Ode to My Father (국제시장)

Магазинът на Котбун

Йонг Дза. - Да?

Знаеш ли за какво си мечтаех, когато бях малък?

Не, кажи ми.

Исках да стана капитан...

Да управлявам огромен кораб, като този.

Наистина ли?

Защо никога не си ми казвал това?

Не съм го знаела.

Какъв е смисълът...

Веднъж ти бях казал.

Боже!

Трябва да се грижиш повече за себе си, когато остарееш.

Изяж си овесената каша и не забравяй лекарствата!

Защо днес не останеш в къщи? Децата ще дойдат.

Какво става?

Да не би да са тук? Бабо!

Мъничето ми!

Децата са тук! Отиваш ли някъде?

Татко! - Тук сме.

Мамо, какво ти е? - Болна ли си?

Няма нищо, просто настинка. - Татко, грижи се за нея по-добре!

Трябва да я заведеш на лекар! Лекарствата няма да помогнат.

Не мога да повярвам!

Къде отивате този път?

Приятел на Ким ни покани в Тайланд.

Тайланд? - Да.

Жалко, искаше ми се да останете.

На мен също.

Сейона, слушай баба и дядо - бъди добричка.

Мамо, благодаря ти, че ще ги гледаш.

Това е за празника.

Не се притеснявай. Забавлявайте се!

Боже, чувствам се виновен, че заминаваме сами.

Тогава не заминавайте.

Ще се видим на празника. - Забавлявайте се!

Довиждане, мамо! Довиждане, татко!

Семейно пътуване, ама друг път.

Не сме ли семейство?

Стига! - Какво?

Махайте се, нещастници! Изчезвайте!

Стига, дядо, нека го обсъдим.

Ти на кого викаш дядо? Аз дядо ли съм ти?

Нямам това предвид, дядо.

Просто те съветваме да подпишеш, докато цената е ниска.

Да подпиша? Приеми това за подпис.

Няма да продам магазина, докато не ми го отнемат на сила.

Ти наистина не искаш да разбереш.

Няма смисъл, дядо.

След промените в закона, ако 80% от търговците се съгласят,

магазинът ще ти бъде отнет без твоето съгласие.

Махайте се, нещастници!

Мръсни мошеници!

Нямаше нужда да ме удряш. Добре де, тръгваме си.

До утре.

Не можеш да се разбереш със старци.

Ей, ти!

Не можеш да паркираш там! Премести си колата!

Трябват ми пет минути. - Да не мислиш, че пазарът е твой?

Не може да работим, без да разтоварим стоката.

Какво? - Защо си такъв егоист?

Държиш магазин, обиждаш всички,

а сега не ни даваш да разтоварим.

Искаш да гладуваме ли? Побързайте!

Какво зяпате?

Дядо!

Не се ядосвай, дядо. Страх ме е, когато си ядосан.

Добре.

Дядо, до сега си четох. Какво означава "спомени"?

"Спомени".

Това са спомени.

Да си припомняш стари неща.

Неща, които не можеш да забравиш.

А какво е "гигабайт"?

Да вървим.

Не се ядосвай, дядо. Страх ме е, когато си ядосан.

Ядосвал ли си се, когато си бил малък?

Не. - А какъв си бил?

Като момче ли?

Добре ли си, Сейона?

Казах да не си играеш!

Максун, слушаш ли ме?

Това на е игрище. Не сме тук, за да се забавляваме.

Не пускай ръката ми, ясно?

Дук Су! Максун!

Дук Су, хвани сестра си и стойте плътно зад мен!

Добре, татко. - Да вървим!

Хайде!

Дук Су...

Китайците сигурно са по петите ни.

Нахлули са в Хъннам!

Бързо, не се разсейвате!

Максун, ела тук. Да вървим, бързо!

Китайците са успели да пробият и са нахлули в Хъннам.

Евакуирайте седма дивизия сега. Повтарям!

Китайците са успели да пробият и са нахлули в Хъннам.

Изтеглете седма дивизия!

Дук Су, дръж сестра си здраво!

Хулиганът рентген, хулиганът рентген!

Тук Чарли, тук Чарли, сър!

Заредете оръжията! Нямаме време!

Имаме един час да се изнесем.

Генерале, моля ви...

Смилете се над тези хора.

Ако ги оставите, ги обричате на сигурна смърт.

Китайската армия ще ни стигне всеки момент, сър.

Зад линията!

Роджър, това беше.

Затвори вратата и изчезвай. Да вървим!

Сър, имайте милост!

Моля ви, спасете хората!

Капитане, колко бежанци може да събере този кораб?

Сър?

Корабът е пълен с танкове и минохвъргачки, сър.

Има и боеприпаси. Няма място за корейците.

Това е генералска заповед. Изхвърлете всички оръжия в морето.

Качете всички бежанци на кораба.

Дали ще успеем да отплуваме?

Без приказки. Побързайте. Следвайте ме!

Дук Су, дръж Максун здраво!

Бързо!

Ок-сун! Ок Сун!

Мамо!

Мамо!

Максун!

Татко! Татко!

Татко! Дук Су! Дук Су!

Дук Су, казах ти да я държиш! Ставай, Максун!

Съберете си акъла! Да вървим!

Ставай, бързо!

Добре ли си? - Татко?

Дук Су, Кайцун, Сънг, Максун!

Скъпи! Насам!

Добре съм.

Стой там! Дук Су! - Скъпа!

Дук Су!

Дук Су!

Ела тук!

Точно така!

Максун, слушай!

Това не е игрище, не сме тук, за да се забавляваме.

Дръж здраво ръката ми.

Максун!

Максун!

Максун! Максун!

Максун!

Максун! Максун!

Максун!

Вземи Сънг.

Дук Су!

Дук Су! - Максун!

Максун! Максун!

Какво стана? - Изгубих я!

Какво? - Ще я намеря!

Отиди при майка си, бързо! Аз ще я намеря.

Татко!

Идвам с теб.

Чуй ме.

Ако не се върна, ти ще бъдеш главата на семейството.

Какво ти да става, семейството е на първо място, разбираш ли?

След като си глава на семейството...

грижи се добре за тях.

Разбра ли?

Татко!

Скъпи!

Скъпи!

Тате! Тате!

Скъпи!

Максун! Максун! Максун, къде си?

Максун!

Максун! Максун!

Скъпи! - Татко!

Максун!

Татко!

Корабът потегля ли?

Татко!

Татко! Татко!

Скъпи! - Татко!

Вървете! Ще ви намеря!

Не се притеснявайте за мен!

Скъпи! - Татко!

Татко! Тате!

23 декември, 1950 г. 11:00 часа

Корабът "Победа" потегли от Хъннам с 14000 бежанци на борда.

Началото на 1951 г, магазинът на Гукдже, Бусан.

Случайно да познавате Юн Котбун?

Тя е от Хамхун.

Познавате ли Юн Котбун?

Тя е от Хамхун.

Заповядайте! Имаме униформи от Хаялия!

Имаме и провизии, заповядайте!

Полудя ли?

Да пиеш посред бял ден?

Дори кучетата имат цел в живота.

Твоята цел да пиеш ли е?

Престани да ми натякваш, слугиньо!

Давай, убий ме!

Дори не можеш да се изправиш! - Лельо Котбун...

И така да е...

Как можахте просто да изоставите брат ми?