For the Matches (Tulitikkuja lainaamassa)

ЗА КИБРИТ

По мотиви от едноименната повест на МАЙЮ ЛАСИЛА

Анти Ихалайнен ЕВГЕНИЙ ЛЕОНОВ

Юси Ватанен ВЯЧЕСЛАВ НЕВИННИ

Анна-Лиза РИТА ПОЛСТЕР

Миина РИТВА ВАЛКАМА

Тахво Кенонен ГЕОРГИЙ ВИЦИН

Кайса Кархутар ГАЛИНА ПОЛСКИХ

Партанен ЛЕО ЛАСТУМЯКИ и др.

Тази невероятна история се случила много отдавна,

но в Липер я помнят и до днес.

В стара Финландия, в затънтените гори на Муртасаал,

живеели разумни, кротки хора.

Живеели във ферми, на няколко версти един от друг.

А най-близкият град Йоки,

до който имало кажи-речи 30 версти,

и в който живеели кажи-речи 3 хиляди души,

липерци считали за невероятно суетен,

шумен и загадъчен.

В свободното си време липерци обичали с наслада

да се напарят в банята или, всмуквайки от лулите,

задълбочено да поприказват с приятели.

А липерските жени обичали да поклюкарстват за съседските дела,

незлобливо, но сериозно одумвайки не само всяка съседка,

но и всяка съседска крава.

Браво на теб, Миина, че си дошла да ни погостуваш.

Работа имате колкото щеш. - А на Юси му се отелила кравата.

Ами? Черната? - Черната.

А Юси още ли е вдовец? - За Юси Ватанен ли питаш?

Да, за него я.

Все още е вдовец.

Не е хубаво мъж без стопанка.

Ще ида да сваря кафе.

Да, сега добре би ни дошло.

Да, кафето е хубаво нещо... - Не мога да намеря кибрит.

Ихалайнен, имаш ли кибрит?

Кибритът ни свършил, а той знае само да хърка!

Пиян ли е? - Ти пък.

Той капка не кусва вече 10 години. - 10 години?

Да, точно 10. Откакто с Юси Ватанен, приятелчето му,

на пияна глава набиха оня глупак, мелничаря,

а после му платиха 4 крави, се зарекоха да не пият.

Да, хубав бой беше.

А мелничарят тогава стана за смях на всички.

Заради някакви си счупени ребра какъв шум вдигна!

Заплашваше да ги съди.

Наложи се да му дадат по крава за всяко счупено ребро.

Оттогава не употребяват нищо, подобно на вино.

А моят Ихалайнен дори и водата избягва.

Ихалайнен! Чуваш ли, кибритът ни е свършил!

Иди до Хювяринен за кибрит. Чуваш ли?

Дай да го пернем под кръста! - Дай на мен.

Ихалайнен! - Така ли се удря?!

Виж как трябва!

Викаш, да ходя до Хювяринен за кибрит?

Да, да, иди. Вземи кибрит.

Тръгвам. - Кажи, че ще го върнем. После.

Тръгна Ихалайнен за кибрит. - Тръгна.

И така, всичко започнало от дреболия.

В къщата на нашия герой, Анти Ихалайнен, свършил кибритът.

До най-близкия съсед, стария Хювяринен,

имало само 6 версти.

Наистина, пътят можело да се съкрати,

като минеш с лодка през езерото или през гората.

Но нашият герой решил да мине по обиколен път.

Ако не беше избрал този път, нямаше да се случи това,

за което и до ден днешен липерци обичат да говорят.

А, Ихалайнен! Пък аз идвам при теб.

Ама аз съм тук, не съм у нас.

Е, щом си тук, а не у вас, мога и да обърна.

Къде си тръгнал? - У Хювяриненови.

А вдовецът Юси Ватанен отивал при своя другар именно

да иска той да го сватосва за дъщерята на Хювяринен.

Имам една работа за теб. Къде, викаш, си тръгнал?

При стария Хювяринен. - А, при Хювяринен.

Да, при него.

Черната ми крава се отели. Нямаш ли някоя мома наум?

Трябва да помисля.

Юси, жените хвалят дъщерята на Хювяринен.

Викат, че била много прилежна.

Те всичките ги хвалят, докато са моми.

Мисля, че Хювяринен давал на щерка си 1 000 марки,

крави и разни други джунджурии зестра.

За какво е зестрата на жената? Само ще се хвали.

Е, аз отивам.

Ихалайнен!

Виж какво си помислих.

Тъй и тъй отиваш при Хювяринен, то такова,

поговори и за щерка му.

Щом толкова се мъчиш да ми я пробуташ.

За говоренето - мога. Но какъв сват става от мен?

От опит глава не боли, няма лошо да питаш.

Аз не съм особено заинтересуван от тая работа,

ама щом ти толкова искаш - добре. Какво пък, поговори.

