Paradise Now

В Наблус ли отиваш?

Крива е.

-Какво? -Крива е.

-Бронята? -Да, ти кое си помисли?

-Но тя е нова. -Може, но е крива.

Ще я върна да я погледнат.

Това няма да помогне, крива е.

-На мен ми изглежда добре. -О, значи съм сляп?

Може и да грешиш.

-Външния вид лъже. -Виж, хлапе

Виждам много добре, благодарение на Аллах.

-Нищо и няма. -Напротив, крива е.

-Няма какво повече да се гледа. -Напротив, има.

Абу Салим ще дойде да я погледне.

-Какво? -Такова.

-Така е защото не виждаш добре. -Какво каза?

Добре си е.

Нека Абу Салим я види, той ще ти каже.

Провери я с нивелира.

Кой сега не вижда добре?

Ти.

Виж, не е бронята, а е земята.

Не ме пързаляй, имам си очи.

Земята е неравна, а бронята си е наред.

Къде е Абу Салим? Искам да говоря с него.

Абу Салим не е тук, можем да се справим с това.

Не ме ли чу? Повикай Абу Салим.

Крива е като баща ти.

-Коя част е крива? -Дясната.

Е, прав си - крива е.

Рискуваш да си изгубиш работата.

-Защо не каза нищо? -Не беше Сайд, бях аз.

Ще свършиш в затвора и никой няма да дойде да те види.

-Здравей. -Здравей Суха, как си?

Знаеш как е, в живота има много неочаквани обрати.

-Готова ли ми е колата? -Разбира се.

Той вече е дядо.

Сайд, заведи я.

Ела, Халед.

Все още не сме свършили.

Защо ти е тази стара кола? Купи си нова.

Харесвам старите, донякъде ми пасват.

Харесвам Алфа Ромео много повече.

Алфа, мислиш ли?

Няма много такива в Западния бряг.

Защото частите и са много скъпи и трудни за намиране.

Истината е че, колите не ме интересуват.

Но ми хареса името.

Алфа Ромео.

Можеш да я вземеш утре, сега Отман е затворил.

-Нещо против? -За мен няма значение.

Не се смей на акцента ми.

Родена съм във Франция, и израснах в Монако.

-И сега се завърнах. -Добре дошла.

Благодаря, ще се видим ли утре?

Ако Аллах позволи.

-Стана. -Има вятър..

Какво ще правиш утре?

Трябва да си търся работа.

Нещо не ми е много ясно. От къде взе тази касета?

Намерих я.

В колата на Суха.

Намери я или я открадна?

Ще я върна.

Мисля, че я харесваш.

Забрави.

Ти си късметлия, тя е дъщеря на Абу Асам.

Добре, добре, млъквам.

Точно на време.

Студеничко е.

Би ли затворил прозореца? Много ми духа.

Електрическите прозорци са счупени. Съжалявам.

Не мога.

Ремонта ще струва хиляда шекела. Много е скъпо.

Някой ден всичко ще се оправи.

Не си от тук.

Омъжена ли си?

Какво питаш? -Дали си омъжена.

-Ще се видим утре. -До утре.

-Здравей, как я караш? -Здрасти, как си?

-Както обикновено. -Има много неща които не успя да видиш.

-Не съм мърдал от тук. -В Швеция,

колите зачитат светофарите

Пешеходците гледат къде пресичат.

Но имат по-голям процент самоубийства.

Какво?

Какво толкова интересно намери в това ужасно място?

Те са луди.

И не съм виждал по-грозна кралица.

Но тя има хубаво лице.

Тя ни каза как да се споразумеем с доносниците.

Не ни е грижа толкова за нея колкото за колаборационистите.

Ще бъде най-добре всичките да ги избият.

Да ги изкарат на улицата и да ги застрелят.

-Кои? -Колаборационистите.

Разбира се.

Семействата им, съседите им и всеки който им дава пари.

Ще убиеш всички им?

Но защо и приятелите и семействата им?

Какво ти става, да не би да си швед?

Малко по-назад.

Още малко.

Точно така, три сантиметра на ляво.

Това е, перфектно.

Повдигни си леко главата.

Малко надолу.

Още малко назад.

Още една крачка.

Идеално, не мърдай.

Хайде сега, усмивка.

Хайде, усмихни се.

Ако не се усмихнеш няма как да те снимам.

Аз и не искам.

Добре, както искаш.

Бързаш ли?

Добре, утре ще са готови

-Лека вечер. -Лека вечер.

Как си?

Добре, а ти?

Не мога да се оплача. Как са нещата в гаража?

-Както обикновено. -Уволниха Халед?

-Да, но не по негова вина. -Този път.

Изненада ме, че се задържа толкова дълго.

Спомняш ли си мъченика Абу Асам?

Въпреки, че му струваше безопасността,

той каза, че страха от смъртта означава да си мъртъв.

И беше сигурен, че

смъртта ще дойде много скоро, без никаква болка.

Разкри много неща за Мосад.

Похарчиха милиони за да го заловят.

Когато го заобиколили, той знаел, че с него е свършено.

Той отворил вратата и извикал: "Дойдохте прекалено късно. "

Слушай, Сайд.

Решихме да отмъстим

на убийците на Абу Хазем и сина на Ум Джабер

който умря при въздушна атака.

Ще стане утре в Тел Авив.

Халед и ти бяхте избрани.

Ще отидете заедно, както искахте.

Утре?

Да, готов ли си?

Да, разбира се. Такава е волята на Аллах.

Прибери се при семейството си.

Знаеш, че не можеш да кажеш на никой.

Да, знам.

Ще бъда с теб докато заминеш.

-Щастлив ли си? -Да. Благодаря на Аллах.

Майко.

Много закъсня. Много си разсеян.

"Много закъсня. Много си разсеян. "

След като съм закъснял,

тогава ме вържи при кучетата.

-Обаче нямаме такива. -Тишина, тишина.

-Как си, Джамал? -Много добре.

А как е училището? По-малко главоболия отколкото да се грижиш за деца?

Старая се, образованието е важно.

Моля.

Благодаря ти, Сайд.

Съблечи тази тениска.

Тя ми е любимата, а ти я носиш на работа.

Не знаех.

Джамал ще спи тук, майко.

-Улицата е затворена. -Винаги си добре дошъл.

-Съблечи я. -Достатъчно.

Имам виза за Израел.

Утре отивам да работя в Тел Авив.

-Кога я получи? -Днес.

Поздравления, това е невероятно сине.

-Говори ли с Абу Салим? -Още не съм.

А трябва - късметлия си, че те взе на работа.

Той има достатъчно момчета които да му работят евтино.

Още недей пя песента на победата, първо трябва да си намериш работа.

Кажи ми,

как успя, толкова много хора искат да заминат?

Започнаха да пускат хората да заминават. Всичко е благодарение на Джамал.

Джамал е благословен от Аллах.

Вземи това.

Но какво е това?

Какво става? Какво става?

-Какво е това? -Какво става?

Стига си се правил на глупак, побъркваш ме.

-Гладен ли си? -Да.

Може ли да остана да спя тук? Блокираха улиците.

Винаги си добре дошъл.

Вече ти казах, че можеш да останеш.

Подай ми солта.

Искаш ли сол, Джамал?

Толкова си добра, готвиш прекрасно.

Благодаря.

Сменяла ли си филтъра, майко?

Водата преди беше по-хубава.

Спри да говориш.

Сайд.

Какво е станало, случило ли се е нещо?

-Донесох ти ключовете. -Какво?

Носиш ми ключовете?

В четири сутринта?

Да, знам...

взех ги без да те попитам.

Е...