The Eleven O'Clock Woman (La Dame d'onze heures)

Меланхоличен северен пейзаж. Нещастен случай или престъпление?

Тайна. Накрая - смърт.

И страх.

Дамата от 11 ч. - Защо "Дамата от 11 ч."?

А защо не?

Странни персонажи, странна история.

Чухте ли изстрели? - Да, от тази страна на канала.

Историята е невероятна. - Не ми харесва този доктор.

Но сестрата със сигурност ви харесва. - И какво?

Може поне да научите какво се е случило с бедното момиче.

Вярвате ли на илюзионисти? - Този господин явно не вярва.

Но тя, може би, ще ви накара да повярвате.

Ето, те вярват.

Докато задачата на следователя се състои в това в нищо да не вярва

и да изясни всичко.

За щастие, не сам.

Точно така, не сам.

Ето ги, всички заедно - персонажите на нашата драма.

Да се пренесем с тях известно време назад.

Делото "Пескара" още не съществува.

Има само един човек, завърнал се след дълга експедиция в Африка,

който се кани да си организира малка ваканция.

Имате ли документи? - Какво съм направил?

Проверка. Благодаря.

Станислас Окют... - Октав.

Октав... Семинарио... Същият и S.O.S. S.О.S?

Станислас Октав Семинарио - S.O.S.

Роден в Камбо. - Страната на баските.

Документите ви са мръсни. - Няма как. Бях в Африка.

За пет години там какво ли не ми се случи.

С какво се занимавахте? - Аз съм изследовател и журналист.

А сега бързам. - И закъде бързате?

За г-н Пескара. В Баньол-де-л'Орн. - Май искате да стигнете вечерта.

Да. Имате клиент.

Хей, Обри! Размърдай се, твой е!

Горе ръцете! - Така ли? И какво искате?

Слезте!

Е, щом ме молите толкова любезно.

Портфейлът. - Спомен ми е от един мил крокодил.

Ранен ли сте? - Не, благодаря.

А вие? - И аз. Нека ви се представя,

Станислас Семинарио. - Пол Вонц.

Всичко е наред, но мисля, че не трябва да се застояваме тук.

Няма да ви остана длъжен. - Дано няма нужда.

О, г-н S.O.S.! Радвам се да ви видя отново.

Как е, Гийом?

Казват, че за негодниците денят е дълъг, а годината кратка.

А аз все още скърцам ли скърцам. От пет години не сме се виждали.

Бриджит, занесете куфарите на г-н S.O.S. в червената спалня.

В червената спалня ли? Защо в червената? На червено се спи зле.

Съжалявам, господине, но работата ми е да изпълнявам заповеди.

Бриджит нещо е намръщена. - Няма й нищо.

Впрочем, тук никой не е весел.

Господарят е малко разтревожен, но никой не знае защо.

И мен ме дразни провинцията, особено когато вали.

Скучно, мръсно, пълно с комари.

Няма тротоари и добитъкът е суров.

Суров ли? - Доставят го в кухнята жив.

И тези ли ще готвите? - Това са невинни създания!

Имаме 27 парчета. - Питомници?

По-скоро сме приют. Този се казва Пекаря.

Мюриел ги мъкне постоянно, но ако продължава така...

Как е Мюриел? - Порасна красива девойка.

Вече я заглеждат.

Всъщност, това е естествено.

Затова я настаних в жълтата спалня. - А г-н Шарл?

Тъкмо щяхме да ходим в селото и той изчезна. Минаха три дни.

Жена ли е забъркана? - О, не, не.

Щях да знам. - S.O.S.!

Добър ден, Мюриел. - Добър ден.

Да вървим. Играят шах. - Да вървим.

Стига, това сте вие? - Ето за кого ви говорих току-що.

Добър ден, S.O.S.

Светът е малък, Бриджит. Тези господа се познават.

Доколкото разбрах, г-н S.O.S. му е спасил живота в Африка.

Извинете ме, драги, но искам да си довърша партията.

Изпробвам нов метод. Взех го от таблата.

Не знаех, че се увличате по шаха.

Само тази игра може да ме накара да забравя за всичко друго.

Какво се е случило? - Не знам, но ми трябва помощта ти.

В отпуск съм. - Моля те, бъди сериозен.

Хайде, да се разходим из градината.

Какво има? - Ще видиш.

Преди малко този камък не беше тук. - Е, значи някой го е оставил.

Не се смей, S.O.S.!

ЖЕРАР ПЕСКАРА

Може ли? - Разбира се. Това не е първото.

Няма нищо по-лесно от това да се влезе в парка

и да се остави писмо на пейката. - А ти какво мислиш за това?

Какви са тези дати? - Рождената дата на Шарл и моята.

А онази долу?

Денят, когато татко получи първото анонимно писмо.

Какво пише в тези писма? - Не знам.

Мюриел! - Да, тук сме!

Търсих ви.

А... пак ли? Мюриел ми разказа.

Но мисля, че не е чак толкова лошо, колкото й се струва.

Тази история продължава вече година и все още нищо не се е случило.

Кой е онзи човек? - Новият градинар.

Отдавна ли е тук? - От около година.

Изражението му не ми харесва. - Обядът. Сигурно сте гладни.

А какво ще правим с писмото? - Ще го дадем на доктора.

