The Danger of Love: The Carolyn Warmus Story

ОПАСНА ЛЮБОВ

Тате?

Дай да вдигнем този красавец.

- Страхотно колело. - Ще ти давам да го караш.

С удоволствие, моето е антика.

Казваш, и ти вземаме ново.

Нямах това предвид, моето си е хубаво.

- Благодаря, Майкъл. - За нищо.

Готови ли сте? Да тръгваме.

Теб чакаме. Жени. Господ здраве да им дава.

Не се тревожи за Лиса, ще се грижим за нея.

Хайде, Сюзан. Баща ти не го свърта.

Хайде.

Звънни ми за моя сметка, като стигнете.

Не се тревожи, отиваме само до Върмонт.

Тревожа се, защото там е пълно с откачалки.

И ти се пази.

Не ме мисли, мога да се грижа за себе си. Готови сме.

Пази краката.

- Обичам те. - И аз.

- Целувки на мама. - Ще предам. Приятен уикенд.

Лиса, и да си слагаш каската!

Хайде де!

По телевизията гледах нещо ново, като червен пластилин.

Изстискваш, слагаш на устната, броиш до три и дърпаш.

Голяма реклама му направих! Лиса как е?

Добре е. Пак ти е паднал акумулаторът.

- Защо не взе своята кола? - Надявах се да се зареди.

Може да боли, но не колкото електролизата.

И сигурно е по-евтино.

Хубаво е да останем сами.

- Искаш ли да... - Другия път.

Тогава ще дремна малко.

Ало? Здрасти. Да, тук е.

- Кой е? - Каролин.

Да? Нищо особено.

Не, Лиса замина за Върмонт със сем. Робъртсън.

Отидоха да карат колелета.

Тази вечер не мога.

Извинявай, че пропуснах рождения ти ден.

Не мога.

Каролин, не мога, разбра ли?

Добре, хубаво.

В 19,30 ч., разбра ли?

Няма ли да размислиш?

Да дойда да играя боулинг с даскали? Едва ли.

- Те са мои приятели, скъпа. - Скучни са.

Скучни ли? Значи и аз съм скучен, така ли?

По-скоро неамбициозен.

Искам единствено да преподавам, Мериан. Нищо друго.

Можеш да работиш на хиляда по-добри места.

- Тук съм щастлив. Е, и? - Парите са смешни!

Едва преживяваме, а учениците ти карат поршета и мерцедеси!

Недей сега, моля те.

Не е добре да ходиш, пак ще си контузиш рамото.

Ще преценя на място. Обичам те.

- Как върви? - Подложени сме на унижение.

- Ръката как е? Нужен си ни. - Ще я пазя още една-две седмици.

Тази година май ще се разминем с горнищата.

О, здрасти.

Здрасти. Извинявай, че се забавих. Премръзнах.

- Усещаш ли? - Трябва да те стоплим.

Да, татенце.

Само да...

Понякога стоя пред класната ти стая и гледам как преподаваш.

Велик си! Не знам, това ме вдъхновява.

И как се държиш с децата...

Сякаш извикваш в тях желание да учат.

В моята класна стая си казвам: "И аз ще правя така.

Като Майкъл. Като моето сладурче."

Но не се получава.

Не мога да ги усмиря, камо ли да извисявам мисленето им.

Не мога като теб. Не мога да извикам в тях желание да учат.

Виж, не е нужно да им извикваш желание да учат,

достатъчно е само да им позволиш и да не им пречиш.

Само ги насърчаваш, като бебета, това е.

Извикваш ли желание в бебето да ходи или да говори?

Ни най-малко. Само му даваш правила, които да следва.

Много ги пришпорваш.

Защото искам да извадя най-доброто от тях

и съм готов на всичко, за да им помогна.

Да, но ако аз си придам строгост, ми се смеят.

Защото знаят, че не си сериозна.

Много се стараеш да ги контролираш и се притесняваш

дали не те мислят за твърде добра. Което е така.

Мога да те науча. Но трябва да имаш желание да учиш. Като бебето.

Искам да се уча като бебче. Искам да ти бъда бебче.

Искам да ти родя бебче.

Знаеш правилата, нали?

Правилата ги измисляш ти, значи можеш да ги нарушаваш.

Не мога. Не мога, защото не желая.

Не ме ли желаеш?

Само ако знаеше...

Каролин, не може ли да бъдем само приятели?

Можем да бъдем приятели, които работят заедно.

Приятели, които спят заедно.

Можем да преподаваме заедно...

И да спим заедно.

Само това ли ти е в главата?

