Episode #1.1

Тази вечер ексклузивно в "60 минути".

Преди десет години никой на Земята не подозираше,

че сме под защитата на някого, наричащ себе си Зеления фенер.

И след това, без да подозираме, той се показа,

като драматично спря метеор, който щеше да унищожи водопада Виктория.

Или поне отчасти се показа.

Сега ви представяме първото лично интервю със супергерой.

Притеснявате ли се?

Никога.

Това е част от работата. - Разбира се.

Вълнувам се.

В такъв случай, кой сте вие?

Хал Джордан.

Проклятие, Маркъс! - Всички ще загазим.

Просто пази прозореца.

Какво искате светът да знае за вас?

Ветеран от Военновъздушните сили съм. Бивш летец изпитател.

И всъщност…

…обикновен човек…

…като теб.

Обаче сте и първият Зелен фенер от Земята.

И това.

В много отношения Хал Джордан е роден за ролята, която по-късно играе.

Баща му е бил награждаван летец изпитател,

загинал трагично в катастрофа, когато Хал е на осем.

Хал продължава по стъпките на баща си…

По дяволите. Прибира се!

Проклятие. Хайде, Джон, изключи го.

В случая важи само за мен, но ние сме като квартални полицаи.

Само че всеки от нас

отговаря за част от галактиката. - Спри го!

И вие как бяхте избран за тази част?

Има ли изпит? - Джон!

Спри телевизора. - В него има само един въпрос.

Здравата я загазихме.

"Страх ли те е?"

И вие отговорихте: "Не".

Точно така.

Най-големият страх на всяко дете е да не загуби родител.

Когато това се случи…

…не остават други страхове.

СТЮАРТ МОРСКА ПЕХОТА НА САЩ

Ще ми кажеш ли истинското му име?

Хал някой си.

Хал?

Да, сър.

Излизай веднага.

Страх ли те е?

Не, сър.

Да вървим за бургери.

По дяволите.

Закъснях.

Да, сър.

Нищо ли няма да кажеш?

Сигурен ли си, че не си ядосан? - Не съм.

Аз бих бил бесен.

Покривам се за цели две седмици.

Без обяснение. Появявам се махмурлия. Закъснявам.

Поне малко си ядосан.

Не, сър.

Леко разстроен?

Не, сър.

Защо всяко "сър" започва все повече да звучи като "майната ти"?

Нямам представа… сър.

Сигурно се чудиш къде съм бил.

Чувал ли си за Фарон 4?

В обучение съм. Още не сме напускали планетата.

Да, така е.

Това е една дупка, която бе на ръба на гражданска война.

Въпросът е,

че съм махмурлия, защото празнувах новия мир.

Как успя да го постигнеш?

Малко дипломация, малко юмруци. Знаеш как става.

Всъщност не знам. В това е въпросът.

Имаш цялото време на света.

С цялото ми уважение,

но правим това от колко време? Два месеца?

И още не съм слагал пръстена.

Не гледай бижуто, Младши. Ще го сложиш, като те изберат.

Въпросът е, че Пазителите на Вселената вече ме избраха.

Сините шефове те мислят за голямата работа,

но ти си като един заместник-учител, Младши.

Не си готов, докато пръстенът не го реши.

Заповядай. Искаш ли го?

Това тест ли е?

На около 5 км напред по пътя продават такоси.

Ще се срещнем там.

ФЕНЕРИ

Ало. - Тате, той се опита да ме убие.

Бяхме тръгнали на урок по летене и…

Джордан се опита да ме убие.

Не може да те убие. Просто се опитва да те провокира.

Не съм провокиран.

Значи те тества.

Те имат право на изблици, ние не.

Поеми дъх, стегни се и овладей емоциите.

Трябва да си спокоен. Ще успееш ли?

Да, сър. Ще успея.

Добре. Искаш да се получи, нали?

Разбира се.

Продължавай в същия дух и позицията ще е твоя.

Добре.

По дяволите.

Мъртъв ли съм?

Моля? - Носиш пръстена ми.

Мислиш се за забавен?

Да не те ядосах с нещо? Ако е така, съжалявам.

Хал Джордан съжалява за нещо?

Точно така.

Явно имам сътресение.

Почакай малко.

Да започнем отначало.

Кой си и защо си с пръстена ми?

Джон Стюарт. Твой ученик.

Фенерите нямаме ученици от своя сектор.

Вече имате.

Коя година е?

2016.

Леле…

Ще ми кажеш ли какво става според теб?

Аз съм резервно копие на съзнанието на Хал.

Предавам си послание.

Значи си Хал? - Не. Да. До голяма степен.

Както като държиш файлове в облака.

Когато обаче ти потрябват в истинския свят…

Фенерите ги качват там всяка седмица заради идните поколения,

в случай че нещо стане с нас.

Трябва да съм ти го казал.

Нали те обучавам?

И аз така мислех.

Откога е последното ти копие?

Явно отпреди десет години.

Трябва да стигна до себе си. Къде съм?

Ядеш такоси на около 5 км по пътя.

Значи ще летя дотам с теб.

Не съм…

…те научил да летиш, нали?

Слушай какво.

Кажи ми какво послание искаш да ти предам.

Мога ли да ти вярвам?

В смисъл…

Разбираме ли се?

Разбираме се супер.

В Рашвил, Небраска, има градушка.

Само това ли? - Ще схвана идеята.

Това е Зеления фенер. - Наистина ли е той?

Жестоко. - Благодаря.

Време е за селфи!

Не го бях виждала. - Помоли го.

Оставете го да диша.

Не сме в зоопарка. Хайде. - Никой няма да повярва.

Ще ви донеса храната, г-н Джордан.

Благодаря. Много благодаря. - Благодаря.

Благодаря. - Да се махаме.

Виж! Гледай! Видях се с него.

Аз… Дали дъщеря ми може да…

Разбира се. Ела тук. Хайде. Ела.

И така.

Готово.

Благодаря ви. - За нищо.

Тя иска пак да сте с костюм.

Не съм казвала такова нещо.

Кажи на мама, че го нося по специални поводи.

ТАКОСИ КАРНИТАС

Можеше да умра, мамка му.

Искаш да те обучавам, това и правя.

Как се спаси? Какво сътвори с пръстена?

Опаковъчно фолио.

Гений. - Да.

Десертът е от нас.

Много ви благодаря.

Защо само по специални поводи?

Както когато си млад и жадуваш да се докажеш,

носиш вратовръзки, за да те приемат насериозно,

но когато остарееш и помъдрееш…

…осъзнаваш, че те са цирей в задника.

Това бе добро.

Да.

Това бе добро.

Дай ми пръстена.

Имаш съобщение от себе си.

Моля? - Чрез пръстена.

Съобщение от копие на съзнанието ти.

Преди десет години си бил по-мил. - Какво казах?

"В Рашвил, Небраска, има градушка."

Плати сметката.

Шибаняк.

КОЛИ ПОД НАЕМ НА МЯСТО

РАШВИЛ

Съжалявам, не пускаме никого.

2016 - УЧИЛИЩЕН ОТБОР

Сериозно? Май целият град е там.

Стига. Не мислиш ли, че вече прекалявате?

Джон Стюарт. Партньори сме с Хал Джордан.

Мислех, че има само един Зелен фенер.

В обучение съм.

Значи си като помощник?

Просто се обади.

Здрасти, шефе.

Дойде още един от тях.