The Beanie Bubble

НЯКОИ ЧАСТИ ОТ ИСТИНАТА НЯМА КАК ДА БЪДАТ ИЗМИСЛЕНИ.

ОСТАНАЛИТЕ - УСПЯХМЕ.

Как започна всичко? Дребосъчетата бяха идея на дъщерите ми.

Бях служител номер 12.

Три години по-късно вече бяхме най-печелившата фирма за играчки в света.

Тай ще ви каже, че е успял сам. Пълни глупости.

Заедно изградихме фирмата от нулата.

В това е смисълът на Америка, нали?

Да се трудиш упорито, да създадеш нещо хубаво.

Да се озовеш на точното място в точното време - и бум!

"ТАЙ"

ПО РОМАН НА ЗАК БИСОНЕТ

Не планирахме Америка да полудее по тях, но точно това стана.

Лудост ли е да инвестираш в плюшени животни?

Бяха щури времена.

Интернетът бе новост, следвоенното поколение бе начело.

Но ние превърнахме Дребосъчетата в плюшени лотарийни билетчета.

В разгара на манията всеки втори имаше от тях.

На етикета бе името на Тай. Именно той спечели милиарди.

Но нямаше да успее без нас трите.

И не е успял без нас. - Тай! Тай! Тай!

Тази история не е за него, а за нас.

РОБИ

Запознах се с Тай през 80-те, живеехме в един блок.

Господи, само не съпруга ми!

Госпожо, отдръпнете се. - Това Били ли е?

Когато почина баща му.

По дяволите.

Били, пи ли си лекарствата?

Изпи ли си лекарствата днес? - Да.

А ти взе ли още диетична кока-кола? - Да.

Здравейте. - Моите съболезнования.

Аз съм я пекла.

Само ще ви я оставя. - Добре.

Лазаня е. Тук става ли?

Не съм луд.

Разпарям ги да видя как са направени заради работата си.

Не за развлечение. Но, честно казано, е забавно.

Ясно.

Баща ми казваше: "Сам си ковеш съдбата.

Не чакай късметът да ти кацне, сине, трябва да го търсиш."

Все го повтаряше.

Казахте ли на майка си? - Опазил ме Бог.

Тя е агресивна шизофреничка, която ни изостави преди години.

А баща ви къде беше? - Пътуваше, за да продава играчки.

О, боже. - Нищо, така беше по-добре.

Иначе щеше да е вкъщи и да ме спуква от бой.

Чакайте.

Мислех, че сте много близки. - Не.

Гордял се е с мен само веднъж -

когато гаджето ни му разправи колко съм добър в леглото.

"Гаджето ни". - Да, беше общо.

Ходехте с нея едновременно? - Не.

Невинаги едновременно. - Добре.

Ще ни трябва още една.

Хем ми се иска да узная подробности, хем не.

Моята история започна 10 години по-късно, когато отидох в "Тай" АД.

МАЯ

Бях 17-годишна първокурсничка и исках почасова работа.

Не да положа нова ера в капитализма.

Ще решеш и скубеш с пинсети котките на витрината.

Не се шегувате. - Не.

Най-вече ще вдигаш телефоните. По четири часа дневно, понякога и събота.

Каза, че следваш?

Да, следвам... - Робърта, мила,

ела да ми кажеш кое от тези е в цвят "невен".

Пак натисна "До всички". Няма да дойда.

Чао.

Да, следвам, но лекциите не са проблем.

Трябват ми пари. - Обучението в наши дни е скъпо, а?

Имам стипендия. Парите са за наема.

Ако не се махна от къщи, скоро душата ми ще бъде смазана.

Плащаме минималната надница, едва ли ще те спаси.

Душата ми е евтина.

Оправяме се както можем.

Парите ми стигат за скоковете с бънджи. - Роби, трябваш ми. Роби?

Роуз, кой цвят е по-хубав?

Все ми е тая. - А ти какво мислиш?

Аз не си падам по котките. - А по страхотните неща?

Въобще не бих избрала жълто. Невзрачно е. Трябва да са на тигрови райета.

Няма ли да приличат на затворници?

Котките са разбойници. В това им е очарованието.

Да. Роуз, тя има право.

Роуз, какво гледаш?

После ще ви кажа. - Стой тук.

Ще ме вземе ли?

Взе ме. Естествено, за всичко трябва да благодаря на Шийла.

ШИЙЛА

Г-н президент, г-жо Клинтън...

ПАК ПРЕЗ 1993 Г.

...скъпи сънародници.

Скалата, реката и дърветата приютяват...

Не съм мечтала да аранжирам осветление за хора като Тай.

Но така издържах дъщеричките си.

От 9 ч. го чакам. Да отложим за друг ден?

