The Book of Eli

КНИГАТА НА ИЛАЙ

Гладен ли си? Ела да си вземеш.

Ще ти хареса. Котешко е.

Браво.

Да не преядеш!

Ехо?

Моля ви, не ме наранявайте!

Вземете всичко. Имам консерви, ето.

Нищо няма да ти направя. - И другите така казаха.

Помогнете. Количката се счупи. Не мога да я оправя.

Сигурно, ако можех... Но не мога.

Липсата на сапун си има предимство.

Така надушвам засадата отдалеч!

Впечатлен съм от този!

Надуши ни от цели десет метра!

Направо сме се вмирисали.

Какво имаш в раницата? - Каква раница?

Има си оръжие. Ама не е заредено.

Все така става. Нали, старче?

Отвори раницата и бавно я изсипи на земята.

Не мога.

Свали тази раница!

Пусни я на земята, или ще умреш!

Чуваш ли ме?

Сега да. - Хубаво.

А ти мен? - Да.

Хубаво. Ако ме докоснеш пак, ще ти отрежа ръката!

Чувате ли го този?

Май ще стане по трудния начин.

Защо го направи? Отряза ми ръката?!

Какво чакате? Светото масло!

Какво каза? - Изпадна в шок.

Искаше да каже "Светете му маслото."

Предупредих те.

Така е.

Кой си ти?

Къде е водата? - Нямат. Щяха да те убият.

И да те изядат. Така е!

В количката.

Няма ли да вземеш?

Къде отиваш? - На запад.

Може ли да дойда? - Не.

Къде хукна?

Стой на пътя.

Стой на пътя. Не те касае.

Стой на пътя. Не те касае.

Не те знам. - Не съм тукашен.

А откъде? - Не искам проблеми.

Хубаво.

Просто клиент. - Добре.

Извинявай, покажи ми ръцете.

Не съм от тях. - Добре.

Ще извадя нещо от раницата.

Махни пръста от спусъка.

Това е "Phantom-900". - Нали.

Не съм ги виждал от 90-те. - Нося го от Изток.

Работи ли? - Да, само да се зареди. Имам кабел.

Ще ти го заредя и без кабел. - Добре.

Ако си платиш.

Разбира се.

Американска. - Имам си цял куп.

Имаш ли гланц за устни? - Не, но имам котешка мас, прясна.

Не... - Става. Слага се пак така.

А играчки? - Нямам. Обаче...

О, да! - Харесват ли ти?

Вземам това с тези. - Разбира се.

Ще го заредя за два-три часа. - Благодаря.

Изчакай отсреща.

Не, благодаря. - Барът отваря сега.

Ще изчакам тук. - Не ми ли вярваш?

Ще изчакам тук. - Хубаво.

Карнеги, една от бандите се върна.

Носят ти нещо. - Книги?

Купища. - Да дойдат при мен, веднага!

Носим плячка.

Тази, която търсиш, няма ли я?

Не. - Не схващам. Цял куп книги!

Няма нужда да схващаш. Това е моя работа.

Ти върши своята и ще сме приятели. Ще я намериш, сигурен съм.

Момент, нося ти и това.

Това вече е плячка!

Шампоан!

Бягай да пиеш. И си избери момиче.

Черпя цялата банда.

После пак на пътя! - Ще намеря книгата ти.

Не се съмнявам.

Пращаш неграмотни хора да търсят някаква книга?

Няма и да я намерят. - Използвам когото мога.

Да не искаш да те пратя с тях?

А тези? - Изгори ги.

Отсреща имат ли вода?

Ако си платиш.

Ето, помириши.

Една от бандите го донесе.

Кой знае...

Може да е последният шампоан на света.

Изцяло твой.

Намериха ли книгата ти?

Не.

Странник? Дай да видя.

Какво ще искаш? - Вода.

Обаче не е евтина.

Самият аз си я разделям на дажби.

Още толкова?

Солара!

Напълни я.

Стой. Вземи това.

Ще се дръпнеш ли?

Благодаря.

Котката беше моя.

Хубав екземпляр. - Видях как я бутна от бара.

Само я пропъдих. - Посегна й.

Няма да се повтори. - Марц, пийни още едно.

Котката е тук от две години.

Има повече права от теб.

Не искам проблеми.

Твърде жалко...

Знам кой си.

Убиваш невинни по пътищата.

Знаеш ли, че за всичко това ще отговаряш?

Но няма страшно.

Ще си взема нещата и тръгвам.

Разбрахме ли се? - Да.

Проклета да бъде земята заради нас!

Тръни и бодли ще ражда заради нас!

Защото от земята сме взети, от нейната пръст.

И в пръстта ще се върнем.

Стой!

Моля те!

Редридж!

Какъв си ти? - Никакъв.

Съмнявам се.

Онези хора, които изби долу, те бяха никакви.

Обаче ти... - Пръстите му не треперят.

Добре. Този град е цивилизован. Тук не ядем хора.

Рядко срещаме хора от Преди. Няма ги вече.

Четеш ли? - Всекидневно.

Браво, аз също. Каква ирония!

Колкото и да сме дърти с теб, в нас е бъдещето.

Какво искаш от мен? - Право на въпроса.

Кефиш ме!

Не само си образован, а и имаш отлични умения.

Не знам откъде си ги научил, но ще ми дойдат от полза.

Градът е малък, тъкмо започваме.

Искам да се разгърна. Трябват ми хора като теб.

Благодаря, но не проявявам интерес.

Моите хора живеят най-добре. Питай Редридж или който и да е.

Легло, топла храна, жени.

Чиста вода. Добре ще ти дойде.

Благодаря. Но съм тръгнал на път.

Накъде? - На запад.

Там няма нищо. - Друго ми казаха.

Кой?

Хубаво. Отседни тук нощес.

Виж дали ще ти хареса гостоприемството ни.

Утре сутрин ще говорим. - Нямаш голям избор, страннико.

Човек винаги има избор.

Пред стаята ти ще има човек, ако ти потрябва нещо.

Нищо не ми трябва. - Човек не знае.

Нося ти вода за миене и малко храна.

И специален десерт от заведението.

Вземи подноса или кажи нещо, за да знам къде си.

Благодаря. - За нищо.

Да донеса нещо друго? - Няма нужда, благодаря.

През войната ли изгуби зрението си?

Така съм родена.

Имала съм късмет. Бях свикнала, когато се случи.

Благодаря за храната. - За нищо.

Харесва ми парфюмът ти.

Просто шампоан. Но благодаря.

Спокойна нощ.

Едва ли ще размисли до сутринта.

Няма да остане.

Различен е.

Няма да го накараш да работи за теб.

Защо аз да го карам?

Ще изпратя Солара.

Не можеш! - Време е да донесе някаква полза.

Недей! Моля те!

Моля те, недей!

Може ли да вляза?

Минутка.

Вече ми донесоха храна и вода.

Друго не ми трябва.

Сигурен ли си?

Много е светло тук. Казвам се Солара.

Знам. Ти ми напълни манерката.

Да, а ти си пътешественикът. - Да.

Не се тревожи, безплатно е. - Кое?

Поседни.

Не, не мога да тръгна!

Ако си тръгна, ще посегне на майка ми.

Кой? - Карнеги.

Баща ли ти е? - Не, но ни притежава.

Ще спя на пода.

Утре му кажи, че си доволен. Няма да те притеснявам.

Моля те!

Кон на В-4.

Ти си на ход.

На колко си? - Моля?