The Four Charlots Musketeers

ЧЕТИРИМАТА МУСКЕТАРИ на ШАРЛО

С участието на: Джозефин Чаплин

Пол Пребуа

Катрин Джордан

Бернард Халер

Карин Петерсен

Даниел Чекалди

Жак Сейлер и др...

Оператор: Клод Робин

По мотиви от романа на Александър Дюма

Всички прилики с исторически личности са случайни,

и не зависят от волята на автора.

Столовете ми, моите столове. Всичко ще ви запиша в сметката!

Привет. - Привет

Сега ще ви разкажем за необикновените приключения.

Случили се с нас.

Нали сме слугите на четиримата мускетари.

И благодарение на нашите подвизи. - Те се прославиха.

Но в края на битката чия ръка вдигат?

Винаги на генерала. - На войника, никога.

От сътворението на света, стара история. - Малките остават в сянка.

А големите ги огрява слънцето.

И даже при най-справедливия крал,

колкото и справедлив да е бил.

С бедния народ са правели, сами се сещате какво.

Кой побеждава в тежката битка?

Винаги генерала, войника никога.

И ето днес благодарение на нас,

на нашите господа мускетари за легендарните им подвизи,

ще бъдат представени на краля.

Той ще ги увенчае с лаври, а ние нещастните слуги,

само ще подушваме тяхната кухня.

На кого дават медалите след тежката битка?

Винаги на генерала, на войника никога.

Сър ето четиримата мускетари,

за които имах честта да говоря пред ваше величество.

Мосю Д'Артанян. Мосю Портос.

Мосю Атос. И мосю Арамис.

Господа, доволен съм от вас.

Мосю дьо Тревил ще ви съобщи за званията и привилегиите,

с които ви удостоих заради вашата вярност и храброст.

Д'Артанян и Портос, Атос и Арамис,

обират лаврите от нашето безстрашие.

Между нас казано господа, нас просто ни зачеркнаха.

Ние сме не по-малко достойни от тях за звания и медали,

които винаги получава генерала, а войника не.

Ако Д'Артанян, Портос, Атос и Арамис,

въпреки старанието на кардинала, са все още живи и служат на краля,

затова всеки от тях е длъжник на нас.

Д'Артанян на Планше, Портос на Мушкетон.

Арамис на Вазену. И Атос на Гримо.

Колко се радваме да ви видим.

Ние тъкмо празнувахме вашата победа мосю Д'Артанян.

И пиехме за вашия триумф мосю Портос.

Кралят по достойнство ли ви оцени, мосю Атос?

Беше ли наградена вашата доблест, мосю Арамис?

Ние малко пяхме тук, няколко остри думички, нищо лошо.

А ние сега ще проверим дали шпагите ни са още остри.

Нелош каламбур, а? Доста изящен, и него ще запиша.

Те ви пяха за подвизите си нали?

Дайте им шпаги тогава, да покажат на какво са способни.

Не. Преди това, да им разседлаем конете...

Веднага отивам да разседлая коня ви мосю Портос.

Аз пък ще почистя вашия мосю Атос.

- Аз отивам да нахраня вашия мосю Арамис.

Видяхте ли това? - Какво искате?

Похвалата на негово величество, малко им е завъртяла главите,

това е нормално за всички.

Да обиждаш слугите си това също ли е нормално?

Те не разбират, че ние просто ги съжалихме.

И на всяка крачка ги пазим да не започнат да се бият с някого.

Глупаво е. Ако не преувеличавате,

то разбира се сте прав. - Вие сте учен, значи и умен.

Вас не може да ви излъже човек. - Само че не съм учен, а писател.

Това е още по-добре, тогава можете веднага да запишете.

Всичко, което ще ви разкажа е самата истина.

Но понякога е по-трудно да повярваш на истината, отколкото на лъжата.

Това също прозвуча хубаво, ненапразно ме наричат Каламбурист.

Мен пък ми викат Планше. - Но Каламбурист не е име,

просто ние писателите използваме по-редки думи.

Каламбурата така да се каже е игра с думите. - Разбрах ви.

Да започваме, мосю писател.

И така те се втурнали, преодолявайки големите пътища

на фантазиите и бурните потоци на въображението.

И ако, малкия писател и обществен хроникьор Дюма,

не бе изпитал такава жажда в този юлски ден,

и не бе отишъл в кръчмата, и не бе срещнал там Планше,

ако ръкописите му не бяха стигнали

до нас, а ръкописите до неговите ръце.

Ние с вас никога нямаше да узнаем,

цялата истина за тези мускетари и техните верни слуги.

Но да започнем разказа от начало.

Цяла седмица, гладния и измъчен

Планше се опитваше да си намери каквато и да е работа.

Дреболия, а? Да опитам може и при мен да се получи.

Може да поработим заедно тогава.

Я да се махаш докато си още цял!

Махай се! - Но да си намериш работа, не било толкова просто тогава.

Ето погледнете тук.

Тогава той си спомнил думите на

баща си, че с вежливост може да се постигне всичко.