Да?

Какво...

Какво?!

Майк, кажи ми, че е лоша шега...

Къде си? Не, няма да чакам.

Стой там, идвам.

Разберете ме, сержант, той не знае, че съм тук.

Няма да се забави.

- Къде го държат? - Горе.

Извинявайте, но ако по някаква странна причина мислите,

че той има нещо общо с убийство...

Кой е споменавал за убийство?

Не я видях. Помислих, че е заспала на дивана.

Изключих телевизора.

Огледах се и я видях просната на пода.

Помислих, че е заспала.

Беше тъмно.

- Обърнах я... - Моля? Вие сте я пипали?

Мислех, че е заспала. Дори не приличаше на себе си.

- Парафинов тест? - Новобранецът му дал да се измие.

- Идиот. - Ходи ли в апартамента?

Не е взлом, не е обир, никой нищо не е чул.

Може би стрелба с възглавница. Аутопсия?

- Още я чакаме. - Патологът също е идиот.

Г-н Карлин, аз съм гл. следовател Джон Полина.

Вече аз водя случая.

Много съжалявам за жена ви и ви благодаря, че дойдохте.

Може да разплетем нещата.

Дъщеря ви е заминала за уикенда...

Да. И не знам какво ще й кажа.

Снощи сте отишли на боулинг,

но не сте се задържали дълго. Къде отидохте?

У една приятелка.

Отидох да се видя с една приятелка.

Извинявайте, докога? Колко време трябва да чакам?

Искаш да целувам задника на брат ти ли?

Аз нямам брат.

Вчера са ви звънели дъщеря ви,

една приятелка на жена ви и някоя си Каролин Уормъс.

Далече ви е да пътувате всеки ден от Манхатън.

- Повечето хора правят обратното. - Никога ли не млъквате?

Бяхме колеги.

С жената, с която сте се видели снощи, любовници ли сте?

Не.

Бяхме, но това вече приключи.

Не бива да пушите.

Прав сте, не бива.

Хората не бива да убиват, но го правят.

Не бива и да лъжат, но лъжат.

- Аз не лъжа. - Казали сте,

че цяла нощ сте били на боулинг.

Не мислех трезво, беше глупаво.

На него казах истината, на вас също.

Снощи правихте ли секс с Каролин Уормъс?

Не.

- Не точно. - Може ли малко по-конкретно?

Ако не е било точно секс, какво е било, орален секс?

Правихте ли орален секс с Каролин Уормъс снощи?

Да, стигна се дотам, но аз не свърших.

Значи ме излъгахте, че връзката ви е приключила.

Беше приключила, просто... снощи не се сдържах.

Убихте жена си, защото е разбрала за Каролин Уормъс ли?

Не.

Какво правеше жена ви, когато излязохте вчера?

Гледаше телевизия. Жена ми гледаше телевизия.

Мъртвите не гледат телевизия, г-н Карлин.

Според патолога жена ви е умряла най-късно в 15,30 ч. следобед.

Били сте там, излезли сте едва в 18,30 ч.

Не е възможно, жена ми беше жива.

Във вагината на жена ви е имало сперма.

- Ваша ли е? - Да.

Правихте любов с жена си преди да я убиете или след това?

Аз обичам жена си.

Но сте се задявали с Каролин Уормъс, нали?

Какво?

Приятелят на г-н Карлин отказва да чака повече.

- Много жалко. - Не му е само приятел,

адвокат е.

Детектор на лъжата? Сега?! Вие луд ли сте?

Вижте го, не е на себе си! Човекът е в шок!

Преживява ужасна трагедия.

Освен ако не го арестувате...

В който случай е редно да му прочетем правата, а?

Засега няма да го арестувам.

Чудесно. Да вървим, Майк.

Ще си говорим пак, г-н Карлин.

- Обичам жена си. - Замълчи, ако обичаш. Тръгвай.

Сутринта спи с жена си, следобед я убива,

а вечерта палува с някаква фльорца. Ама че човек!

Хайде. Следователи! Някои са по-луди и от съдии.

Обвини съпруга. Друго не знаят.

Исках да говоря с него и предложих да се видим.

- За какво искахте да говорите? - За любов.

Разбирам.

Каза, че сте били любовници. Вярно ли е?

Не, ние още сме любовници. Снощи правихме секс.

Това значи нещо. От време на време той бяга,

но винаги се събираме отново.

Мъжете са си такива. Не са влюбени постоянно.

- Аз обичам жена си. - Наистина ли?

24 часа в денонощието, във всеки един момент,