Five Star

24 март 2008 г.

На тази дата е родено едно малко момче,

Синсиър Израел Найджир Грант,

синът ми.

Това е синът ми.

Знаеш ли къде бях аз?

Не, не до болничното легло.

Не, не и в чакалнята.

Аз бях зад решетките.

Спомням си, когато ми се обадиха,

по-точно, когато ме свързаха.

Прекрасно момченце,

а аз не бях там, за да го посрещна, когато дойде на този свят.

Забавно е.

Пуснаха ме следващата седмица.

Първи април. Рожденият ден на баща ми.

Прибрах се на първи април. Голям майтап.

Спомням си как влязох в сградата.

Всички започнаха: О, Примо, Примо. Леле.

Майната ви на всички. Искам да видя сина си.

Качих се по стълбите. Бях нервен.

Не бях виждал дъщеря си от много време.

Отворих вратата. Всички ме поздравиха.

О, добре дошъл у дома. Добре дошъл.

Да, хубаво е. Приятно ми е. Мръдни. Искам да видя сина си.

И влязох в стаята.

Имаше малко бебче, толкова голямо,

лежеше на леглото. Цялото увито с одеяла, светлосиня шапка на главата.

И това беше синът ми.

Само това повтарях: Това е синът ми.

Спомням си, че дъщеря ми дотича в стаята и.

Татко, това е Синсиър.

Синсиър, това е татко.

Аз казах: Да, миличка.

Вдигнах сина си.

Никога не съм...

Не си спомням някога да съм плакал толкова през живота си,

дори когато дъщеря ми се роди.

Но плаках като бебе,

защото пропуснах най-важната част от живота на сина си,

неговото пристигане.

В този ден, обещах на детето си, заклех му се.

Заклех се на сина си и на дъщеря си.

Никога повече няма да ви оставя.

ПЕТ ЗВЕЗДИ

- Как е, момче? - Как е, братле?

Добре изглеждаш, братле? Да. И ти, човече!

Как е?

Как си, малък?

Не те бива на баскет. Не те бива на баскет.

Мамка му. Я виж ти.

- Как е, човече? - Бива ли?

Не поздравяваш? Бързам, братле.

Чакай малко. Защо бързаш толкова, братле?

Трябва да вървя, човече. Бързам.

Успокой се, братле. Как е при теб? Пополека, братле.

Защо така? Защо си толкова нервен?

Ей. Успокой се, братле.

Само нещо да си кажем, човече. Кога ще започнеш да пласираш за мен?

Не искам да работя за теб, човече.

Не съм такъв. Не съм такъв, човече.

Няма да му говориш така, кучко. Мислиш се за важна клечка.

Какво значи не си такъв? По дяволите, човече.

Порасна ти работата. Какво, човече?

Пълниш ли джобовете? Добре ли си? Ядеш ли?

Хей, Джон!

Я виж ти, Рейло, паралията. Примо.

Рейло. Как си момче? Нищо, човече. Разпускам.

Какво правиш с малкия? Тъкмо минаваше оттук, говорим си.

- Добре ли си? - Няма проблем.

Тъкмо щях да се чупя. Тук е адска жега.

Рейло, искам всичко да е точно. До после.

Добре.

Къде беше, човече? Не съм те виждал от погребението.

Разпускам, братле. Излизай почесто, човече.

Стоиш си вкъщи. Не е толкова депресиращо, колкото изглежда.

- Е, да, вкъщи съм. - Ами излез.

По улиците е по-оживено.

Съжалявам за стареца ти.

Оценявам го, човече.

Няма проблем, братле. Да. Съжалявам за стареца.

Вие всички ли познавахте татко? Да. Беше добър човек.

Мел беше върхът, сещаш ли се? Всички познаваха баща ти.

Уважаван беше. Помни го.

Но сега си тук,

с маратонките. Нека те видим в действие.

По-добър съм от теб.

- Не се пресилвай. - Едно на нула.

Аз съм, пале.

- Фал ли ще е? - Не ми плачи.

- Фал ли ще е? - Не ми плачи.

- Фал ли ще е? - Не ми плачи.

- Една точка. - Бутна ме.

Точка за мен. Играеш като малко дете.

Само се перчиш. Хайде, човече. Да играем.

- Вдигай си ръцете. - Да играем.

Моя топка. Ти гониш.

Край на играта! Хайде да си ходим!

Време беше.

Как е майка ти, човече? Добре е.

Как се справя?

