.

- Ми да идем някъде другаде - Друг бар?

А какво ще кажете за гробището?

Споменах ли, че съм на работа утре?

Сериозно. След като изпуснах погребението ще е готино да се върнем заедно

Ми не знам. Студено е , а и ще завали.

Пък и гробището е малко кофти, не мислиш ли?

Нее, кофтито е, че не сме излизали заедно от години...

...и единственото, което можем да направим за Дев е да изпием по няколко.

Знаете ли - не пропуснах погребението заради работата. Просто не отидох.

Да не мислите, че Дев би искал да седим и да циврим?

- Какво искаш да направим? - Да му кажем "Чао" заедно

Направихме го. Нарича се погребение

Не очаквах да разберете. Предполагам, ще се видим следващия път, когато някой от нас умре.

Не съм направил нищо. Заклевам се.

Харис?

- Какво правите тук? - Каквото ни посъветва. Казваме Чао.

Нека празнуваме.

От това се страхувах. Шампанско.

Еми хайде.

За Девин.

Винаги ще бъдеш с нас, Дев. Обичаме те.

Почивай в мир, Дев.

Еи, по - кротко пич.

Забави темпото, че утре ще те сцепи главата

Ще се поразходя, преди да съм припаднал. Идваш ли?

Колко мило! Някой ти е оставил прощална картичка.

Нещо против да я прочета?

Как са нещата с Алисън? Добре сме, подържа ме.

- Ще минем на следващото ниво. - Божке,

- Харис Мичел ще става баща - Оо, не още.Но се опитваме

В това е красотата, нали?

Жена ти още ли ме мрази?

Не те мрази. Плашиш я.

От какво се плаши?

Мисли че между нас все още има нещо.

Има ли?

- Защо не ме спираш ? - А, защо Ти не ме спираш?

Дека сте бе пичове ?

А ето ви.

Глейте! Намерих картичка на гроба на Дев.

И я чета и си викам : мамка му, ми и ние сме за това тука.

Зацепвате ли, за това за което сме дошли.

Боже, ще си счупиш врата.

Бих искал да прочета няколко думи за Девин и всички мъртви хора наоколо.

О, весел, О честити ...

...не плачи повече покойнико.

Прочети тези думи, чуй този глас.

Весели се и пей. Ликувай. Ликувай

Животът е за живите, а не за мъртвите.

Забрави за утре живей сега.

Тази нощ ти дишаш, а те не могат за това танцувай на техните гробове.

- Кой го е написал? - Не знам.

И какво?Да танцуваме по гробовете?

- Ще танцуваме по гробове. - Въпросът е да се живее за днес.

- Не можеш да танцуваш на нечии гроб. - Не го слушай. Струва ми се супер.

Ликувай.Ликувай. Животът е за живите, не за мъртвите.

Забрави за утре, живей сега.

Тази нощ ти дишаш, а те не могат. За това танцувай на техните гробове

Хайде, събуди се.

Радвам се че не те изчаках, а заспах.

Извинявай.Говорехме си за работата, животът, смъртта, за миналото...

- Обичайното след малко повечко вино - Много повечко .

- Знаеш ли, мисля да не ходя на работа днес. - Ще се оправят ли без теб?

Не ги мисли. Ще се оправят

Влизам да взема един душ.

Добро утро Сами. Гладен ли си? Хайде да хапнем.

Какво има?

ДВЕ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО

Предадох доказателствата преди две седмици на съдия Уейн.

Добре.Идвам.

Повика ли водопроводчици?

Още вчера. Казаха че къщата е стара, тръбите са стари.

...Не било спешно, така че...

- Обичам те . - Аз също.

Здравейте, това е Кира. Знаете какво да направите.

Кира, Харис е.Просто да те чуя. Всичко е наред.

- Благодаря. - Удоволствието е мое.

- Значи тази вечер няма да работиш? - Приключих с работата у дома.

Да си изпрося и нещо друго тогава.

Само защото съм пиян, не означава, че можеш да се възползваш от мен.

Не бих посмяла.

И все пак, нека ти помогна.

- Какво има? - Нищо. Всичко е наред.

Повярвай ми. Само дето вече не правим това. Наистина е приятно

Приятно е.

Мисля да понамаля работните си часове...

- ...да се занимавам с нещо друго. - Аз мисля, че трябва да си лягаме.

И да видим, готов ли си да се възползвам от теб.

Сериозно, мога да си взема отпуска и да заминем някъде.

Какво ни спира?

- Така, това беше малко странно. - Само малко.

Хайде да си поиграем.

Здравейте, това е Кира. Знаете какво да направите.

Кира, казах ти номера си, но така и не ми остави съобщения

Започвам да се тревожа.

Потърси ме на домашния.

- Чу ли я? - Кой?

- Мисля че полудявам. - Скъпа, какво става?

Какво стана в нощта, когато си тръгнах от погребението?

Казах ти - говорихме си.

- И нищо не се е случило между теб и Кира? - Не!

От тогава тя не спира да звъни. Нейния номер е на дисплея на телефона

- И когато вдигна, тя затваря. - Може би нещо не е наред.

Разбира се че не е. Тя навлиза отново в живота ни.

На мен също е звъняла, но не сам я виждал от погребението.

Чакай, и ти също се държиш странно от тогава.

- И после започнаха да се случват, странни неща в къщата. - Тръбите ли?

Не, други неща. Вратите, чувам стъпки.

И онзи глас.

Просто не се чувствам сигурна.

Кога се научи да свириш Шопен скъпа? Така.

- Как е алармата? - Монтирах я.

Изглежда добре.

- Каде отиваш? - Котката пак мяука.

Остави го.

Остави го.

- Харис, тя е в стаята ни. - Кой?

- Не знам. Хайде. - Не.

Моля те. Страх ме е.

- Пусни оръжието. - Пусни го.

Може да е влязла преди да си легнеш.

Как? Къщата беше заключена, а и бяхме тук цяла нощ.

- Каде е? Намерихте ли я? - Не г-жо, не намерихме никой.

Алармата в хола е била задействана, но няма следа от влизане с взлом.

- Все някак трябва да е влязла. - Наред ли беше всичко тази вечер?

Благодаря полицай. Лека нощ.

- Нали ти казах.Прави го отново. - Кира не ни следи.

Трудно би ме убедил в обратното.

И защо да го прави? Това което правеше преди е различно.

Следеше те, посещаваше те в офиса, звънеше по никое време...

Беше точно преди сватбата ни, тогава и беше тежко.

Глупости. И знаеш ли какво... тогава пак не ми вярваше.

Добре, ще и звънна утре.

Отказвам да живея така. Ще разрешим всичко - тази вечер.

- Ей какво правиш? Не можеш просто да влезеш. - Защо не? Тя влезе у нас.

- Каде отиваш? - Ще опитам отзад.

Господи, колко е студено.

Вземи фенерчето.

Какво е това?

Не знам... драсканици.

Повикай линейка.

Кира Хейдън?

Ние сме и приятели, ние я намерихме.

- Свързахте ли се със семейството и? - Добре ли е?

Чакам някои резултати, но би трябвало да се оправи.

- Онези белези по нея, какви бяха? - Белези от зъби.

Някой я е ухапал?

Има и вероятност да е била сексуално малтретирана.

Може ли да я видя?

Контактът и с хора е ограничен, докато не се разбере менталното и състояние.

Ако има промени - ще ви уведомя.

Извинявай Харис