Да го отворим ли? - Ще го оставим в пощенската кутия.

Много мило. - Не казвайте на никого.

Камериерката ви е странна. - Гийом казва, че ходи на сън.

И че има видения. - Какви?

Струва й се, че през нощта някой ходи из парка.

Но кучетата нито веднъж не са излаяли. - Така че сам разбирате...

Кой ли може да е? - Може да е Шарл.

Кой е, Гийом? - Няма никой, господине.

Не чухте ли? - Да, чух, но не виждам никого.

Тогава погледнете зад вратата. Да не ви е страх?

Страх? Мен? Не! Освен от прилепите, които изобщо не са приятни.

Бедният Гийом. Не съм справедлив към него.

Но ако не беше до мен през войната, сега нямаше да съм тук.

Е, кой е? - Няма никой, господине.

Цялата треперя. - Спокойно, от вятъра е.

Между Бриджит с нейните видения и Гийом, който не вижда нищо,

трябва да се намери златната среда.

Какво има, Гийом? - Две писма, господине.

За мен ли? - Едното, господине.

За мен?

ПОЛ ВОНЦ

НЕ СТОЙТЕ ПРИ ТОВА ПРОКЪЛНАТО СЕМЕЙСТВО

Какво пише? - Покана за благотворителна акция.

Да, от добри приятели. - Представяте ли си, драги Гийом?

Мисля, че е време да си лягаме.

Мюриел, щастлив съм да съм тук, за да ви защитавам.

Това е невъзможно, Пол. - Заплахите не ме плашат.

Греши този, който се надява да ни раздели. Дори брат ви няма да успее.

Защо мислите така? - Вижда се, че не му харесвам.

За съжаление. - По-важно е какво мисли сестра му.

S.O.S. си ляга. Как ви се струва?

Готин е, но според мен, не е много умен.

О, извинете, господине! - Не спите ли, Гийом?

Не спя много добре. Да ви направя ли кафе?

Чудесна идея! Краката ми се подгъват, но не искам да спя.

На ваше място щях да си легна.

Но все пак направете кафе. - Добре, господине.

Ето, господине. - Благодаря, Гийом.

Един гост от Канада ме наричаше Уилям.

Защото Уилям е Гийом на английски. - Да, знам.

Така ли? А аз не знаех.

Иска ми се да ме наричат Уилям... - Гийом!

Такъв е животът, господине. - Гийом!

Как е кафето ви, господине? - Лошо. Много е горещо

По погрешка Бриджит ми е дала таблата на господаря.

Пили сте кафе с бром, приготвено за г-н Пескара.

Глупак! - Да, знам.

Господинът иска ли да го изпратя до стаята?

Мислите ли, че трябва? - Не мисля, а съм сигурен.

Може ли да ви задам един въпрос? - Задайте.

Как е в Африка, в Габон? - Чудесно.

Много добре, господине... Много, много добре...

Г-н S.O.S.

Донесох Пекаря, за да ви разсее.

Как влязохте? - През вратата, господине.

Тя беше заключена. - Едното крило се отваря.

Чудесно! - Удобно е. Ако някой умре в стаята.

От сутринта сте в настроение.

Не и кафе! - Опитах го, господине.

Вие сте безценен, Гийом! - Да можеше да ме наричате Уилям.

О, г-н Шарл!

Здравей. Радвам се да те видя. - Аз също.

Не ти личи. - Изтощен съм. Не съм мигнал.

За разлика от г-н... - Няма нищо смешно!

Простете, господине.

Знаеш ли, Шарл, тук се случват странни неща.

Гийом ми каза, че си заминал внезапно.

Какво стана, по дяволите?

Гийом е идеалният камериер. - Благодаря, господине.

Дори прекалено. Заминах за Париж по работа.

По-добре разкажи за твоите пътешествия.

Какво ти е, Шарл? - Нищо особено. Разказвай.

Сега от стенография ли се интересуваш? - Да.

Няма ли какво друго да правиш? - В отпуск съм, но работя.

Откри ли нещо интересно?

Снощи пристигнаха две анонимни писма. - Две? Ако можех да ти кажа...

Кажи ми. - Не. Тази тайна не е моя.

Влезте. - Извинете, но докторът се върна.

Казах му, че г-н Шарл иска да говори с него и той ви вика веднага.

Идвам.

Не! Не! Замълчи! Забранявам да се бъркаш в моите работи!

Добре ли се чува, Гийом? - Господинът е ядосан заради вас.

Вие изпихте неговото кафе, затова той е изпил вашето... и ето...

Къде отиваш, Шарл? - Да пусна телеграма.

По телефона не става ли? - Не.

Ще дойда с теб.

Добро утро, Шарл.

S.O.S.! На пейката има нов надпис. - Какъв?

"Утре". - "Утре"? Не говори за нищо.

Но ако е написано вчера, значи "утре" е днес.

Ето те и теб, Мюриел! Много добре.

Много ми е мъчно, че трябва да разруша плановете ти,

но се връщаме в Париж. - Какво?

След закуска. Съжалявам, драги S.O.S.,

но с г-н Вонц ще се наложи да съкратите престоя си тук,

тъй като довечера заминавам за Северна Франция.

Сам ли? - Не, с Шарл.

Тогава аз защо да си тръгвам? - Заради това, което става тук.