In the Courtyard (Dans la cour)

Певецът да се качи на сцената! Къде е? - Защо, по дяволите, а?

Хайде! Колко може още? Писна ни.

Излизай.

Антоан, Антоан, защо седиш тук?

Спи ми се. - Какво?

Искам да спа и не мога. Вече няколко седмици. Това е ад.

Да, обаче... Не, аз всичко разбирам.

Разбира се, че безсъние, е много мъчително.

Много е гадно, но ти е време да излизаш на сцената.

За десети път започват встъплението, като идиоти са. Ядосани са.

Дори когато заспивам за малко, сънувам, че не спя.

Стига, Антоан. Стига си правил на глупак. Имаме още 20 концерта.

На тези само им дай повод - ще скъсат договора.

Накратко - отивай на сцената, и изпей песента. Добре?

ЖЕНА В ДВОРА.

Телефонист. Счетоводител. Домоуправител. Портиер.

В досието ви пише, че последните 2 месеца сте работили във "Флаин Пица",

и шефът ви, мосю Сание, притеснил се от състоянието ви, и че сте неконтактен.

И? - Че сте уплашен.

И? - Лошо влияете на колегите.

Той отказа да удължава договора с вас.

Да, а друга работа имате ли? - Другите позиции, като куриер

или сервитьор, не ви подхождат, защото нямате необходимата специализация.

Въпреки, че имаше запитване за портиер преди три седмици, през април,

Той в общата база на данните. Имаха нужда от постоянен работник.

Къде можах да го сложа?

Ами... къде трябва портиер?

В жилищна сграда. Да подреждаш пощата, да се грижиш за прилежащата територия.

Чудесна работа. При това, ще имате и покрив над главата. Господи...

Не е това...

Защо постоянно губя всичко?!

Те търсят човек с опит, но вие ще си измислите малко.

Ще кажете, че сте работили като охрана във фирми, и в домове за възрастни.

Че в работа за вас е най-важното - общуване с хора, с живущите. И още...

Усмихвайте се, покажете, че не ви е все едно.

Ще се опитам. - Не да опитате, а да го направите.

Искате ли тази работа? Важно ли е това за вас?

Да, много искам да мия под, да спя, и за нищо да не мисля. Бих убил за това.

Само не им го казвайте.

Бихте ли повторили, как го казахте за общуването.

Ще ви напиша. Имате ли химикалка?

Ако искате, има Лизанксия. - Какво?

Сваля напрежение. Мога да ви дам хапче на Лизанксия.

Или ще помоля Кристел за хапче на Лексомил за вас.

Те не са опасни, и помагат.

Благодаря, аз имам всичко. Наистина.

Достатъчно вече! Стига! Не може да ревеш цял ден непрестанно. Спрете.

Разберете, задължени сме да помагаме на тези хора.

Вие се правите, все едно жертвате себе си заради тях. Те се плашат!

Поставете се на тяхното място. Знаете ли, какво са преживяли?

Моля да ни извините. Съпругата ми се пенсионира, и встъпи в една асоциация.

Това отнема много усилия.

Гонени, заплашени, стигнаха до нас. А вие слагате пред тях нова преграда.

А сега тя наела нова служителка, толкова е ранима.

Разбира се, че съм права. Помолете ги да почакат. Ще дойда след 2 часа.

И аз понякога доброволно помагам на профсъюза.

Преди работих там.

Да. Да.

Щом тя ето така се наведе, значи, че разговора отива към своя край.

Обещавам, да. Да.

Моля да ме извините. - За нищо.

И така, говорихме за вашата кариера...

Е, да. Общо казано...

Значи работих в онези...

Старчески домове... - Извинете ме още веднъж.

Няма проблем, не бързам за никъде.

Простете, много ми е неудобно. - Да, Жюли.

Не знам. Спрете да ревете! Това е непоносимо!

Извинете ме.

Да, знам всичко. - Матилда, остави телефона,

Отдели на човека две минути. - Той е добър, харесва ми.

Почакай... - Да-да...

Той лъже! Не каза нито дума истина. - Защо реши така?

Той не може да лъже, виж го. - Значи рядко лъже. Това е хубаво.

- Чуй ме... - И има нужда от работа.

Една минута, Жюли! Сам не си искал работник от профсъюз.

Ти реши да си заемеш с това, така че се занимавай.

Матилда! - Почакай. Една минута.

Искам да знам мнението ти. За мен е важно.

Знаеш мнението ми. Много ми харесва. От пръв поглед. Той е мил, учтив,

и толкова не уверен. - Прекрасно!

Да, прекрасно е. Харесвам неуверени хора. Те поне се стараят.

Най-важното е общуване с хора.

Назови поне една причина, за да го вземем. Един разумен аргумент.

Той вдъхва доверие. Той не ме плаши. Едва ли ще ни следи.

Пред другите винаги искам да си направя прическа, преди да изляза.

Искал си да знаеш мнението ми - ето го. - Първо талоните за ресторанта.

С хотела после ще се разберем.

Най-важното е общуване с хора.

Така ли?

Виж, виж, сам си говори.

Да, за мен в работа най-важно е общуване, нали?

Още по-добре. Няма да скучае.

Какво има? - Моля да ме извините.

