The Court Jester

ДАНИ КЕЙ

ДВОРЦОВИЯТ ШУТ

Участват още: ГЛИНИС ДЖОУНС

БАЗИЛ РАТБОУН, АНДЖЕЛА ЛАНСБЪРИ, СЕСИЛ ПАРКЪР,

МИЛДРЕД НАТУИК, РОБЪРТ МИДЪЛТЪН, МАЙКЪЛ ПАТ, ХЪРБЪРТ РЪДЛИ и други

Оператор РЕЙ ДЖУН

Музика и аранжимент ВИКТОР ШОЕН

Хореография ДЖЕЙМС СТАРБЪК

Сценаристи, продуценти и режисьори НОРМАН ПАНАМА и МЕЛВИН ФРАНК

Това е разказ за това как съдбата на народа

беше променена от едно родилно петно.

Кралско родилно петно на един кралски наследник.

Ето завръщането на крал Родерик в неговата крепост.

Родерик тиранът, който преди няколко месеца превзе трона,

като изкла цялото кралско семейство.

Но кралската корона е разклатена от един слух, в който едно дете -

оцеляло от клането, се оказва законен наследник на трона.

Дори и сега той е причакван от цяла банда разбойници в гората.

Банда водена от неуловим отмъстител, известен като...

Черната Лисица!

Детето е живо! Смърт на тирана! Черната Лисица.

Отново тази Черна Лисица! Обратно към замъка, бързо!

Моето кралство е обзето от безредици.

От всякъде дебнат главорези и убийци!

Защо съм обграден с глупаци? Рейвънхърст!

Как може да си толкова некадърен и нескопосан,

та си позволил онова дете да оживее? - Сир, няма такова дете.

Увериха ме, че никой от кралското семейство не се е измъкнал жив.

Повярвайте ми, сир, това са глупости. - Глупости? Наричаш това глупости!

Че не мога да обиколя владенията си, без да бъда смъртоносно нападнат?

Дете мое, едвам спасих живота си. - O, татко!

Всеки ден има нови бунтове. Кой е тази Черна Лисица?

Някакъв смешко с една шепа негодяи. - Негодяи днес, армия утре!

Нужна ни е помощ, за да ги изчистим.

Един съюз с нашия добър приятел Гризуолд от север.

Да, съюз, и то бърз! Той пристига утре за големия турнир.

Съюз с Гризуолд... - Сир, тази сган ще бъде разбита.

Гризуолд има и хора, и оръжие. - Не ни трябва натрапник от север.

Натрапник е. Но Гризуолд е силен. - Може би твърде силен.

Може би нашият приятел Рейвънхърст се страхува от съюз,

който ще направи Гризуолд дясна ръка на краля, а не него.

Ще си платиш за това. - Един от двама ни!

Стига вече. Казах да спрете.

Свалете си мечовете, глупаци.

Сир! - Тишина!

Вие също. Трябва ли да се караме помежду си?

Мислите ли, че мога да постигна съюз?

Гризуолд е богат. Какво бих могъл да му предложа?

Това, което той желае най-много на света, сир. Брак.

С вашата дъщеря, прекрасната Гуендолин.

Женитба с Гризуолд? Никога!

Какво каза? - Той е грубиян и простак!

Простак или не, щом така съм решил, ти ще се омъжиш за Гризуолд.

Няма да се омъжа. - Аз съм кралят.

Щом така ми харесва, ще се омъжиш за Гризуолд.

Щом толкова ти харесва, ти се омъжи за Гризуолд.

Ще се омъжа по любов. За някой елегантен и романтичен,

който ще се отнася към мен като към принцеса!

Кой ти е натъпкал главата с тези детинщини?

A, сетих се... Гризелда.

Тя е злодейката. Изведете тази вещица и я изгорете!

И един косъм да падне от главата й, ще се хвърля от най-високата кула.

Гуендолин, отиде твърде далеч!

Ужасни новини, сир! Току-що идвам от гората. Детето е живо!

Детето е живо? - Да, сир.

Как разбра, че е кралското дете, а не някой самозванец?

Защото, сир, преоблечен като тях, аз го видях.

И мога да ви уверя, че изглежда като кралски наследник,

със същото петно на кралския род, той е носител на кралския символ.

Пембяното огнивче?

Пембяното огнивче.

Тогава защо сте още тук, некадърни негодници?

По конете! Към гората! Да ги избием!

Да убием това позорно дете, претендиращо да е истинския крал.

И завинаги да унищожим този предател,

наричащ се Черната Лисица!

Хоукинс! Ела тук!

Хоукинс, удари ли се?

Ела тук! - Сър.

Хоукинс, колко пъти съм ти казвал да не ми обличаш дрехите?

И кои са тези дребосъци? - Това са мои приятели, сър.

Преди работеха с мен по панаирите. Те са най-добрата трупа от акробати

и гимнастици в цяла Англия. - Но защо си ги довел тук?

Искат да са част от нашата банда. И те са против на тиранията,

като нас, и биха искали да се присъединят към нашата свята идея.

Е, капитане? - Пристигнаха новите попълнения.

Добре. Не искам да съм пренебрежителен с твоите малки приятели,

но оръжието не достига. - Не смятах да ги пускам в битка,

мислех да ги взема при мен и да забавляваме хората.

Тогава вероятно щях да съм свободен и аз да взема оръжие в ръце, сър,

и да се впусна в битка с врага. Лице в лице, меч срещу меч.