Какво искаш, не виждаш ли че имам работа?

Мога да ви помогна. - Остави ме на мира.

За тази вежливост, Планше не подозирал.

Ти какво, искаше да ми вземеш работата ли?

Съвсем не. - Сега ще ти разкрася мутрата.

Ей, ти що за маниери? Не се бие паднал!

Господарю, вие ме спасихте, как да ви се отблагодаря?

Като изсъхнеш, ела в кръчмата на име кротушката.

Добре. - Дайте път!

Ето така, изменчивата съдба, помогнала

на Планше да намери в лицето на доблестния Д'Артанян,

добър господар.

Добре ли си? - Да, господарю. Как ви посрещнаха мускетарите?

Добре, определих си 3 дуела в Карм де Шо.

Три дуела за една сутрин, сигурно се шегувате?

По въпроси засягащи честта, никога не се шегувам.

Е, щом е въпрос на чест?

Бедният ми Планше, може утре да загубиш своя господар.

Ако не успея да отправя за оня свят, подред Атос, Портос и Арамис.

Атос, Портос и Арамис, тези побойници?

Познаваш ли ги? - Не лично, но съм чувал за тях.

Ой, ой, какво нещастие!

- Не се разстройвай, още не съм умрял.

Сега се заеми с коня.

Д'Артанян никога в живота си не биел своят кон или жени, но пък

не пропускал случай да пусне кръв на този, който го обиди.

Боейки се да не загуби господаря си, а заедно с него и работата си,

Планше, решил, без да губи време да потърси помощ към своите приятели.

И побързал... - - Извинете! - Доста

бързал за кръчмата, трептящата кротушка.

Планше от малък обичал, ефектите.

О, Планше. Улучи. - Приятели, пропаднах, истинска катастрофа.

Давай, не го усуквай. - Моят Д'Артанян,

мисли да се бие с вашите господари.

С тримата едновременно ли? - Какво толкова не са се разбрали?

Откъде да знам? - Бягай да поръчаш упокойна, за своя гасконец,

те ще го накълцат.

А може пък, вместо това той, да накълца, вашите!

Как ли не, моя Портос за един ден 4 ма наръга с шпагата си.

И дори не го забеляза.

А Атос пък наниза 5 на за един ден.

А Арамис, шестима, и ги въртеше като кокошки в кръг.

Не се ли уморихте да се хвалите?

Удивителни идиоти сте!

Какво ти става? Я повтори!

Дори много слабо казано, дръвници!

Знаеш ли какво? - Тихо, тихо момчета, не се карайте.

По-добре, опитайте виното ми.

Със сигурност ще ви успокои. - Като че ли е истинско?

Може да помисля, че ви сипвам някакъв оцет?

Това е нектар, а не вино. - Много добре го знаем.

Сега да поговорим сериозно.

Ние трябва да спасим господарите си, та нали тяхното бъдеще е и наше.

Ами тогава спасявай своя. - А за нашето бъдеще не се бой.

Както ви е известно на дуелите има, и победители и победени.

Да. - Да, ами ето. По-добре е да си победен.

И защо да е така? - Нали като умреш, и не огладняваш.

И какво? - Забрави ли вече? Нали за дуел победителя го...

Какво значи това? - Бесят го.

Значи след дуела, няма да остане никой жив.

Всички ще умрат. - Най-накрая разбра.

Сети се. - Какво да разбера?

Разбра, че не само аз, но и вие ще останете без работа.

Ето това вече е лошо.

Но може да се намери изход. - Какъв? - Не знам, трябва да помисля.

Добре, дай да мислим. - Да съобщим на кардинала!

Та да обесят всички веднага.

Още един мъдрец. - Имам една идея.

Рискована е но, по добре от нищо.

Дуела ще се състои в манастира Дешу.

Утре в 6 сутринта...

Дуелите са забранени в неделите, и всички останали дни от седмицата.

Ето го и него!

И така господа, кой от вас иска да умре пръв?

Искате да кажете, кой от нас първи ще ви даде урок!

Аз, мосю. И после другите няма да има кого да учат.

Ей, мускетари!

Гвардейците на кардинала.

Прибирайте шпагите! - Вие да не би да се дуелирате?

Мустаците, Планше!

Да не сте забравили заповедта на кардинала?

Пак ти се отлепиха мустаците!

- Трябва да ви напомня, дуела се наказва със смърт.

А наглостта с какво се наказва?

Мога да ви припомня и това, с удари на шпагата си.

Приберете си шпагите господа, и ни последвайте!

А не желаете ли да ви ги покажем първо!

Тогава сме на вашите услуги.

Пазете се господа, само трима сте!

Грешите милостиви, не сме трима, а четирима!

Един за всички. - И всички за един!

Къде да се скрием?

В снопите!

По-бързо. - Няма ли нещо подходящо и за нас?

Бъчвите!

Що за шумно куче!

Не ме вдигай от тук!

Виждам, че трябва да се намесим!

Слушай, тук и без тебе е тясно!