Behind Closed Doors (La Casa de al Lado)

Себастиан. - Карола?

Себастиан, помогни ми да избягам от полицията!

Продължавай да караш, моля те.

Как влезе тук? - Ти не ме видя. Бях зад колата и...

Обградете цялата сграда! Бъдете внимателни!

Ще ти се обадя после.

Какво стана? - Къде е Карола?

Тя избяга. - Не знам. Не съм я виждал.

Намериха много наркотици в раницата й.

Наркотиците твои ли са?

Разбира се, че не!

Никога не съм имала толкова наркотици в себе си, още по-малко в раницата ми.

Някой ми ги е подхвърлил. - Някой?

Да. Някой ги е сложил там.

Себастиан, моля те, заведи ме на адреса, който ще ти дам.

Няма да ме видиш повече. Моля те, само ме заведи.

Карола, къде искаш да те заведа?

На единственото място, където ще мога да се скрия.

Карай направо. Побързай!

Да, той я е отвел. Не знам как.

Явно е говорил с лекаря на Ребека и го е убедил да я вземе.

Знам, че го е направил, за да ме накаже.

Разбрал е, че планирам да се преместя при теб.

Това също е и начин да ме шантажира,

за да оттегля съдебния иск.

И какво? Ще оттеглиш ли иска?

Не. Никога. Няма да му направя това удоволствие.

Подадох иска и няма да се откажа.

Между другото, какво е следващото, което трябва да направим?

Сега е ред на предварителното изслушване.

На него ищецът и ответникът ще представят доказателствата си.

Тоест, ние срещу Хавиер.

После съдията ще определи дата на делото.

Значи трябва да намерим доказателства, че Хавиер е агресивен?

Да. Колкото се може повече.

И свидетели, разбира се.

Пилар...

Значи нещата с новата ни къща...

За момента не, Гонсало. Малко по-късно.

Още една саможертва, преди да бъдем заедно.

Засега искам да остана близо до сестра ми.

Трябва да намеря свидетели и улики, за да спечеля срещу Хавиер.

Искам той да си плати за всичко, което причини на мен и децата ми.

Гонсало, моля те, помогни ми.

Помогни ми.

Тук ли? - Да, тук е идеално.

Благодаря ти, Себастиан. Направо ми спаси живота.

Карола, къде ще се скриеш? - По-добре е да не знаеш, нали?

Може би ще успея да ти помогна. - Не, не можеш да ми помогнеш.

От този момент съм напълно сама. По-добре е да свиквам с това.

Благодаря ти. - Карола!

Карола?

Кармен, трябва да се скрия, моля те. - Как да се скриеш? Защо?

Полицията ме търси и единствено тук няма да ме намери.

Моля те!

Да. Това е факт.

Изглежда, че на двама ни е съдено да бъдем заедно.

Спомняш ли си кога станахме любовници?

Мина доста време оттогава.

Винаги сме си прекарвали толкова добре.

Знаехме как да разграничаваме нещата.

Едно е това, което става в личния ни живот,

а съвсем друго - онова, което става,

когато затворим вратата на някоя хотелска стая.

Винаги си била същата като мен.

С теб бяхме еднакви.

Мислехме еднакво. Реагирахме по един и същи начин на нещата.

Затова не можех да те изоставя в болницата.

Тук, кукличке,

няма да ти липсва нищо. Спокойно.

Аз ще се погрижа за това. Спокойно.

Сладурана. Муцка.

Аз съм...

Аз съм...

Аз съм новият крал на тази къща,

а всеки крал се нуждае от кралица.

Ребека, наистина...

Жалко е, че се промени толкова много.

Жалко е, че реши да играеш на страната на сестра си Пилар.

Ако не беше го направила, сега щеше да вървиш, да говориш

и двамата с теб щяхме да бъдем

в много по-приятна ситуация. Да, много по-приятна от това.

Колко жалко!

Наслаждавай се на новия си дом, Ребека. И, Ребека...

Свиквай с това. Да, чу ме. Свиквай с това.

Защото никога повече няма да излезеш оттук.

Чу ли ме?

Никога повече.

Но как полицията, Карола? Защо те търсят?

Кармен, ще ти обясня по-късно! Не мога да стоя тук навън.

Карола, не искам проблеми с полицията. - Трябва да ме скриеш в дома си.

Погледни ме! Аз съм ти дъщеря! Това е всичко, което искам!

Ако не беше въпрос на живот и смърт, нямаше да съм тук!

Кармен, навън ли ще ме оставиш?

Колко време ще останеш тук?

Не знам. Сигурно докато разберат кой е сложил наркотиците в чантата ми.

Наркотици? Карола, затова ли те търси полицията?

Невинна съм. Но понеже вече съм лежала в затвора,

няма да имат милост към мен.

