The Second Best Exotic Marigold Hotel

Дишайте с пълни гърди, г-жо Донъли!

Дишам прахоляк.

Усетете вятъра в косите!

Вдигни проклетия гюрук, Съни!

Не искам негативизъм.

Мадам, това е шосе 66 и ние със сигурност ще се забавляваме!

Сан Диего, Калифорния

Аз съм Чет и съм радостен да паркирам колата ви.

Не толкова, колкото се радваме ние, че ще го сториш.

Кажете ми, че вътре ме чака чаша чай и бисквити.

Страхотен акцент. Австралийка ли сте?

Звукът на съдбата, мадам...

зове ни с песен на сирена. Да я последваме!

Защото това е нашият звезден миг.

Кога, ако не сега? И кой, ако не ние?

По-късно?

Някой друг?

Напудрих ръката си с талк, та ръкостискането да е сухо и силно.

Облеклото ми е на границата между спортно и небрежно елегантно.

Съни, остави ме аз да говоря.

Добре.

Г-н Бърли.

Макар да знам, че е прието

да изчакам отговора ви на нашето предложение,

приемете това, че ви прекъсвам, не като грубост, а като проява

на дълбокото ни вълнение от срещата с вас

и прекрасната ви фирма.

И нека заявя още сега...

Добре, стига, достатъчно.

С колежката ми се бяхме разбрали тя да говори...

и макар, че речникът й е доста солен, изказът й е стегнат и точен.

Зарежи тези приказки.

Слушай и се учи, синко.

Чаят е билка, която е била изсушена.

За да я върнеш към живот, трябва да я накиснеш

във вряла вода.

В наистина гореща вода.

Навсякъде в тази страна

ти тропват чаша с някаква хладка помия,

до която лежи торбичката с чай,

което означава, че сама трябва да си правя труда да го кисна

в пикнята с телесна температура

и да чакам тя да си промени поне малко цвета.

А на моята възраст... нямам толкова време.

Ето за това говорех.

Донесете вряла вода.

Е, г-жо Донъли, разкажете ми по-подробно за вашето заведение.

Вече осем месеца бизнесът ни върви успешно.

Вторият етап от разширението ни е повече или по-малко завършен.

Както животът и костенурката. Не върви бързо...

Г-жа Ивлин Грийнслейд! - Тук.

...но напредваш само когато се напънеш.

Г-н Дъглас Ейнсли. - Тук.

Имаме приходящи гости.

Г-жа Мюриъл Донъли. - Тук.

Но от самото начало имаме твърдо ядро от редовни посетители.

Г-жа Мадж Хардкасъл. - Тук.

Г-н Норман Къзънс и г-ца Каръл Пар. - Тук.

Правим ежемесечни прегледи в местната клиника,

а Съни всяка сутрин прави поименна проверка.

Много важна мярка, за да се уверим, че никой не е умрял през нощта.

Повечето ни гости не просто живеят в Индия, а работят там.

Прекрасни са. - Затова струват по 10,000 рупии.

Всеки ден ли трябва да се пазарим?

Такъв е обичаят, г-жо. Трябва да го спазваме.

И двамата знаем, че тъй като фината кашмирена прежда се получава

от годишния добив на вълна от поне 3 кози,

ти и всички на този пазар я смесвате с друга за повече обем.

Идвам на този щанд, защото докато Бхарат добавя овча вълна,

а Мохан - заешка козина,

ти поне слагаш приемливо количество коприна.

Ще ти дам 5,000 за четири.

Добре. - Благодаря.

До утре, Хари.

До утре, г-це Ивлин. И благодаря за уважението.

Двама от гостите ни държат местния емигрантски клуб.

Който, така да се каже, не е в цветущо състояние.

Норман...

Знам, че членската маса оредява и времената са тежки, но...

налага ли се да разреждаш виното с вода?

Какво? Лично отворих бутилката.

Разкрити сме.

Да пробваме с червеното.

Други работят неща, които не са вярвали, че могат да вършат.

Една царица била толкова близка със слона си,

че когато тя починала, слонът три дни стоял на гроба й,

преди самият той да умре от мъка.

Дано всички познаем такава любов, макар и не задължително от страна на слон.

И понякога наистина не могат.

Кога е построено това? - Моля?

За коя епоха става дума? - Коя...

епоха? Ами...

17-и век.

17-и век.

Сигурен ли сте? - Напълно.

Чакай, чакай. Май е 18-и.

Насладете се на красиво гравираните...

А сега се насладете на тези красиво гравирани колони...

