Toy Story 3

Chav ви пожелава приятно гледане!

ИГРАТА НА ИГРАЧКИТЕ

Пари, пари, пари.

Имаш среща с правосъдието. - Съжалявам, шерифе.

Аз съм женен.

Пиратско око?

Пропусна нещо.

Давай, твоят край е близо.

Винаги съм искал да приключа с гръм и трясък.

Не! - Сираците!

Не исках да си тръгна рано, но колата ни е тук.

Мен или децата. Избирай, шерифе.

Язди като вятъра.

Запази спокойствие.

Уди, побързай.

Не...

Успях да хвана влака. - Сега някой да хване престъпниците.

Към безкрайността, и отвъд нея.

Пристигам от небето.

Нищо не можеш да ми направиш, шерифе.

Довел съм моето нападателно куче със силово поле.

Моят динозавър яде тези силови полета.

Доктор Свински котлет.

Мистериозният доктор Свински котлет е при вас.

Бъз, стреляй с лазера си. - Уди, сега, убий го.

Направи го.

Отиваш в затвора. Внимавай.

Мамо! - Прави това, когато не съм тук.

Не, Моли... - Всичко е наред, мамо.

Бебето е на 1,5 метра от космоса.

Тя тъпче всичко. Спасявайте се!

Червената светлина означава, че работи?

Кажи "Честит рожден ден" на Моли.

Честит рожден ден. - Очарователно.

Виж колко си пораснал.

Бъз Лайтиър ще те спаси.

Добра работа.

Всички по местата си. Хайде. - Стойте, не мога да си намеря окото.

Чий крак е в лицето ми? - Моят, прибирам го.

Ти ни спаси живота. Ще ти бъдем вечно благодарни.

Бъз, ще имаш ли нещо против, ако седна до теб?

Да, не, всъщност, защо да имам против?

Тук е горещо. - Ето ги, идват.

Сержант, успяхте ли? - Мисията е изпълнена.

Внимателно.

Момчета, имаме шанс.

Готови ли са всички? - Готови сме.

Бъз, обади се.

Съгласуване на действията. - Продължаваме, както се разбрахме.

Ало..., ало..., има ли някой там?

Моли, не влизай в стаята ми. - Не съм влизала.

Някой е ровил в нещата ми. - Не съм аз.

Това мина добре. - Той наистина ме прегърна.

Това е лошо. - Той е 17 години.

Вече няма да си играе с нас.

Момчета, да направим събрание.

Не отново. - Хайде, съберете се всички заедно.

Ние сме заедно, Уди.

Добре. Всички знаехме, че операцията "Играй с нас" е рискована.

Още един провал. - Не е важно, дали ще играе с нас...

А да бъдем заедно с Анди. Знаем това.

Можем да опитаме отново, нали?

Аз приключвам, момчета. Изглежда това е краят.

Анди скоро отива в колеж.

Това беше последният ни шанс.

Ще отида до тавана. Той държи инструментите си там.

Резервни части, акумулатори,... всичко необходимо за кратък преход.

Преход? Не разбра ли? Приключихме, край.

Спокойно. Знаехме, че този ден все някога щеше да дойде.

Да, но сега той дойде. - За всяка играчка, която върви.

Сержант, какво правиш? - Войната свърши.

Ние ще се бием другаде. - Другаде?

Напускате самоволно. - Ние изпълнихме дълга си.

Анди вече е голям. И когато дойде време...

да се изхвърлят торбите с боклука, ние ще сме на първо място.

Торбите с боклука? - Кой е казал нещо за това?

За мен беше чест да се бия с вас. Късмет, момчета.

Ще ви е нужен. - Не, почакайте.

Значи ще ни изхвърлят? - Не, никой няма да ни изхвърли.

Откъде знаеш? - Ние сме забравени.

Всичко ще е наред, Джеси. - Защо тогава те си заминаха?

Ще ни изхвърлят. - Ще отидем на тавана?

Мразя тази несигурност. - Чакайте. Тишина.

Никой няма да ни изхвърля.

Ние все още сме тук. Загубихме няколко наистина...

Уизи и Eч. - Бо Пийп.

Да, дори и Бо.

Всички хубави играчки на новите собственици.

Всяка година след разпродажбите, има пролетно почистване...

Но Анди ни остави.

Ако не го беше грижа за нас, ние нямаше да сме тук.

Анди ще ни настани на тавана, там е уютно и сигурно.

И всички ще сме заедно. - Точно така.

Там има игри и книги. - И хиподрум.

Благодаря. - И стар телевизор.

Стар телевизор и коледни играчки.

Ще бъде страхотно, нали?

И ако имаме късмет, Анди може да има деца.

И тогава те ще си играят с нас, нали?

Ние винаги ще бъдем с тях. - Хайде...

Да си съберем нещата и да тръгваме.

Трябва да си потърся окото. - Къде си го изгубила?

Там е много тъмно и прашно.

Нека видим каква цена ще ни дадат в "Ибей".

