Barely Lethal

ОСОБЕНО ОПАСНА.

Не помня родителите си. Единственото, което имах в живота си,

това е Прескот. Секретно правителствено училище, където малките момичета

се превръщат в смъртоносни машини.

Не е зле. Още веднъж.

Защо толкова мудно! 97, започвай. - Мамка му.

Приготви се. Стартът след, 3, 2, 1...

Хардмън, шефа на Прескот, използвал доста нестандартен начин за обучение.

С това можете да продупчвате съперника си.

Ето ви и пример. - Дами, пригответе се да леете кръв.

Започвайте! Никакво състрадание!

В очите, във врата... - Всичките бяхме сираци.

Не ни даваха да се почувстваме семейство.

Сънната артерия. Стоп!

Да бъдеш възпитаник на Прескот,

означава да живеете на остров. На необитаем остров!

Където, освен вас няма никого.

Какъв е нашият девиз? - Никаква привързаност.

Никаква... привързаност.

Този девиз никога не съм го харесвала.

Започвайте! - Но пък отлично схванах всичко друго.

Бях най-добрата.

Но мечтаех за истинско приятелство.

Но в Прескот това не беше възможно. - Започвайте.

Повече злоба, дами. Повече злоба.

Преценявайте всеки удар.

Удряш, навеждаш се. Удряш, и се навеждаш. По-активно.

В главата, в корема бий. Страничен. Действай с юмруците си.

Тренирате, не за да се защитавате, а за да убивате.

Гадина.

Бях първата от класа, която изпратиха на мисия.

И, както обикновено, номер 84 беше недоволна.

Москва.

За да вършиш тази работа, трябва ти здрава психика.

Затова ни вербуват още от малки.

А и малките момичета не будят подозрения.

Ето и пример.

Каквото и да говоря, тренираха ни добре.

Берлин.

Пътувах из различни държави,

но не можах да не забележа,

че съвсем близко има друг свят- недостъпен за мен.

Шанхай.

Исках да разбера как живеят нормални тийнейджъри,

и започнах да събирам информация.

"Лошите момичета"

Това е Виктория Кнокс. Тя се занимава с незаконен внос на оръжие.

Ако си терорист, и искаш да утрепеш тълпа от хора, първо ще звъннеш на нея.

Външността й да не ви заблуждава. IQ-то й е 140,

и тя го използва, за да ви убие.

За последно я видяха на Корсика преди три години.

И ето, че тя се появила отново. Преди 8 часа.

И най-вероятно отново ще изчезне от обсега ни. Ако не я хванем.

А по-точно,

ако ти, агент 83, не я доведеш тук. Жива!

Почакайте! Какво? - Ти ще бъдеш в група "Б".

Група "Б"? Това е моята мисия! Дори прочетох отчета.

а тя чете музикални списания.

Казах ти, успокой се!

Време ти е да нагласиш главата си за работа, агент 83!

Иначе Виктория Кнокс много бързо ще ти я махне!

Ако всичко върви по план, ще се върнете живи и здрави.

Спасяването на давещите, е проблем... - Проблем на самите давещи.

Всички ли чуха?

Пригответе се. След един час тръгваме.

Чечения.

Кнокс е легенда. Безжалостна, отмъстителна.

И тя има свои сметки с възпитаниците на Прескот.

Имам лоши новини, приятелю. - Здравейте момчета.

Комфортно ли пътувахте? - 36 часа в едноместен контейнер.

Прекрасно. Много добре.

Копенхаген, привет! Ку-ку! Копенхаген мой.

Помниш ли ме?

Харесва ли ти оръжието до лицето? Знам, харесва ти.

Ти също. Хванахме те.

Хванахме те. - Ти нямаш оръжие.

Оръжието вече няма да ти потрябва.

А ти все още се занимаваш с малките момичета?

Къде е тя? - Изгуби ли някого?

Ядосан ли си ми? - По-скоро разочарован,

от начина ти на живот. Сложете я някъде.

Привет, как се казваш? - 83, връщай се!

83, обади се ако ни чуваш. Съобщи координатите си.

Това е Хардман, обади се.

83, обади се. Съобщи координатите си.

Не очаквах такъв обрат. Но трябваше да решавам сега.

Това беше моят шанс!

83, това е последен шанс, обади се!

Сър, липсва сигнал. Тя не се обажда.

Маркирай, 83 е деактивирана.

Не можах да повярва, мисия "училище" започна!

Международна програма за размяна на ученици.

Размяна на ученици. Открий нов свят. Намери семейство.

Нютън, САЩ.

Връщане назад няма. - Мечтаела си за това.

Преди години.

Привет. - Здравей!

Аз съм Мегън.

