Only Old Men Are Going to Battle (В бой идут одни старики)

Е това беше бой. Мислех си - умирачка.

Как е самолетът? - Бива.

Захождам му към опашката, а той отзад като... мамка му...

Помаха с опашката, само това видях.

А ти защо толкова далеч се откъсна?

Ами, разбираш ли, стори ми се, че картечниците блокираха.

Хайде да се зареждаме.

А той на ляв вираж така дърпа и дърпа...

Варениките изстиват, др. командир. - С вишни ли са?

Не, с извара.

Другарю командир, изпълних задачата. - Сядай, какво видя?

Видях, един здраво димеше, но как падаше - не видях.

Не е същото. - Разрешете?

А ти какво видя?

От първата деветка два "цървулана" паднаха, останалите побягнаха.

Не е същото. Вано, какво видя?

Нас ни притиснаха четири "фокера", но ние им се измъкнахме и при вас.

Свалих! Свалих, свалих, другарю командир!

Ай-яй-яй-яй! Какво си направил?!

Ще трябва да се викат родителите при директора.

Утре. - Точно така.

Честна дума, свалих!

От уплаха, навярно?

Поздравявам за първата победа.

Но, между впрочем, Иван Фьодорович,

да се свалят самолети на противника - това не е подвиг.

Това е, тъй да се каже, задължение на изтребителя. Наше ежедневие.

А ти какво видя?

В боя ли? - Ами да.

Не подсказвай!

Привет, втора! Дай да пийна млекце.

Жив ли си? "Лапичката" ли счупи?

Десет пробойни, резервоарът разкъсан, а по мен няма и една драскотина.

Както казваш, маестро. Ще живеем.

Благодаря. - Няма защо.

Е, все пак какво видяхте?

Как не сте забелязали?! Днес се бихме над моята Украйна.

Че как да забележиш?! Същите поля, пътища, села...

А, не. А въздухът? Друг е. А небето е по-синьо, а земята - по-зелена.

Командире, за зеленина ела у нас в Сибир...

Ама защо Сибир, драги? Ела в Бакуряне.

Там ще видиш какво значи зеленина.

Там в пла... - Ти Енисей виждал ли си?

Не съм. А ти Цхенисхали виждал ли си?

Айде пак.

Тихо. Чучулига.

Във филма са използвани спомени на съветски летци - участници във

Великата отечествена война, кинохроника и песни от военните години

НА БОЙ ОТИВАТ САМО "СТАРЦИТЕ"

Дай първа! Дай първа ескадрила!

Другари летци, моля да не се отдалечавате. После.

Капитан Дементиев, при мен! - Дай първа ескадрила!

Другарю капитан! - После, после...

Др. командир, пристигна попълнение. Какво да правим?

Вдигай трета. - Слушам!

Тук първи, девети. Тук първи, девети отговори!

Тук първи. Тук първи, девети отговори!

Радиостанцията е слаба, не хваща. - Слаба, слаба... Намери по-силна!

Ами тя е в дивизията! - Ами заминавай в дивизията!

Ти си свързочник, а не балалайка.

Маестро, обади се. Маестро! Маестро, тук първи.

Маестро, обади се, тук първи.

Командире, чудеса няма.

Минаха вече 30 минути, откакто горивото му е свършило.

Да се заемем с попълнението? Трябва да ги разпределим по ескадрилите.

Винаги ще успеем да разпределим жив при живите.

Другарю гвардейски майор!

От дивизията изпросих нова комедия "Джордж от Динки джаз".

Дадоха я на нас, по 125-и полк е прехванал. Долагам ви, че това е грабеж.

Какво са прехванали? - "... от Динки джаз".

Какъв ти джаз? - От Динки.

Марш оттук! Защо всички стърчите в командния пункт?!

Всички на вечеря! А ти какво, специална покана ли чакаш?

А, ти ли си, Сергей. - Заповяда ми да изведа всички.

А аз бях воден.

Не трябваше да го оставям сам.

Не се терзай. Заповедите трябва да се изпълняват.

Знам. - Върви на вечеря.

Утре ще има вятър. - Навярно.

47 минути.

Трябва да сменя щуцер в мотора.

А склададжията не дава.

Моля ви, заповядайте му.

Да можеше всичко да влачиш към твоя Льошка. Да оставиш полка без резервни части.

Добре де, кажи му, че съм заповядал.

Донесли са "Джордж от Динки джаз".

Казват, че е комедия.

Добре де, стига...

Свободно ли е? - Заето е.

Разрешете? - Казах вече, заето.

Слушай, да отидем ей там.

"Месери"!

Макарич, приемай самолета! Без много да му мислиш.

Може и да опашката да го хванеш, драконът вече не хапе.

А аз изпросих щуцер за нашата деветка.

Деветката я пиши бегала.

