Svoy sredi chuzhikh, chuzhoy sredi svoikh

Голяма лодка предците ни решили за внуците си да постоят.

Цял живот строили я.

Недостоил я нашият прадядо -

оставил я на дядо ни.

Чакахме таз лодка,

но така и не я дочакахме.

Победа!

Голяма лодка реши баща ни за внуците да построи.

Цял живот стои я.

Мечтахме, друже мой, със тази лодка

заедно света да обиколим.

Но мечтите наши отлетяха.

Нашите мечти...

Тогаз започнахме ний кораб истински да строим.

Победа!

Равенство...

Братство!

Мир!

Победа!

Сине мой, ще дойде ден, ще се събудиш ти в зори

на този кораб.

И на палубата здраво ще застанеш с лице към океана на живота.

Ще се въплътят във теб

нашите мечти....

От лодката на праотците корабът израсна.

Той е гордост наша

и плува той свободен...

И бурите за него не са страшни.

Сине мой, бъди достоен

в наша чест знамето ти да поемеш

и здраво в ръцете си го дръж.

А по пътя мойта вяра ти вземи.

Щастието твое в бъдещия свят е!

Ще дойде той!

За всички хора той ще дойде!

СВОЙ СРЕД ЧУЖДИ, ЧУЖД СРЕД СВОИ

Сценарий ЕДУАРД ВОЛОДАРСКИ и НИКИТА МИХАЛКОВ

Режисьор НИКИТА МИХАЛКОВ

Оператор ПАВЕЛ ЛЕБЕШЕВ

Музика ЕДУАРД АРТЕМИЕВ

С участието на ЮРИ БОГАТИРЬОВ

АНАТОЛИ СОЛОНИЦИН СЕРГЕЙ ШАКУРОВ

АЛЕКСАНДЪР ПАРАХОВЧИКОВ НИКОЛАЙ ПАСТУХОВ

АЛЕКСАНДЪР КАЙДОНОВСКИ НИКИТА МИХАЛКОВ

НИКОЛАЙ ЗАСУХИН АЛЕКСАНДЪР КАЛЯГИН

КОНСТАНТИН РАЙКИН МИХАИЛ КИСЛОВ и др.

63... 64...

65... 66... 67...

67...

Много сме нервни.

Какво стоите? Нямате ли си работа?

Василий Антонович, толкова дела са се натрупали - страх да те хване.

Какви ти дела? За нас са сметки, а за Забелин - дела.

Е, и какво?

Ще те опуха той някой път, Василий.

Нищо, нека се учи. Стига е размахвал сабята.

Да я размахва! Пак ще му се наложи.

Лесно се размахва, като виждаш лицето на врага.

Ето, сега те виждам.

А когато всичко...

Трудно е, момчета...

За наема на склада за брашно е внесено капаро от 50 рубли.

Имаме и сметка за покупка на фураж -

овес за 700 рубли и 90 копейки

и сено за 120 рубли и 10 копейки.

Освен тях имаме сметка в застрахователната каса.

Платили сме 700 рубли.

И отгоре още 14 рубли и 20 копейки...

Извинявам се, 18 копейки.

Ето го моят гроб от книжа!

Заровиха ме, закопаха славния боец кавалерист.

Какво си ме зяпнал, дядка?

Приход - разход, салдо - малдо.

Не мога повече!

Здравейте. - Здрасти.

До всички губернски комитети на партията и на ЧК.

Хиляди умиращи молят за помощ.

Лигата на нациите отказва на гладуваща Русия.

Жито само срещу злато...

Заповядвам да се ускори изпращането в Москва

на злато и ценности, иззети от буржоазията.

Председател на ВЧК Дзержински

Всичко е ясно...

Колко е събрано? - 526 хиляди в злато.

Ще ги изпратим. Как? - Мога да осигуря

брониран вагон, две картечници и петдесет души.

Малко ли е? Няма повече. - Знам, че няма повече.

Бандата на Брилов пак се е появила. - Благодаря, Тамара.

Ще заминат Грунко, Дмитриев, Лемех и Егор Шилов - той е главният.

Изпрати мен. Моля те, Василий Антонович.

Грунко, Дмитриев, Лемех и Егор Шилов.

Само те от охраната ще знаят, че превозват злато.

Егор ще свърши всичко както трябва.

Знаете, че през пролетта отрядът на Борисов

разгроми бандата на атаман Соловейко.

При ликвидацията й е убит казашкият поручик Фьодор Шилов.

Той се оказа роден брат на Егор Шилов.

И какво от това? - Как какво? Превозваме скъп товар.