Анди ще се погрижи за нас, гарантирам.

Сигурен ли си в това? - Не знам, Бъз.

Какво друго мога да кажа?

Така се случи, че всички винаги сме били заедно.

Винаги има безкрайност.

Да взема ли стерео уредбата? - Не.

Да взема ли компютъра ти? - Не.

А видео игрите? - Забрави, Моли.

Анди, да започваме. Всичко, което не ползваш,

да отиде на тавана или в коша.

Мамо, да го отложим за петък. - Днес е ден за почистване.

Толкова е просто. Скейтбордът: за колежа.

Малкият трофей от лигата. Може би на тавана.

Алфакор: в коша.

Останалото, сам. - За какво са ти тези играчки?

Моли, излез от стаята ми. - Още три дни и ще бъде моя.

Още не мога да повярвам. Имаш повече играчки, отколкото можеш да играеш.

Някои от тях могат да зарадват много деца.

Кои деца? - Децата от детската градина.

Винаги се търсят дарения.

Какво е това "дарения"? - Но мамо...

Без "но". Избери кои играчки искаш да подарим и аз ще ги занеса.

О, Барби. - Предпочитам "Корвет".

Хайде, Анди... Трябва да започнеш да вземаш решения.

Kaкви, например? - Какво ще правиш с тези играчки?

Да ги дарим на "Слънчева страна"? - Не.

Да ги продадем онлайн? - Не.

Мамо, никой няма да иска стари играчки. Те са вехтории.

Добре. Имаш срок до петък.

Всичко, което не е за боклука, или за тавана, ще изхвърля.

Както кажеш, мамо.

Какво става? - Ще ни изхвърлят, ето това става.

Трябва ли ти помощ? - Мога и сама.

Да, виждам. Ще ти липсвам ли, когато замина?

Ако кажа не, ще получа ли стая ти?

Нe. - О, да.

Не мога да дишам. - Не може да бъде.

Тишина. - Какъв е този звук?

Анди.

Това не е отпадък. Това не е отпадък!

Мисли, мисли, мисли...

Бъстър, ела тук, момче. Ела тук...

Добре, момче... Да минем през стаята...

Не, Бъстър. Не.

Повдигни се. Ставай.

Ще отидем на боклука. - О, не мога да слушам това.

Бутайтe. Бутайтe всички.

Няма да стане. - О, забравете...

Oт полиетилен е...

Трябва да има изход оттук. - Анди не ни иска. Какъв е смисълът?

Пробивайте, пробивайте... Пробийте го!

Бутайтe! Натискайте! - Чувам камиона за боклука.

Приближава се.

Бъз. Джеси.

Анди ни изхвърли. - Нарече ни "вехтории".

Как е възможно?

Това няма смисъл. - Трябваше да знаем, какво ще дойде.

Обича само Емили. - Сержантът е прав.

Точно така. Уди сгреши.

Чакай, чакай. Спрете. Не е време за истерия.

Моментът е идеален за истерия. - Бъдете истерични!

Не! - Да!

Може би, но не сега.

Момчета, знам какво да направим.

Какво?

Трябваше да го направим преди години. - Чакайте. А какво ще каже Уди?

Всичко е наред, Бъз. Анди ще го вземе в колежа.

Сега трябва да тръгваме.

Прав си. Хайде.

Бъз? - Уди.

Какво става? Забравихте ли, че този кашон е за дарение?

Всичко е наред, Уди. Имаме план. - Отиваме в детската градина.

Детската градина? Да не сте полудяли?

Не бъди глупав, Анди ни изхвърли на бунището.

Не, не, не... Той ще ни качи на тавана.

Защо тогава се озовахме на пътя. - Това беше грешка.

Майката на Анди ви изхвърли. - Анди ни хвърли в торба за боклук.

И ни нарече "вехтории".

Знам, звучи лошо. Но, момчета, трябва да ми повярвате.

Разбира се, че ти вярваме, колежанско момче.

Анди се променя, Уди. Трябва да направим същото.

Добре. Излезте всички от кашона, веднага.

Хайде, Бъз, помогни ми, тези неща трябва да се...

Уди, чакай. Трябва да направим това, което е най-добре за всички.

Страхотно. Ще ни отнеме цяла вечност, за да се върнем обратно.

Добре, Барби. Всичко ще се оправи.

Моли и аз бяхме заедно години наред.

Просто... не мога да повярвам, че ме изхвърли.

Добре дошлa в клубa, принцесо... - Добре. Слушайте всички...

Трябва да се върнем при Анди. И то бързо.

Ще се скрием под седалката... - Престани да ни притесняваш, Уди.

Анди не ни иска вече. - Ще ни качи на тавана!

Той ни изхвърли на улицата. - Хайде... Успокойте се и двамата.

Добре. Само изчакайте да видите на какво прилича детската градина.

Защо? На какво прилича?

Тя е тъжно и самотно място, където играчките нямат собственици.