Да се прегърнем ли? - Как е в семейството ти?

Там всичко е различно. - Да се прегърнем тогава. Привет.

Това е Паркър.

Привет! - Привет, Паркър.

А това е Лиз. - Разбира се...

Почакай! Първо дай бележка за ваксини.

Ваксини ли? - И какво?

Мистър Ларсън, здравейте!

Боже, какво правите? - Извинете ни.

Извинете, на сайта имаше снимка... - Стара е. Само трима сме.

Разведена съм.

Извинете! - Но при нас всичко е наред.

Всичко е супер. Дори по-добре да сме трима.

Едни създават отношения, други бягат със знойна аптекарка,

И харчат спестяванията за купуване на яхта. Но всичко е супер.

А твоите родители заедно ли са? - Починаха.

Отивам за колата.

Знаеш ли, мисля, че постъпката ти е много смела.

Да се потопиш в непозната среда- много е трудно.

Знаеш какво е по-трудно? Нинджа тренировки!

Но аз се справям лесно! - Затова ли ти счупена ръката?

Не, паднал е от колело. - Нинджа тренировки!

Кажи още, че баща ни ще дойде тук с яхта.

Лиз, няма да разваляме вечерята.

Погледни я.

Таен агент съм. - Добре.

Мегън, ако имаш желание да отидеш някъде,

сигурна съм, че Лиз с удоволствие ще ти направи компания.

Нали, скъпа? - Бих се повозила на училищен автобус.

А Питър веднъж пръцна в автобуса. - Паркър!

Какво? - Без такива.

Както стане! Не е лесно да се сдържиш. - Първо, сега ще повърна.

Второ, няма да пътувам в училищен автобус.

Но това е част от училищен живот! - И мона също!

Какво е мона? - Когато децата се целуват,

могат да се заразят с това. - Сега съвсем си ми развалила апетит.

Как си? Имаш ли нужда от нещо? - Не, благодаря. Оправям се.

Транспорт идва точно в 7:00? - Транспорт?

Извинете, автобусът... - Да, обикновено около 7:00.

Разбрах.

Много се радваме, че си дошла. - Благодаря ви. И аз.

Добре.

Лека нощ.

На 16 съм. Аз съм като всички. Нормална съм.

Прясно месце!

О, Господи.

Потресаващо! Какво искаш от мен? - Мислих, да ходим заедно.

Напуши ли се? Надявам се бацилите ти няма да предадат на мен.

Това е гнусно! - Нямаш грим.

Прическата ти е нещо особено!

Чуй ме, след 9 месеца, 3 седмици, и 5 дни,

ще напусна този училищен свят, и дори не си помисляй да развалиш всичко.

И така...

облечи това,

и се направи,

че не ме познаваш. Добре?

Добре дошли в училището!

Приветствам всички! Привет.

Да си припомним ученическата ни песничка! Всички заедно!

Май само аз я пея.

Добре. Имам за вас прекрасни новини!

На територията на училището, близалки са забранени!

Най-накрая! - Точно така!

Докато аз съм директор, няма да видите никого с близалка в уста.

Не можем да обещаем!

Да, това ще е трудна година!

Още радвам се да ви съобщя, че...

за първи път в историята си, училището ни взима участие

в международна програма с размяна на ученици!

Нужно ни е разнообразие. Имаме само двама камбоджанци и мексиканец.

Това е първото ти събрание? - Да.

Много е весело тук. - Всъщност не, но всичко е нормално.

Ти си част от групата? - Не. Повече съм по техническата част.

Инженер на осветлението. Ето.

Яко е! Това е твоето занимание.

Инженер. Да, разбирам. Гледах подобни ефекти на кино.

Да, нещо подобно. - Веднага разбрах.

Нищо особено. Чуй ме, каквото и да се случи там,

не го приемай насериозно. - Добре.

Ами, нека да посрещнем,

новата ни ученичка, дошла по размяна от екзотическата

да откачиш... от Канада. Представяте ли си?

Късмет!

Сега си ти! - Да.

Отивай.

Благодаря!

Здравейте, казвам се Мегън. Идвам от град Реджина.

Впечатлена съм от богата история на училището ви, и абитуриентите.

От Реджина ли каза? - Да, окръг 1.

Връщай се в Реджина! - Стига.

Канада е боклук! - Там всичките ли ходят с пижами?

Връщай се вкъщи. - Моля ви, недейте.

??

Спрете!

Мегън от Канада...

не обръщай внимание...

на стадото... - Каш!

Готов съм да променя плановете си...

ако ми подариш усмивката си.

Мегън от Канада. Посрещнете я.

Понякога може да ти е трудно с тях., Не се бой.

Благодаря ти. - Всичко е ок?