Game of Thrones

ИГРА НА ТРОНОВЕ

Два меча

Великолепен е.

Изглежда изкован наскоро. - Така е.

Никой не е правил меч от валирианска стомана от Гибелта на Валирия.

Има трима ковачи, които умеят да коват валирианската стомана.

Най-изкусният от тях живееше във Волантис. Поканих го тук.

Откъде взе толкова много стомана?

От някого, който вече не се нуждаеше от нея.

Родът ни отдавна копнее за такова оръжие.

Сега имаме две. Оригиналният меч беше

абсурдно голям. Имаше предостатъчно стомана.

Благодаря ти. Величествен е.

Трябва да тренираш лявата си ръка.

Всеки фехтовач умее да си служи с двете ръце.

Няма да бъдеш предишният воин. - Не.

Но докато съм по-добър от всички други, няма значение.

Не можеш да служиш в Кралската гвардия с една ръка.

Мога и ще служа. Клетвата на стража е до живот.

Кралят е в безопасност. - Кралят никога не е в безопасност.

Колко души в този град искат да видят главата му на копие?

Други рицари закриляха краля, докато беше в плен.

Ще продължат да го правят, когато си отидеш у дома.

Връщаш се в Скалата на Кастърли, за да управляваш вместо мен.

Ти си лорд на Скалата на Кастърли. - Аз съм Ръка на краля.

Мястото ми е тук. Едва ли ще видя Скалата отново, преди да умра.

Знаеш ли как ме наричат?

Кралеубиец. Клетвопрестъпник. Мъж без чест.

Искаш да престъпя още една свещена клетва.

Нищо няма да престъпиш.

Кралят ще упражни правото си да освободи кралски страж.

Не. - Не?

Не. - Не съм задал въпрос.

Но това ще е отговорът ми. - Ако мислиш, че проклетата ти чест...

Проклетата ми чест няма да се върне, но отговорът ми остава "не".

Не искам Скалата на Кастърли. Не искам деца.

А какво искаш? - Няма да откажа топла вечеря.

От 40 години се опитвам да те науча на нещо.

Ако досега не си се научил, никога няма да го сториш. Върви.

Щом единствената ти амбиция е да служиш като страж, върви.

Предполагам, че искаш меча обратно. - Задръж го.

Един сакат мъж без семейство се нуждае от всякаква опора.

Колко дорнци са нужни, за да опънат една коза?

Не започвай.

Ако питате мен, пътници е най-добре да се посрещат в хана.

Така, ако закъснеят, посрещачите ще могат да пийнат, докато чакат.

Чакаме принца на Дорн, а не приятелите ти мечоносци.

Щом е толкова важна личност, защо пратиха вас да го посрещате?

Между Мартелите от Дорн и Ланистърите има стара вражда.

И ако пролеят кръвта на някой Ланистър, по-добре да е вашата.

Не бъди циничен, аз имам опит в дипломацията.

Пристигнаха.

Какво виждаш на герба? - Жълти топки.

Лилаво поле с диви лимони. Домът Далт от Лимоновата гора.

Лешояд, стиснал бебе в ноктите си. Домът Блакмонт.

Коронованият череп на дома Мануди от Кралски гроб.

Момчето познава дорнските родове. - И на мен ми трябва герб.

А червеното слънце, пронизано от копие, на дома Мартел?

Не го виждам, милорд.

Добра среща, благородни господа. Крал Джофри ви приветства.

Милорд баща ми - Ръката на краля, също изпраща поздрави.

Аз съм Тирион Ланистър от Скалата на Кастърли, надзорник на хазната.

Простете, но не виждам принц Доран сред вас.

Здравето на принца го принуди да остане в Слънчево копие.

На негово място на кралската сватба ще присъства брат му принц Оберин.

За краля ще бъде висока чест да посрещне

прославен воин като принц Оберин на сватбеното си пиршество.

Нима?

И къде е принц Оберин? - Пристигна преди изгрева.

Свитите от посрещачи не са по вкуса на нашия принц.

Много добре. Доблестните мъже от градската стража ще ви придружат

до покоите ви в Червената цитадела. Сигурно сте уморени от дългия път.

Това беше пример за блестяща дипломация. Сега накъде?

Трябва да намерим принц Оберин, преди да е убил някого.

И как смятате да намерите един дорнец в толкова голям град?

Ако си прочут като безсрамен развратник

и пристигаш в столицата след дълъг път, къде ще отидеш?

Вероятно ще легна да спя, но аз остарявам.

Погледни тази.

Не е ли прекрасна? - Красива е. Но бледа.

В столицата ги харесват бледи. Така личи, че не работят на полето.

Боиш ли се от мен?

Харесва ли ти? - Свенлива е. Това ме отегчава.

Ти си палавница, нали?

Мисля, че те харесва. - Има добър вкус.

Ти не си свенлива, нали?

Не е.

Харесваш ли жени? - Когато изглеждат като нея, милорд.

Тя ще свърши работа. - Много добре, милейди.

Не съм лейди. - Тук това е любезност.

Навсякъде е лъжа. Защо не наричаш нещата с истинските им имена?

Аз съм копеле. Тя е курва. А ти какъв си? Сводник.

Някоя от другите? - Двете момичета може да си вървят.

Ти остани. - Боя се, че аз не се предлагам.

Всеки, който работи за Кутрето, се предлага.

Свали си одеждите, ще се забавим тук.

Аз съм принц, момче. Бил ли си някога с принц?

Не мога да се похваля с това. Но ще ви струвам скъпо.

