Peaky Blinders

Това се казва жена.

Да. Жена...

която обичам.

И бях толкова близо...

Насред мрачната зима,

В някакъв момент в близкото бъдеще

г-н Чърчил ще поиска лично да поговори с вас, г-н Шелби.

Той има работа за вас.

Ние ще ви намерим.

ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Аз ще взема това.

Благодаря.

Някои от нас знаят думите.

БРЪСНАЧИТЕ

Напред.

Напред, Напред.

Ето ги шибаняците от кавалерията. И както винаги закъсняват.

Скъпи влюбени,

събрали сме се днес тук да свържем в свещен съюз

Томас Майкъл Шелби и Грейс Хелън Бърджис.

Сложете тези цветя там.

Ти, Томас Майкъл Шелби, вземаш ли Грейс Хелън Бърджис

за своя законна съпруга?

Да.

А ти, Грейс Хелън Бърджис, заклеваш ли се да го обичаш,

почиташ и да му се подчиняваш, докато смъртта ви раздели?

Да. - Обявявам ви за съпруг и съпруга.

Давай, синко!

Спирайте с глупостите!

Хайде, Артър, идвай. - Чакайте ме! Чакайте, тук съм!

Хайде, снимай вече!

Хайде. Време е да тръгваме.

Томи.

Аз ще докарам копелетата в къщата. - Джон, Джон Бой!

Джон, вкарай всички в къщата.

Хайде, всички в къщата. Хайде!

Добре, Пол, кажи на момичетата Лий, че съм преброил картините.

А, и Пол, някои от хората тук не са били поканени.

Кърли, Чарли, в кухнята след 15 минути.

Когато бяхме във влака ни казаха, че тук ще има кокаин.

Джеремая, Джон Бой, в кухнята, бързо.

Кълна се, че онези кавалеристчета си го просят.

Казаха ми да попитам някой от по-младите. Ще има ли кокаин?

Сладурче, аз съм млад, информиран и добре запасен.

Мъдър избор на мъж. - Хайде, в кухнята, веднага.

Артър, дамата иска да поиграе в снега. - Не, днес няма сняг. Днес няма сняг.

В кухнята, идвай.

Къде ли е отишъл Томи?

Къде са? - Не зная, Том.

Казвам ти, изгубихме се. Трябва да направиш карта.

Томи.

Добре, момчета, всички сте тук.

Днес е моята сватба.

Да, но обеща да няма шибани униформени.

Няма значение. Няма значение, Джон.

Въпреки омразата, никой няма да лее кръв по килима ми.

И заради Грейс, нищо не бива да се обърка.

Онези копелета там са нейното семейство.

И ако вие, гадове, я засрамите по някакъв начин, вашият род,

братовчедите ви, конете, мамка му и децата, ако направите нещо.

Том? Ще има ли сняг? - Какво?

Да, жените им си ги бива, няма какво.

Не. Не. Не.

Никакъв кокаин. Никакъв кокаин.

Никакъв спорт. Никакво гледане на ръка.

Никакви надбягвания. И няма да им източвате бензина от колите.

А ти, Чарли, спри да разправяш врели-некипели за мен.

Само искам да те харесват, Том.

Но най-важното е, че вие, копелдаци,

независимо от провокациите от страна на кавалерията,

няма да се биете!

Никакъв бой. Никакъв бой, мамка му.

Никакъв бой. Никакъв шибан бой!

Добре. Разкарай се оттук!

Трябваш им долу.

Грейс, трябва да слезеш. Хората са гладни.

Слагах Чарлс да спи.

Ще сляза, но не и докато си такъв. - Ами, добре.

Томи,

мислех, че днешният ден е причината за поведението ти напоследък.

Зная, че мислиш за работата,

и зная, че винаги ще е така. - Да.

Съжалявам, че са облечени в униформите си.

Да, мамка му, носят ги, нали? Носят ги.

Но виждам, че има и нещо друго.

Държиш се така от седмици.

Имам нужда да чуя, че си такъв заради работата си...

а не, че съжаляваш заради мен.

Кажи го на глас и ще ти повярвам.

Работата е, Грейс.

И то много лоша работа, навсякъде.

И се боя, Грейс.

Боя се за теб, боя се за детето.

А когато съм уплашен, съм такъв. За теб е нещо ново, но не и за мен.

Но мога да се боя и да вървя напред.

Знам, че не съм за гледане, нито е приятно да си около мен.

Разбра ли?

Съжалявам.

Току-що се заклехме да си споделяме всичко.

Кажи ми от какво се боиш?!

Стани. Стани. Стани.

