نخستین 200 خط.
БРАД ПИТ ДЖУЛИЕТ ЛУИС
ДЕЙВИД ДУХОВНИ МИШЕЛ ФОРБС
КАЛИФОРНИЯ
Музика: КАРТЪР БЪРУЕЛ
Оператор: БОЯН БАЗЕЛИ
Благодаря.
Сценарий: ТИМ МЕТКАЛФ
Може ли да си запаля? - Разбира се.
Кибритът ми е мокър. Имате ли запалка?
Да, тук някъде е. Колата е на жена ми.
А, ето.
Режисьор: ДОМИНИК СЕНА
Помня как веднъж от училище ни качиха на Емпайър Стейт Билдинг.
От толкова високо хората изглеждаха като мравки.
Извадих една монета...
и се чудехме какво ли ще стане, ако падне на главата на някого.
Естествено, не прекрачих границата и не пуснах монетата.
А Ърли Грейс дори не подозираше, че съществуват граници.
Серийните убийци не разграничават доброто от злото.
Те са като деца и следва да бъдат третирани като такива от закона.
Пак запя старата песен.
Сега ще кажеш, че всичко опира до нарушени мозъчни процеси...
и трудно детство.
Факт е, че повечето страдат от остър химичен дисбаланс.
Тези хора трябва да бъдат лекувани, а не екзекутирани.
Чудесно, стига в хладилника да не открият главата на майка ти.
Смъртното наказание няма да върне майка ми.
И - слава Богу. - Шегаджии.
Но пък ще ти стане по-добре. - Нищо подобно.
И все пак те са злодеи, Брайън.
Порция чили. Ама да е люто!
Веднага.
А може би Исус е бил жена в мъжко тяло,
със 7 глави и 7 опашки.
Увий ми го за вкъщи.
А може би Исус е бил жена в мъжко тяло,
със 7 глави и 7 опашки.
А може би Исус е бил жена в мъжко тяло,
със 7 глави и 7 опашки.
Знаех, че ще стана писател,
но едно е да пишеш статии, а друго - книги.
Текстилен цех "Брадбъри" Питсбърг, Пенсилвания
Психологията на серийните убийци се събра на 4 страници.
Брайън, какво правим тук? - Проучване. Виж само!
Ще станат страхотни снимки.
Тук е започнал нейният кошмар.
Баща й работел нощна смяна и често я взимал със себе си.
Тя била на 11 години.
Естествено, мръсникът знаел, че шумът ще заглуши писъците й.
Предложиха ми да напиша книга, получих и аванс,
който наемът и кабриото стопиха.
Не знаех откъде да започна.
Познанията ми за серийните убийци се ограничаваха с библиотеката,
а със сигурност знаех, че хората не се избиват в библиотеките.
Първата си жертва убила тук.
Открили го натикан в ъгъла.
Втората й жертва открили ето там.
Представяш ли си каква омраза е изпитвала към това място?
Жетвата се връща на местопрестъплението...
и става престъпник.
Къде се дянаха всички?
Не съм се бавила чак толкова.
40-ти номер.
Специално за теб.
О, Ърли, ти си върхът!
Честит рожден ден, Адел. - Благодаря ти, страхотни са.
Чувствам се като Пепеляшка, когато принцът й дава пантофката,
само дето тия са червени, а не прозрачни.
И са две. Това чилито ми ли е?
О, миличко...
Честит ми рожден ден. Благодаря ти.
Доста интересна вечер, а?
Забележителните ти приятели ми надуха главата с глупостите си.
Говоря за цеха. Не съм чак толкова пиян.
А, цехът... Много любопитно. Гвоздеят на програмата.
Самото присъствие на това място...
Почти усетих...
Свали си тениската.
Да, мадам.
Ела.
Ърли?
Какво? - Ще те чакам да се върнеш.
Покрий се, Адел.
Без малко да забравя. Господин Диболд се отби вчера.
Каза, че, ако не му платим до края на месеца, ще ни изрита.
Така ли ти каза?
Ще поговориш ли с него? - Млък!
Ако пак се домъкне, не му отваряй.
Ами - ако чуе, че съм вътре?
Взех китайска храна. Обадиха ли се от галерията?
Върнали са ти диапозитивите?
Какво казаха?
Всеки път - едно и също. - Идиоти.
Твърде натуралистично и открито.
Неподходящо за масова употреба.
Ти не искаш да си за масова употреба.
Знам.
Но просто... На кой му пука?
Вече ми е все едно.
Това място ме убива, Брайън! Защо не се махнем оттук?