Случайно тропнах по вратата. Аз съм новият ви портиер.

Да. Много ми е неудобно, но тук на пода има петно. То е много упорито. Вижте.

Ще бъда по-внимателен.

- Може ли? - Да!

Сега е три сутринта, мосю.

Винаги ли по това време миете под?

Не, разбира се, че не. Докато работя, съвсем забравям за времето.

Повярвайте ми, много съжалявам. Ще довърша утре. Лека нощ.

Вкъщи ли ще останеш днес?

Да, никъде няма да ходя. Нямам сили. Не можах да спя.

Толкова имам да пиша, главата ми се поду.

Почини се, после ще довършиш. - Не, не е сложно.

Ако не го направя, тогава ще се почувствам лошо.

До довечера. - Да.

Здравейте.

Добър ден. - Добър ден, мосю...

Гасми.

Деца, не може така да правите! Това е опасно. Причинихте ми болка!

Не сме ние, мосю. - Как така не сте вие?

Ще кажа на родителите ви. Глупаци. Ще откача.

- Добър ден. - Добър.

Фамилията ми е Майар. Живея на четвърти.

Серж ми каза, че са ви взели на изпитателен срок.

Идвам да се поздравим. - Здравейте.

Всичко наред ли е? Справяте ли се? - Да, нормално, вливам се по малко.

А това... това е круша. - Круша?

Или ябълка... не знам.

Ето какво искам да кажа. В двора забранено да съхраняват колела.

Моля ви, напомнете това на мосю Рагно от третия етаж.

Това са неговите. - Всичките?

Да. Ще говорите ли с него? - Аз ли?

Да следите за спазване на правилата - също е ваше задължение.

Да, разбира се. - От вас това изискване ще е законно.

А от мен - ще изглеждам като глупак. - Да...

Тоест, не...

"Привет, Стеф. Ще дойда днес в три. Ще взема 12 бройки, ок? Кристоф".

- Добър ден. - Привет.

Тук мосю Майар от четвърти етаж, помоли да ви предам,

да махнете колелета си от двора.

Да? - Във връзката с колелета...

Искаш да си купиш колело? - Не, вашият съсед, каза да ви предам.

6 месеца гаранция и резервни части. - Не, не ми трябва колело.

Съседът ви ме прати... - Имате ли цигара?

Ще дам една гума за кутия. - Не ми трябва гума. Аз нямам колело.

Искаш да си купиш?

Избери си. Всичките са в двора.

Да... Аз... аз ще си тръгвам. - Бъди здрав.

Ще дойда пак... - Да, заповядайте, няма къде да отидат.

Няма къде? - Не.

Баламосва ме, нещастник.

Серж...

Днес уцелих портиера със слива.

Уцелих портиера със слива.

От шестия етаж. Уцелих го в рамо.

Защо си го уцелила със слива?

Той ме дразнеше. - Как?

Той поливал с много вода, докато миеше двора.

И се играеше с маркуча, като дете.

Аз се изнервих, хванах първото, което ми беше под ръка, и...

Можах сериозно да го нараня.

Ти сега често се изнервяш.

Ами ако бях метнала, например, трошачка за орехи?

От шести етаж! Като нищо можех да го убия.

Да...

- Серж! - Да?

Не хвърлих слива.

Хвърлих по него с круша.

Глупаво е, водата пак се пречиства, и отива пак в тръбите ни, вярно нали?

Да, да.

Да, поне 70 % със сигурност.

- Добър ден, Антуан. - Здравейте.

- Всичко наред ли е? - Да, мерси.

Всичко е нормално, аз започнах.

Обичате растения? - Не много.

Не обичам стара почва, такава, суха, в саксии.

Отвращавам се от нея, и аз не знам защо.

Да, странно, не съм се замисляла, но и на мен това не ми харесва.

Напомнят ми за стари саксии на захвърлени гробове.

Наистина. И аз не съм се замислял за това, но...

Вие, там, в портиерната, имате ли всичко необходимо?

Да, имам.

Просто аз... Имам доста всякакви неща по две бройки. Бих могла...

Имам, например, кафеварка. И още...

Микровълнова печка.

Много мощна.

Дори има грил. - Да?

Можете да ги вземете. Ще ми бъде приятно.

Добре.

Всичко наред ли е, мадам? - Да, да, всичко е прекрасно.

Кой това?

Какво му трябва?

Добър ден! С какво мога да ви помогна? - Здравейте, здравейте. Казвам се Лев.

Не се бой, голям съм, но съм много добър.

Понякога бях малък, не толкова, такъв среден.

Но трябва да се приемаш, какъвто си. Дебел или слаб.

И после да се подобряваш. Мога да правя диета, мускули.

Винаги можеш да се самоусъвършенстваш. Да, не?

Да. Тоест, не. Не знам.

Разбира се, да! Член съм на общество. "Институт на посланиците на Света".

А униформата, защото ние с моето куче Жос - нощни пазачи.

в търговски център "Порт де Монтерей".

Сутрин се връщам от работа, влизам при хора, говоря за институт.

Предлагам книгите.

Какъв институт, простете? - На посланиците, това е сдружение.

Книгите са много хубави. Това е мускулатура на душата, това е енергия.

Знаете ли, много съжалявам, но на дистрибутори е забранено да влизат тук.