Събличай се.

Как ви харесва, милорд? - Както реша.

Тъй рече, тъй рече господарят на Кастамир...

Оберин... Оберин, недей!

Плачат дъждовете в пустите зали на палата

и няма кой да ги чуе...

Да не си се изгубил, приятел? - Простете, че се загледах.

Рядко виждам Ланистъри по родните си места.

И аз рядко виждам дорнци в столицата.

Защото не харесваме вонята. - Ела с мен, любовнико.

Богове, погледни я! - Нека ви предложа други покои.

Защо разхищаваш такава жена за дорнец?

Стигат му бръсната коза и стъкленица зехтин.

Знаете ли защо целият свят мрази Ланистърите?

Въобразявате си, че превъзхождате останалите заради златото си.

Да ти издам ли една тайна? Ти не си златен лъв.

Ти си само жалък човечец, при това си бавен.

Дългите мечове са лош избор на закрито.

Когато издърпам острието, кръвта на приятеля ти ще бликне.

Ще оживее, ако му се помогне незабавно. Решавай.

Принц Оберин, простете, че нахлувам, чух, че сте... в беда.

Прости ми, любима.

Дойдох да ви приветствам в столицата.

Елария Пясък - любовницата ми.

Това е Дяволчето - вуйчо на краля. Тирион, син на Тивин Ланистър.

Ако с нещо мога да направя престоя ви...

Ти кой си? Наемният му убиец? - Така започнах, но сега съм рицар.

Как се случи това? - Убих, когото трябваше, предполагам.

Ще ни трябват още момичета. Нали? Няма ли да ни окажете честта?

Уви, вече съм женен. Принце, може ли няколко думи насаме?

Изглежда по погрешка съм се озовал в бардак на Ланистър.

Тук приемат всякакви. - Дори дорнци.

Кралят е благодарен, че дойдохте чак дотук за сватбата.

Нека си кажем истината. Джофри е обиден. Аз съм втори син.

Като един втори син на друг -

и аз съм свикнал да бъда семейното оскърбление.

Защо сте в Кралски чертог? - Бях поканен на кралската сватба.

Мислех, че ще си казваме истината.

За последно бях в столицата преди много години. За друга сватба.

На сестра ми Елия и Регар Таргариен. Последният дракон.

Сестра ми го обичаше. Роди му деца.

Приспиваше ги, кърмеше ги, не даваше на дойката да ги докосне.

Но красивият, благородният Регар Таргариен я напусна заради друга.

Това сложи началото на война, която свърши тук,

когато армията на баща ви превзе града.

Не съм присъствал. - Изклаха децата.

Моите племенници. Увиха телцата им в плащове на Ланистър.

Знаете ли как са постъпили със сестра ми?

Зададох ви въпрос. - Чувал съм слухове.

Аз също.

Най-често чувам, че Грегор Клегейн Планината насилил Елия

и после я посякъл на две с огромния си меч.

Не съм бил там.

Ако Планината е убил сестра ми, баща ви е дал заповедта.

Предайте на баща си, че съм тук.

Кажете му, че не само Ланистърите плащат дълговете си.

Те са дракони, халееси.

Никой не може да ги опитоми, дори майка им.

Сер Баристан. - Ваше величество.

Къде е Даарио Наарис? Къде е Сив червей?

Играят комар, Ваше величество. - Комар?

И откога играят? - От полунощ, Ваше величество.

Сив червей е по-силен, отколкото изглежда, но ръцете му треперят.

Каква е наградата за победителя?

Честта да язди до вас по пътя към Мийрийн.

Тази чест принадлежи на сер Джора и сер Баристан.

Никой от тях не ме накара да го чакам тази сутрин.

Вие ще яздите накрая, за да пазите добитъка.

Последният, който остане с меч в ръка, ще си потърси друга кралица.

Харесваш момичето. Сигурно това те измъчва.

Не си много умен, Даарио Наарис.

Предпочитам да нямам ум, но топките ми да са непокътнати.

Трябва да хапнете нещо.

Пай с гълъбово месо. - Не, благодаря.

Сладкиш с лимони? - Не, благодаря.

Вие обичате лимонов сладкиш.

Кажете й, че трябва да яде. - Милейди, трябва да се храните.

Не искам.

Ще ме оставите ли за момент насаме със съпругата ми?

Тя трябва да яде.

Не мога да ви позволя да гладувате. Заклех се да ви защитавам.

Милейди, аз съм ваш съпруг. Нека ви помогна.

Как ще ми помогнете? - Не знам. Бих могъл да се опитам.

Лежа будна нощем, взирам се в балдахина

и си представям как са издъхнали.

Ще ви донеса есенция от нощна сянка, за да поспите.

Знаете ли как са постъпили с брат ми?

Пришили са главата на вълчището му за мъртвото му тяло.

А майка ми?

Казват, че са прерязали гърлото й до костта и са я хвърлили в реката.

Това, което сполетя семейството ви, е непростимо злодеяние.

Не познавах брат ви. Сигурно е бил добър човек, но не го познавах.

Но се възхищавах на майка ви.

Искаше да ме екзекутира, но въпреки това й се възхищавах.

Беше силна жена.

Бранеше децата си като тигрица.

Санса.

Майка ти щеше да иска да продължиш напред. Знаеш, че е така.

Ще ме извините ли, милорд? Искам да отида в Гората на боговете.

Разбира се. Молитвите помагат. Така съм чувал.

Вече не се моля.

Но това е единственото място, където хората не ме заговарят.