Защо не заминем за Калифорния?
Просто ей-така? - Да.
Какво знаех аз за Калифорния?
За някои това все още бе обетована земя,
шанс да започнат отначало.
Предполага се, че, щом стъпиш там, всичко ще се нареди.
А, ако не се нареди, значи положението е безнадеждно.
Адел, чия е тая кола отпред?
Не чакам гости.
Надзорникът, колко мило.
Срещата ни е чак утре в 2:00 следобед.
Бяхме се разбрали да ми кажеш, ако те изритат от работа.
Наминах край фабриката днес.
Голямо меле си направил. - Сами са си виновни.
Държаха се отвратително с мен.
Всички се държат отвратително с теб, така ли?
Баща ти е постъпил нечовешки, когато те е изхвърлил от къщи,
защото си му свил гумите от камиона.
А и полицаите наистина прекалиха, когато преби до смърт оня барман.
Обаче в Деня на Страшния съд ще си получиш заслуженото.
Я, чакай, нямам нищо против Господ,
само - против тия, дето ми се правят на важни!
За какво си дошъл?
Гаджето ти не е голяма къщовница.
И без това смятам да се изнасям.
Мисля да се хвана на работа в Тексас.
Какви ги дрънкаш?
Не можеш да напускаш щата.
Пък и съм ти намерил работа.
Бъди на този адрес точно в 3:00 часа.
За какъв си ме цанил?
За портиер.
Не ща да ставам портиер.
Не ми пука какво щеш и какво - не.
Бъди там,
иначе ще вечеряш с шерифа.
Ясно ли ти е?
Що не вземеш да пукнеш? Тъкмо ще се отървеш от кашлицата.
Гадно копеле такова!
Върнала се е в цеха, където баща й я е малтретирал.
Защо? Защото това място е катализатор.
Искала е да изживее отново кошмара, преди да убие онези мъже.
Здравей, спяща красавице. Не ми даде сърце да те събудя.
Главата ми...
Какво правиш? - Гледах снимките ти,
които, между другото, са чудесни, слушах записа и започнах да пиша.
Как върви? - Страхотно.
И мисля, че знам защо. - Защо?
Защото за пръв път възприех тази жена като човешко същество.
Вървях по стъпките й, гледах през нейните очи.
Ще стане интересна книга. С твоите снимки и моя текст.
Книга за убийствата в цеха?
Книга за някои от най-скандалните убийства в американската история.
Ще работим на място.
За какво говориш? - За това.
Можем да минем през Тенеси,
после - през Арканзас,
където и да е това... Ето го.
След това - на юг към Тексас и оттам - право към...
Калифорния!
Никакво спиране, докато не стигнем океана!
Естествено, нямаме толкова пари, но все ще измислим нещо.
Я, чакай да ти кажа две приказки! Давай веднага парите за наема!
Не ми се прави на интересен! Искам си парите!
Ела ми, кучи сине!
Писна ми! До неделя да ви няма, иначе ще викна ченгетата!
Елвис, слизай от него, мамка ти!
Идеята да вземем пътници беше моя.
Хрумна ми да намеря някой от колежа и да си делим разходите.
Кари не беше във възторг, но линкълнът гълта много.
Разправят, че някой ден... - Океанът ще погълне целия щат.
Чувал съм.
"Търся желаещи да делят разходите на едноседмично пътуване...
по стъпките на известни убийци"
Брайън, сигурно се шегуваш. Кой нормален човек би се навил?
Аз. - Това имах предвид.
Успех с дисертацията.
Да знаете къде е "Уличен състав"? - "Личен състав" - първата вляво.
Там ли?
Смрадлива кучка!
Ърли?
Как си, кукло? - Добре.
Гроги съм. Готова ли е вечерята? - Почти.
Извикай ме, като стане.
Ърли? - Да?
Ще ми разкажеш ли за Калифорния? - Ами да ти разкажа...
Да видим...
Първо на първо, хората мислят по-бързо, понеже е топло.
От студа се затъпява.
Явно затова тук бъка от тъпаци. - Именно.
Освен това - няма нужда да купуваш плодове,
понеже дърветата са отрупани.
Няма ограничения на скоростта...
и първия месец не плащаш наем. Щатски закон.
Затова мисля, докато се устроим, да се местим всеки месец.
И какво ще правим там?
За начало ще си купим стек "Лъки" светло,
ще се качим, дето пише "Холивуд", и ще вием срещу луната.
Ей така.
Чувала съм, че на луната няма нищо...
No comments yet. Be the first to leave one.