Ще се постарая.

Вече половин час как седял Ихалайнен в дома на Хювяринен.

Не било така просто да се започне разговор за сватосване.

Но най-накрая мъдрият Ихалайнен

все пак намерил подходящата деликатна фраза

за начало на тънкия разговор.

Казват, че на Хутунен му се опрасила свинята,

а на Юси Ватанен му се отелила черната крава.

Бая добитък има тоя Юси.

В обора му 15 дойни крави махат с опашки.

Може да се къпеш с мляко у тях.

И най-важното.

Юси никога не се е карал с жена си... покойната.

Какво, да не би Юси да се кани пак да се жени?

Да, кани се. Но едва ли ще обърне внимание на всяка.

Доста са желаещите да влязат в такава къща.

Доста, доста... Много.

Анна-Кайси, да беше сложила на госта да хапне.

Тук, в качето, има прясно кълцан тютюнец.

Почерпи се. - Няма нужда, няма нужда...

И аз имам. - Почерпи се, почерпи се.

Посрещали госта на високо равнище, с нетърпение очаквайки,

че той аха - и ще пристъпи към сватосване.

Но Ихалайнен продължавал само да възхвалява приятеля си.

Юси има...

отлична ездитна кобила.

Той знае да гледа коне.

Юси винаги се отнася добре към своя кон

и с всяка прочее жива твар.

Той има еднакво отношение и към коня, и към жена си.

А месото у Юси е в изобилие дори през лятото!

Е, аз трябва да вървя. У дома.

При моята Анна-Лиза...

Тук всики замръзнали. Домакините помислили,

че са сгрешили в надеждите си. Вероятно Ихалайнен просто така,

от нямане какво да прави, хвалил вдовеца Юси Ватанен.

Що се отнася до Ихалайнен, то той само набирал кураж

да произнесе най-важните думи.

Имам една работица за вас.

Ще се съгласи ли Анна-Кайса да се омъжи за Юси Ватанен?

А сега, за яснота, сме длъжни малко да се отвлечем от започнатия разказ

и да ви запознаем с нов герой - шивача Тахво Кенонен.

Който сега е у дома на поредния си клиент

и се занимава с... обичайната си работа.

Така.

А, Туртиайнен.

Какво ново?

Дойдох да питам ще може ли да ми ушиете панталон?

Не, Туртиайнен.

Тахво Кенонен няма да дойде у вас да ти шие панталон.

Тахво Кенонен е решил да напусне тоя град.

Така ще си тръгне, че пепелта по пътя ще се вихри!

Ами? Кенонен, наистина ли се каните да напуснете Йоки?

Да. Далеч оттук заминава Тахво.

Тахво е решил

да навести в Липер бившите си...

изгори!

На, глътни,

че поне нещо да ти влезе в главата.

Яка!

Нали точно такава трябва да бъде,

за да събаря такива хора като Тахво Кенонен.

Казват, че ти като млад май си щял да се жениш.

Точно така!

И мислех за едно девойче Анна-Лиза,

дето сега е омъжена за Ихалайнен...

А, виж ти за кого си мислел!

А... ти познаваш ли я?

Ако беше се случило, щях да я знам.

Това е... дъщерята на стария Матихайнен.

Но не Хейки Матихайнен, а брат й.

А, ясно. Това е друго нещо.

Пък аз си викам: "Може ли да е дъщеря на брат си?"

Не, не. Та за това момиче се канех да се оженя.

А взе, че изскочи тоя Ихалайнен.

Изрод, дето го няма нийде...

И чуй какво ще ти каже сега най-тържествено Тахво Кенонен.

Дори накрай света да се намира Тахво,

Анна-Лиза ще го открие!

Само да умре нейният Ихалайнен де.

Браво на теб. Значи се съгласи? Така си и мислех.

Дъщерята на Хювяринен не е такава кръгла глупачка,

та да не си знае сметката в тая работа.

Все пак са я допуснали до причастие.

А при нас, в Липер,

не допускат до причастие пълни идиотки.

Да, такива не ги допускат до причастие.

Да, да умееш да живееш - това е...

голямо изкуство.

А да се напариш в банята...

така, че тялото ти да получи пълно удоволствие...

За това се иска още по-голямо умение.

Юси, интересно,

има ли баня...

... на небето?

Мисля, че и там няма как да минат без това.

Утре ще идем в Йоки. Ще купим сватбени подаръци.

И още нещичко такова, по-вкусничко.

Защо не си идва Ихалайнен с кибрита?

Трябва да потърсим жар в печката.

Не, сега едва ли ще има. Жарта е загаснала вече.

Трябва да погледнем, може и да има нещо.

Така. Погледни. Хубаво гледай...

Сякаш има някаква искица.

Дай, вади я.

Така ли се духа?!