Речта на Артър.

Боя се много от речта на Артър.

Ясно? - И аз.

Томи, какво правиш?

Половината британска армия ни чака долу.

Те са ирландците на краля. Лежахме две седмици в калта, да ги чакаме.

Томи.

По мен има неща, които, ако ги съблека,

повече няма да мога да ги сложа. - И така е добре.

Здравейте, г-жа Шелби.

Съжалявам, че съм зает в мислите си.

Да завършим церемонията.

Ей, слушай, слушай.

Кое животно има пишка на средата на гърба си?

Кавалерийският кон.

Схвана го, схвана го.

Мамка му. Мамка му. Къде се бавят, по дяволите?

Ти си кум, Артър. Върви го намери.

Да.

Това е пълен абсурд. Ние сме част от сериозно

политическо движение и организация. Това не са "някакви тайни събрания",

а най-обикновени събрания. Говорим си за света и за хората,

за текущата политика и събития.

Трябва да преосмислим начина, по който правителството гледа на...

Виж, Поли, той гледа насам. Но...

Идва насам. Наистина.

Мамка му. Не е, който трябва. - Какво искаш да кажеш? Че колко са?

Двама ме заглеждаха. Аз предпочитам другия.

Той ми се стори безобиден.

Сигурно е от червилото, дето Томи ти го донесе от Ню Йорк.

Забелязах, че нямате придружител. Аз също съм сам тук.

Може ли да се присъединя към вас?

Томи? О, нищо не съм видял.

Нищичко. Извинявай, брато. Трябвате ни долу.

Няма нищо, свършихме. Ти добре ли си? - Великолепно.

Пиян ли си? - Не, не.

Ето.

Добре, само една глътка. - Линда е свястна жена, Артър.

Хубаво уиски.

Свестният мъж трябва понякога да устиска, нали?

Това да не го споменавам в речта си, нали?

Не и ако не искаш да те порежат, Артър.

Извинявай, сестро.

Виж, кажи на прислугата да отвори шампанското.

Слизам след една минута. - Шампанско, да, добре.

Тук е. Готов съм. - Добре.

Откъде си?

Аз съм беглец.

Откъде?

Русия.

През изминалите няколко месеца Томас проявява бизнес интерес към Русия.

Виждам, че ти се доверява.

Трябва ти позволението му, дори за да говориш с мен.

Високият ми пост във фирмата на Шелби означава,

че често не ми трябва разрешение от никого и за нищо.

Така че може би ще ми кажеш защо, по дяволите,

говориш са бизнес с Русия на сватбата на Томас?

Чакай, чакай малко. Значи казваш, че не ми се полага мъж?

Говоря за избора ти на мъж. - Не мога да хвана мъж под ръка?

Шибано копеле.

Майкъл, речите, идвай!

Артър, знаеш защо не е дошъл, нали? - Защо не е дошъл кой?

Шибаният ми кавалер. - А, жабарят ли?

Току-що чух, че в ресторанта му избухнал пожар. Снощи в полунощ.

Имало счупен заден прозорец и миришело на бензин.

Лизи, опитахме се да те вразумим. Ние го проверихме.

Сменил е пет имена за шест години и е обвързан с неаполитанците.

Хайде, Майк. - Какво знаеш ти за любовта,

която те поразява като гръм. - А, значи било гръм, а? Не бензин.

Мислех, че си спрял уискито, Артър. - Така е.

От време на време вкарвам по едно да ми напомня защо съм го спрял.

Подпалил си му ресторанта, за да не дойде.

Нямаш право да ми избираш с кого да излизам в свободното си време.

Лизи, сега си на важен пост във фирмата.

Заповедта се отнася както за нас, така и за теб.

Ще се справиш.

Докато не издаде друга заповед,

никакво сближаване с чужденци.

Кажете на Томи от мен, че момичетата в офиса го смятат за луд.

За булката. - За булката.

А сега, по стара традиция,

моят кум ще каже няколко думи.

Давай! Ето го! Давай Артър!

Бих искал... Не съм много по речите.

Попей, тогава! - По-късно, Джон.

Но, аз...

съм си написал нещичко тук

на този лист хартия.

Не съм включил всичко, което искам да кажа.

Артър, просто прочети това, което сме написали!

Сега. Сега.

Но... първо...

първо няколко думи от сърце.

Този човек тук, моят брат Томи,

ми помогна да оцелея в много тежки времена.

Това е сватба, Артър, разкажи ни виц. - Да, кажи някой виц.

Опитвам се да кажа следното:

моят брат и любовта на една прекрасна жена

ме прекараха през трудните времена.