Живее си. Знаеш как е.

Ще се погрижим животът й да е страхотен.

Ти ще се погрижиш за това. Ще се погрижиш за нея, като мъж.

Разбира се, човече. Главата на семейството.

Всички тези тъпотии на улицата, Джей,

не са за теб.

Добри пари. Какво имаш предвид?

Много неща, но знам какво искам ти да правиш.

Искам да кажа, дължа го на баща ти, човече.

Стига, човече. Не ме разигравай като малко дете, човече.

Успокой се. Никой не те разиграва като малко дете, Джон.

Баща ти ме прибра, когато бях на твоята възраст,

показа ми всичко, което беше нужно.

Разбираш ли? Всички го уважаваха.

Блъдс, Крипс, Кингс, Ниетас, всички.

А той беше неутрален.

Знаеш ли защо? Защото и той уважаваше хората.

Имаше власт, но никога не злоупотребяваше с нея.

- Разбираш ли? - Да.

Той ме приюти, с пет бях.

Не ме дискриминира.

Научи ме на всичко, на което трябваше.

Ако сработят нещата и ти си доволен,

а аз съм сигурен, че ще си,

ще станеш един от нас, нали ме разбираш?

Ще свършиш малко работа с нас.

Нали? Предлагаш ми да стана Блъд, човече?

Това е предложение, но

ти няма да правиш същото като останалите.

Аз ще се погрижа за това.

Няма да ходиш да купуваш храна.

Няма да крадеш коли, нищо подобно.

Разбираш ли? Ще имаш моята благословия.

Аз съм пет звезди. Нищо не могат да ми кажат.

Само кажи и ще го направя официално.

Когато излезеш утре сутрин, даже и след час,

всички ще те поздравят.

Какво е пет звезди?

Не мислех, че ще трябва аз да ти обяснявам, нали разбираш?

Все си мислех, че Мел ще е тук да ти обясни.

Пет основатели, пич.

Петимата, които започнаха тази игра Блъд - Пиру.

Искам да кажа,

не е само това, което виждаш по телевизията.

В момента, четеш,

враждата между Блъдс и Крипс.

Пет звезди, ние нямаме вражда.

Разбираш ли? Ние сме генерали. Всеки ни поздравява.

Шефове сме.

Всеки ми се отчита. Нищо не става, без да мине през мен.

Преди това минаваше през мен и баща ти.

Обичам го до смърт, но това което ме научи, ще го използвам.

Ще направя за теб, това което той направи за мен.

Ще те взема под крилото си. За нищо няма да се тревожиш.

Разбираш ли? Готов ли си да се прибереш у дома?

Наистина ли си мислиш, че е случаен куршум?

Ами,

трябва да запомниш, синко.

Улиците говорят. Улиците са зли.

Разбираш ли? Искам да кажа,

че хората са лоши.

Хората му завиждаха за уважението, че беше уважаван.

Разбираш ли? Казваха:

Какъв е този?

Ами аз? Ами за мен какво?

Изчакай малко.

Ало?

Как е?

Какво?

Не можеш ли да се справиш?

Искаш да ида чак там?

Добре. Идвам до 15 минути.

Петнадесет минути, човече.

Виж сега, ето какво.

Ела към нас, ще поговорим.

Имам предвид, че ще го обсъдим. Добре.

Май си правиш купон.

Просто си седя, разпускам, човече.

Май имаш проблем. Какъв ти е проблемът?

- Тук съм. - Знам, че си тук.

По дяволите. Искам си парите. Ето какво.

Както ти казах, дай ми два дни и ще си ги получиш.

Още два дни.

Можеш да пратиш армията си, екипа си, наричай ги както искаш.

Нали ме разбираш? Аз ще ги върна с празни ръце,

нали ти е ясно. Виж сега. Тук стана трудно, човече.

Искам да кажа в затруднение съм. Не ме интересува!

Моята работа е да доставя пакета, това е моята част.

След два дни? Още два дни? Само това искам, човече.

От две години работим заедно, братле. Така че, просто. Нали разбираш?

Добре.

Два дни. Бях груб. Добре, човече. Пази се, чуваш ли?

- Само бизнес. - Няма проблем.

Само бизнес. Само бизнес.

Шибан бизнес. Само бизнес, нали?

Дай на мен.

Но, нали знаеш,

в момента даже стоенето в кухнята е привилегия.

Ако ми покажеш как се прави, можем двамата да го направим заедно.