...резбовани с типичните за Раджастан...

...които са резбовани с типичните за Раджастан гравюри.

...типични гравюри, които...

И както... можете да видите...

Мога да говоря безспир,

но същественото е, че на него му хрумна една идея.

Знам, знам, но идеята е добра.

Доказателство за успеха ни е, че възникна проблем.

Хотел "Мариголд" е пълен до горе.

Никой от гостите не си отива. Докато окончателно не си замине.

Затова е нужно разширение.

Харесали сме едно място. - Хотел "Върховно качество".

Дайте ни пари и го купуваме.

И се превръщаме в най-далечния преден пост на марката "Евъргрийн".

Това ще роди хотелска верига из цяла Индия, та и отвъд...

за хора като...

тази чудесна дама,

чието лице е като карта на света

и чийто ум, макар и изневеряващ, все още крие много от тайните на Вселената.

Която, когато предпочете пред дома си "Най-екзотичният хотел Мариголд",

както ще сторят и други, каза:

"Защо да умра тук,

когато мога да умра там?"

Ако позволите.

"Евъргрийн" има различна концепция.

Ние смятаме, че...

че листата не трябва непременно да падат.

Че тези години, зрелите години от живота,

са възможност за пътешествия, допълнително образование,

за различни трудови изяви.

С една дума - шанс за нов живот.

И за това да въздействаме с примера си на други хора.

Приемам, че сте съгласна, г-жо Донъли?

Щом съм тук.

Разговаряте ли и с други фирми за това?

Дойдохме първо при вас.

Ние имаме конкуренти. - Не и по наше мнение.

Каза ли им за поименното повикване? - Направо хлъцнаха.

Това е страхотно! Кога ще подпишат чека?

Препятствия, Сунайна.

Преди пълния ни триумф трябва да преодолеем още едно.

Г-н Бърли обеща в най-скоро време

да изпрати в хотела инспектор.

Под прикритие. Негов човек, на проверка.

Ще бъдем готови. Сега да ти кажа ли за сватбената подготовка?

Годежът е в четвъртък и имаме танцова репетиция

в клуб "Вайсрой" в 16 ч. И имам страхотна новина.

Нека ти втълпя една дума в главата, Сунайна.

"Бягство". Ще избягаме.

Не разбираш ли колко романтично ще е...

Разкарай се! Водя важен разговор.

Ехо! Кой е там, любима?

Здрасти, Съни. Как е в Америка?

Кушал?

Не знаех, че си в Джайпур. - Върнах се, бейби.

Леле, колко се е разхубавила приятелката ти в мое отсъствие.

Не ми е "приятелка", а годеница.

Това е новината - Куш и брат ми правят хореографията на танца ни.

Наричаш го Куш? - Гледай.

Само заради сватбата ли си дошъл, Кушал?

И ще заминеш отново?

Веднага след това за дълго време?

Планирам една сделка тук. Ако се получи, ще поостана.

Не е ли страхотно?

Г-жо Донъли! О... Сега?

Трябвам ви сега? Налага се да тръгвам.

Съни, виж много е яко. - Тя ме вика от басейна.

Добре.

Добре, добре. Засега чао.

Те са ме зяпнали, в очакване на мъдрост и знания,

а аз не притежавам такива.

Колко пъти си правил тази обиколка?

63.

И не помниш нищо от това, което си казал?

Знаеш как е, първо дават фира коленете, после имената.

Аз бих смъмрила помощника ти. - Ще го направя.

А ако това не помогне, дай му пари.

Благодаря.

Е... лека нощ.

Не ти ли се пие кафе?

Или чай, ще е по-уместно. - Всъщност, нямам кафе.

Нито чай. - Разбира се. Защо да имаш?

Добре, чудесно. Сладки сънища.

И на теб. - Благодаря.

Лека нощ. - Лека.

Внезапно осъзнах, че не съм сам.

Извърнах се да видя, кой ме побутва по рамото.

А то - проклетият архиепископ на Кентърбъри.

Забавно е, понеже е вярно.

За съжаление, не е нито едното, нито другото.

Идваш ли с нас, Норман? - Не, боя се, че...

трябва да остана, за да преброя оскъдните приходи, Сюзън.

Освен ако не ти трябва помощ, за да хванеш такси.

Ще се прибера пеш. Живея съвсем наблизо.

Е... Това е чудесно.

Да. Трябва да наминеш някой път.

Или тази вечер?

Г-н Норман?

Какво има? - Г-ца Каръл е на телефона.

Пита кога ще се приберете.

Тогава друг път.

Да.