Всички ли се върнаха? - О!

А ти какво си мрачен? - Жал ми е за деветката.

Другарю командир, при изпълнение на бойната задача бях свален.

Не успях да премина фронтовата линия, пльоснах ме оттатък.

Спаси ме пехотата, веднага атакува.

На летището в Подскок момчетата подариха "месер". Новичък.

Здрасти, бащице. - Здравей, дяволе!

И парашутче има...

Край, край. Втора - на репетиция! - Да вървим!

Всички, които различават нота "до" от нота "фа" - след мен!

Аман от тая самодейност. Личният състав трябва да почива.

Кой каза, че песните трябва да се оставят през войната?

След бой сърцето иска музика двойно повече!

Пали!

Разбираш ли, председател на колхоза...

Мирно! Свободно. Детска градина, а не попълнение. След мен!

Ей, а един зад врата!

С какво се заминаваме? - Къпем се, др. командир!

А зад врата искаш ли? О! Извинете, др. капитан.

Гвардейски капитан.

Тъй вярно, гвардейски, другарю капитан.

Здраве желая, др. командир.

Тренираш ли? - Тъй вярно!

Развива вестибуларния апарат. Тренирай се.

Мирно! - Свободно, казаци.

Какво ново на музикалния фронт?

На "Слънчевата поляна". - Чували сме я.

"Синята забрадка". - Ясно.

"Землянка". - Хубава песен.

Разрешете да вляза в строя? - Разрешавам.

А какво там напявахте?

"Смуглянка", др. командир. - Я запейте. Думите знаете ли?

Не се стеснявай, Смуглянка. Ти си изтребител.

Значи така:...

Др. командир, моля да ме зачислите във вашата втора ескадрила.

И мен. - И мен.

И нас.

От кое училище сте? - Оренбургското. Ускорен випуск.

Излитане, кацане... ясно. На какво свирите?

В какъв смисъл? - В музикалния.

На нищо.

Може и да не си пилот, все едно, ще те научим,

но музикант си длъжен.

По моему, той нещо хвърчи. - Какво?

От кое училище? - Дутар... Оренбургското.

Дутар, др. командир. Донесох го със себе си.

Арфа. Но музика не понасям от детство. Още повече пък на война.

Войната е нещо приходящо, а музиката е вечна.

Същото го казваше и баща ми, известен професор палеоботаник.

А, вундеркинд значи.

А между впрочем, дошъл съм не в филхармонията, а да се бия!

Младши лейтенант Антонов! - Аз!

Първа ескадрила! - Слушам!

Младши лейтенант Заиров! - Аз!

Втора ескадрила. - Слушам.

Младши лейтенант Сагдулаев! - Аз!

Втора ескадрила. - Слушам!

Младши лейтенант Щедронов! - Аз!

Втора ескадрила! - Слушам!

Утре-вдругиден войната ще свърши.

Само като научи за нашето попълнение, и цялото Луфтвафе ще се разбяга.

Орли! - Вълци.

Курсант... Лейтенант Александров!

Какво стоиш? Втора ескадрила.

Слушам!

Равнис! Мирно! Другарю командир...

Остави! - Остави!

Ето ви конете, ето ви бавачки-механици.

Запознайте се.

Е, орли! - Кой от вас е Александров?

Аз съм л-т Александров! - Я съм вашият механик.

Така ли? Добре. - А машините в полка достатъчно ли са?

Не се бой, няма да останеш без кон.

Лейтенант, не пушете до самолета.

Нямам и намерение.

Не, все едно, момчета, отдалечете се.

Какво, не ви ли харесвам? Какво ме гледате така?

Ти си ми петият поред.

Е какво, събратя по крилат строя.

Да видим как пеете във въздуха.

Кой от вас е най-смелият?

Е, всички сме смели, а най-опитен е...

Разрешете излитане?

Другарю командир, ракета!

Зад Днепър на плацдарма немците атакуват и изтласкват нашите войски.

Там спешно се прехвърлят подкрепления.

Авиацията на противника се стреми с всички сили към преправата.

Приближават 50 "юнкерси".

Нито една бомба не трябва да падне на преправата!

Тръгваме на "етажерка". Соломатин - в прикриващата.

Ясно, както винаги.

Титоренко в атакуващата група. - Слушам.

Колосов, аз съм с теб. При подхождането да не се дърдори. Нито една дума във въздуха!

Нали ти казвах. - Впрочем и за теб се отнася.

Никакви вицове. - Ясно.

Нервно му е.

Край. Излитане след 12 минути.

Новобранци да не се взимат. На бой отиват само "старците".

Ами ние? - Вземете и нас!

Няма да ви подведем! - Не бързай, ще ти дойде времето.

Не уцели. - А аз казвам...

Благодаря, Петров. Занимавай се със своите работи.

Слушам.

Уцели.