Знам. Знам, че съм ужасна.

Бих казала, че допуснах много грешки.

Но се промених. Опитвам се да започна нов живот!

Затова тази гадна ситуация ми се отразява толкова.

А семейството ти? Те знаят ли, че се криеш тук?

Карола, родителите ти знаят ли, че си тук?

Сигурно много се притесняват, че не знаят нищо за теб.

Обади им се и им кажи, че си добре. - Не! Не мога да им се обадя.

Ще проследят обаждането. Не мога да говоря с тях.

Трябва да приема, че повече няма да се доближа до семейството си.

Не и преди всичко това да се изясни.

Да? - Търся майката на Карола Конде.

Кой е, Йоланда? - Търсят ви, г-жо.

Добър ден, г-жо.

Помните ли ме? - Да.

Ти си биологичната майка на Карола.

Знам къде се крие тя.

Хавиер, за Бога, как можа? Ти си чудовище! Как можа?

Не разбирам защо реагираш така. Ребека е идеалната гостенка.

Прави ни компания, тиха е, не говори много, идеална е!

Хавиер, помисли си колко страда Пилар,

като знае, че сестра й е затворена в тази къща.

Извинявай, но...

Много е странно, че се тревожиш повече за Пилар,

отколкото за собствената си сестра. Ти си странна жена, Игнасия.

Семейството ти пропада,

имаш възможност да ги спасиш, но не правиш нищо за тях.

От друга страна, се застъпваш за Пилар и сестра й

със сила, която не знаех, че притежаваш.

Ребека е болна. - Както и семейството ти.

Не знам как да ти го кажа,

но баща ти всеки момент може да се самоубие

заради проблемите, които има.

Собствената ти сестра е в по-лошо състояние, отколкото Ребека.

Любопитно ми е,

видя ли къде живеят?

Не искаш ли да се върнат в тази къща,

пълна със спомени,

където всички вие сте израснали?

Игнасия, просто е.

Сложи край на бременността си

и се кълна, чуй ме добре,

кълна се, че ще ви върна всичко.

Абсолютно всичко.

Значи си говорила с дъщеря ми? - Да.

Тя е здрава и невредима.

Крие се в дома ми. - Благодаря ти.

Благодаря ти, че дойде да ми кажеш. Щях да откача.

Знам. Дъщеря ви е добре.

Обещавам, че ще направя всичко възможно

да се грижа за нея през това време.

Наистина не мога да ти се отблагодаря за това, което правиш.

Не, г-жо, аз съм тази, която не може да ви се отблагодари

за всичко, което сте направили за Карола.

Дали сте й дом,

семейство, живот, който аз никога не бих могла да й дам.

Благодаря ви от цялото си сърце.

Защо не влезеш? - Не, аз...

Исках само да знаете, че Карола е добре.

Ще остане при мен, докато премине опасността.

Довиждане.

Мамо?

Какво искаше тази жена?

Дойде да ми каже, че Карола е добре и се крие в дома й.

Но си тръгна. Исках да я попитам къде живее, за да посетя сестра ти.

Не се тревожи, мамо. Аз знам къде живее.

Кажи ми, когато искаш да видиш Карола, и ще те заведа.

Как мислиш, че ще реагира Пилар, когато разбере, че е влюбена в убиец?

Задавал ли си си този въпрос?

Какво мислиш, че ще каже тя?

Какво мислиш, че ще каже тя?

Какво мислиш, че ще каже тя?

Стига толкова. Стига!

Ти? - Дойдох да те помоля за лична услуга.

Искам да помогнеш на Карола.

Въпреки всичко, ти си единственият, който може да й помогне.

Няма ли да се дръпнеш от прозореца за момент?

Поне за да се нахраниш.

Благодаря.

Ето. Вземи ги. Това е всичко, което имам.

Трябваше да ги дам на Йоланда от Нибалдо,

но имам чувството, че ние ще се нуждаем повече от тях.

Моля те, вземи ги.

Карола... Искам да знам как стигна дотук.

С такова хубаво семейство, при толкова възможности...

Искам да разбера. Защо?

Как стигна дотук?

Г-н Ренато. - Не ме гледай така.

Не съм дошъл да те упреквам, Нибалдо.

Вече не си струва.

Искам да видя Игнасия.

Какво правиш тук? - Какво става с теб, Игнасия?

Защо се държиш с нас, и най-вече с Карола,

все едно си ни враг? Защо?

Да видя дали съм разбрал.

Карола отново има проблеми с полицията заради наркотици.

Отново! А ти искаш да се заема със спасяването й?

Точно така, Гонсало.

Карола не спря да ме унижава през последните седмици.

Не само ме нарече убиец и похитител,

но и заяви, че съм Иняки Мора. Да продължавам ли?