На ваше място бих се отказала.

Исках по-хубав свят за тях.

По-приятен, по-щастлив и по-човечен.

И то час по-скоро.

За осветлението, нали? Само минутка.

Не по моя вина с Великобритания не върви. Не бих наел некомпетентни партньори...

Какво правите? - Всички ли карате да ви чакат три часа?

Имах много трескав...

Обещах на болните си дъщери да не се бавя,

а чаках тук... - Ръководя непредсказуема фирма.

Знам, че сте зает и богат, но животът е кратък, за да го прахосвам с кретени.

Преместете си колата, за да не я избутам. Чакат ме на по-добро място.

Виж ти. Може ли и аз да дойда?

Не се шегувам.

Съжалявам. Нека ви се реванширам с една вечеря.

Не. Вечерям само с дъщерите си. - Да отидем всички. Децата ме обожават.

Вижте, нищо лично. Нарекох ви кретен, но...

Точно по такива си падах, само че вече не ходя по срещи.

С никого? Никога? - Не и докато не пораснат дъщерите ми.

Довиждане.

Добре. Вие губите. - Хубаво.

Сигурна ли сте? - Да.

Мамо, кога ще се стопли?

Отличен въпрос. Знаеш ли какво?

Скоро. А ако не се стопли, ще пренощуваме у чичо Джереми.

Той не ни е истински чичо. - Не, но пък наистина е Джереми.

Ще отворим! - Стойте.

Вие ли сте дъщерите на Шийла Харпър? - Кой пита?

От г-н Тай Уорнър. Надява се да са по-добре.

Добре, благодаря ви. - Моля.

Мерси! - Чакай.

Какво е? - Не знам, да видим.

Да затворим вратата.

Добре де, чакайте.

Така. - Божичко!

Боже мой!

Тай усещаше какво искат хората.

Колко играчки!

Първо исках да стана нападател в НФЛ.

После - да участвам в авиошоу. Откраднах селскостопански самолет.

После исках да набия Сам Уолтън.

Основателя на "Уолмарт"? - Заради него фалират малките магазинчета.

Според мен ще го опухаш. - Че как!

Колко планове имах в Арканзас.

Стига да се впуснех смело, животът щеше да е купон.

Махнах се оттам, за да не се налага да се грижа за другите.

Исках да си живея живота.

А ето ме сега в тази вана.

Я виж ти!

Заприличвам на майка ми. - Татко криеше благинките.

Обичам благинки.

Скоч. - Искам! О, да!

Колко си грациозен.

Трябва да сме в синхронното плуване!

От сега нататък. - Роби.

Чуй ме. Прави каквото си искаш. Не си в капан.

Ти си силна жена.

Хайде да започнем бизнес.

Със синхронно плуване?

С плюшени хималайски котки.

Бизнес с плюшени хималайски синхронни плувци?

Говоря сериозно. - Роби!

Роби, ти ли си? - Не!

Какво?

Как изобщо се движиш?

Продадох антиките на баща си, за да можем с теб да започнем

съвместния си бизнес.

Онова с плуването?

С котките. С плюшените котки.

Не разбираш ли? Започваме. Ново начало, млада госпожице.

Може ли малко по-тихичко? - Полагаш ново начало.

Ето.

Така, за теб. - Леле.

Благодаря. - Моля.

За теб. Внимавай, много е горещо.

Моето го обичам студено. - Всъщност ние трябва да черпим.

Господин Уорнър, много мило. - Само Тай. Г-н Уорнър беше баща ми.

А играчките ми са по-яки от неговите. - Супер са.

Твоите са върхът на сладоледа. - Благодаря. Имаш ли любима?

Прасенцето. - И жабокът.

Исках да го покажа в училище, но не се хваща в раничката.

О, не.

Ще го направя по-малък.

И по-мекичък.

Само благодарете. - Добре, по-мекичък.

Тай? - Да, мадам?

Искаш ли да караме ролкови кънки?

С удоволствие. - Не, мила.

Много бих искал. - Може ли, мамо?

Добре, но Тай е много зает.

Не знам кога ще намери време. - Чуйте, я по-добре...

да не питаме мама. - Добре.

Секретарката ми ще звънне на вашата.

НЕ ЧУКАЙТЕ ПО СТЪКЛОТО!

Размер 42 и 44.

Благодаря. - С лявата ръка.

Обявявам война с палци! - Дами.

Здравейте. - Ето ви.

Здрасти! - Тай.

Цяла седмица чаках да дойдем тук.

И ви донесох изненада.

Жабчо! - Това е Дребосъче.

Мъничък вариант на любимеца ти.

Знам. - Побира се навсякъде

и обича да се вози в раници. - Можеш да го носиш на училище.