Всичко трябва да е чисто. Аз съм против Шилов.

Защо се смеете, др. Липягин?

С Шилов три години сме били в един батальон.

Какво ви става? Шилов е различен от брат си.

По този начин всичко можете да оправдаете.

Не знам, може да не съм прав.

Защо мълчите, др. Кунгуров?

Какво искате от мен?

Решението трябва да е общо.

Много хора се оказаха на противоположни позиции.

Синове, бащи, братя...

В това е същността на революцията. А Егор Шилов е...

Той е...

Боец.

Гарантирам за него.

Нека да гласуваме. Трябва да ида в депото.

Кой е ''за''?

Против? Въздържали се?

Това е. Днес е 15-и, вдругиден тръгва влак за Москва.

Към него ще прикачим бронирания вагон.

Не. - Какво ''не''?

Ще откажа пушенето. Нещо ме наболява сърцето.

Нашият Коля стана въздържан... - Седни на моето място, да те видя.

Тогава ще видим...

Искаш ли да се махнем оттук?

Ти ще броиш пари, аз ще ловя контри, а?

Забрави си патрондаша.

Ще тръгнете със златото за Москва на 17-и в 6,30 вечерта.

Имате почти 2 дни. Починете си, наспете се.

Не излизайте от къщи. Ще пътувате в брониран вагон.

За златото и ценностите отговаряте лично.

Ясно ли е всичко? Има ли въпроси? - Няма.

Задачата е много трудна, Егор. За златото отговаряш лично ти.

Защо се смееш? - Всичко ще бъде наред, Николай.

Сбогом, радост, живот мой.

Ще си тръгнеш ти сама...

В събранието не гласувах за теб.

Не знам защо. Съвсем се обърках.

Длъжен съм, оставам сам,

няма да ме видиш...

Само аз си знам защо,

само ти тревожиш ми душата...

Бързо ще стане. - Това е добре.

Всичко е тук. До нова заповед го поддържайте в това състояние.

Инжекция да му сложа ли? - Всичко е в пакета.

Извинете. Но не разбирам защо е всичко това?

След операцията той е могъл да напусне ЧК, нали?

Къде се вреш, Воняев?

Вие пак вашето. Аз съм Ванюкин.

Воняев си.

Всичко ще направя както трябва. Честна дума.

Митка, ела тук. Убиха съседа ни, Шилов.

Знам, идвам.

Привърших. По цялото тяло има следи от изтезания.

Лицето е обезобразено до неузнаваемост.

Убит е с два изстрела в тила.

Изнесете го. Вие сте свободен.

Излизам, Василий Антонович.

Е, и?

Разбираш ли, аз... - Златото в сейфа ли е?

Провери ли дали златото е в сейфа? Отивай бързо!

Степан, върви в ЧК...

Извикай Грунко, Дмитриев и Лемех. Чуваш ли ме?

Чувам. - Ти ще заминеш вместо Шилов.

А ти какво стоиш? Да не ти е за първи път?

Не издържам повече на този пост.

Не мога... Аз съм за армията или за завода.

Как ви ги говориш? Ще ти дам аз един завод!

Какво ви става? Няма да ви дам, ще ви...

Още днес ще изпратим златото без никаква охрана.

Разбра ли ме? Бронираният вагон остава на гарата.

Пред очите на всички. Ясно?

Тези, които убиха Шилов, ще мислят, че задържаме изпращането на златото.

Чуваш ли? - Чувам.

Тръгвай веднага към гарата, дай нареждания.

Трябваше да го решим така още от самото начало.

И Егор щеше да е жив.

Сърцето нещо все ме стяга.

Неспокойно ми е...

Зарежи пушенето.

Ще го зарежа. Момчетата спят ли?

Спят.

Всички купета ли са затворени? - Да.

И на покрива няма пътници. Заляхме го с боя.

Пътуваме като буржоа...

Лебедев, да не си червите устните? - Червя ги, успокойте се.

Господа! Идва...

Всичко ли е готово? Семафорът?

Върнете се на мястото си. Не се отдалечавайте от стрелката.

Господа, операцията трябва да продължи не повече от 4 минути.

Иначе ще полетим от моста. Сигналът е бял фар.

Имайте предвид, че...

Не съм свършил, г-н поручик. - Не сме деца. Ясно е.

Пък и вътре вони на одеколон - като във войнишки бардак.

Време е. - Тук кара по-бавно.

Да вървим.

Давай!

Скоро ли ще свършите? - Сега.

Виж, червен е. Никога не сме спирали тук.

Чантата! По-бързо!

Скачайте!

Чантата! - У мен е!