Юмрук срещу юмрука, сър.

Съжалявам, малки приятели, но храната и оръжието не стигат, така че...

Ние ще помогнем на Хоукинс, сър. Той винаги ни е бил приятел.

Нямам време да спорим. Върнете се бързо и без да ви видят.

Е, ако някога ви потрябваме, повикайте ни!

Благодаря ви, ще го направя. - Довиждане, Хоукинс!

Хоукинс! Попълненията ще са тук всеки момент. Поеми детето.

Детето... Омръзна ми да се занимавам с това, сър...

Просто поеми детето! - Знаете, че бих направил всичко

за негово величество, но не мислите ли, че жените...

Изпълнявай си задачите! И ми съблечи дрехите.

Слушам, сър.

Величество!

Ваше величество!

Сър, не мислите ли, че някои работи щяха да станат по-добре,

ако бяха направени от жена?

Колко пъти съм ти казвал, Хоукинс. Всеки дава най-доброто от себе си.

Знам. Но когато се включих в бандата, си мислех, че ще съм в играта.

Ще вземам от богатите и ще давам на бедните.

Разбраха за местонахождението ни. Хората на краля идват насам!

Трябва да се разпръснем. Ти ще се погрижиш детето да стигне

до дувърското абатство. - По обичайният начин ли?

Да. - Ела, Хоукинс.

Останалите да се разпръснат!

Хоукинс, побързай! - Тъкмо слагам последните части.

Не стой там, човече! Раздвижи се!

Ето.

Какво си се опулил?

Аз... прощавайте, капитане, но, аз...

Съжалявам, капитане, не исках да ви зяпам.

Всеки път ви виждам като жена, сър. С тази ваша падаща коса...

Скрий детето! Бързо! - Слушам, капитане.

Хората на краля.

Знаеш какво да правиш, Хоукинс. - Да, капитане. Ще се опитам.

Стойте! Казах да спрете!

Слизай, старче. Искаме да те питаме нещо. Ти също, момиче.

Какво има? - Побързайте, това са кралски работи!

Какво означава това? - Слизайте!

Какво означава всичко това? - Дъртия, откъде си, бе? Кой си?

Какво има? - Ти кой си?

Ти кой си? - Добре съм, благодаря.

Не, не. Кой? Кой! - Кой...

Аз съм Флоцингдейл, търговец на вино,

a това е моята малка внучка. Бедното дете, то е нямо.

Не може нито да говори, нито да чува. Говорим си с ръце.

Детето ми... не, тук, дете,

това са хората на краля. Кралските хора!

Тя казва да живее краля и долу неговите...

Да живее краля и долу неговите... Живее...

Малко по-силно, скъпа.

Да живее краля и долу неговите... не толкова силно...

Да живее краля и долу неговите врагове.

Достатъчно! Да сте виждали хора в гората с дете?

Какво? - Дете! Дете!

A, дете. Прекрасните деца, малки чудни създания на природата, нали?

Стой надалеч от нея! - Не, не, дете!

Толкова голямо, с малко петно на...

Ако го направиш, ще ти потроша всички кокали!

Питай я дали е виждала хора в гората. - Какво това? Какво?

Попитай я виждала ли е хора в гората. - И защо да го правя?

Попитай момичето дали е виждала хора в гората!

Няма нужда да викате, сър. Аз наистина чувам много добре.

Попитай я тогава! - Какво да я питам?

Дали тя е виждала хора в гората?

Аха... дете мое, да си виждала хора в гората?

Тя казва, че не е. - Какво ти обяснява толкова дълго?

Заеква. - Губим времето с тези тъпаци.

Да вървим! Махайте се!

Той е добре.

Беше блестящ, Хоукинс.

Вие също, капитане. Мисля, че си изиграхме отлично ролите.

Би трябвало да изкараме повече време заедно. Имам предвид за репетиции.

Задава се буря. Ще изкараме нощта в колибата на горския.

Слушам, капитане.

Ще те отведа в съня ти отвъд дъждовната нощ,

там където зад дъждовните капки греят ярки звезди.

Може да не откриеш сребро и злато, но те чака по-голяма награда,

ако там, зад дъждовните капки, ти затвориш очи.

Тази нощ, тази нощ, когато целият свят заспи,

ще последваме на пръсти звездата, а нея ти винаги можеш да задържиш.

И когато след години, когато сънуваш, че си много стар

и короната ти е украсена с рубини, диаманти и злато,

те няма да светят по-ярко от звездата, която ще откриеш

тази нощ.

Тази нощ, тази нощ, когато целият свят заспи,

ще последваме на пръсти звездата, а нея ти винаги можеш да задържиш.

Негово величество вече заспа.

И ти също трябва да поспиш.

Ето там.

Но стаята е само една... по-добре се настанете вие.

Тук е тясно за двама. Ако настинеш,

няма да си от полза на негово величество.

Лягай.

Слушам, капитане.

Мокро е. - Много.

Ако си вдигнеш ръката, ще стане по-просторно.

Другата.

Съжалявам.

Хоукинс. - Слушам, капитане.

Съжалявам за начина, по който ти говорих.

Не бях права. - Слушам, капитане?

Има и още нещо, което бих искала да ти кажа.

Да?

Аз съм жена.

И аз имам чувства.

Трудно ми е да повярвам, че има капитани, които не са мъже-бойци.

Понякога вниманието и любезността също могат да изградят мъжа.

Това са много редки мъже.

Капитанът би ли могъл...