The Heroics (Les Héroïques)

Мой ред ли е? - Слушаме те, Мишел.

Добре, така... Извинете.

Казвам се Мишел, алкохолик и наркозависим.

До гуша ми дойде. Не издържам.

Момичето ми ме напусна.

От четири месеца се изчиствам от метадон.

Взимах метадон 22 години.

Казаха ми, че било по-тежко от хероина - две седмици.

Четири месеца и половина абстиненция!

По-голяма гадост никога не съм изпитвал.

Останах сам. Имаме бебе на 10 месеца.

Майката е на другия край на Париж. Взимам бебето всеки втори уикенд.

Не мога повече! На 53 съм, тежа 50 кила, кожа и кости!

Когато съм с бебето, се скапвам от безсъние.

Едва се държа на краката си, изнемогвам.

Тъкмо заспя, и бебето се събужда. Нямам и два часа сън.

Как ще я карам?

Не е за вярване!

Извинявайте, но съм бесен.

Вече имам едно момче. Не ми трябваше да съм баща.

Не исках второ дете.

Имам дете с тази жена, защото исках да съм с нея.

А не да ме напусне. Бебето се роди и тя си тръгна.

Не искам да започвам пак.

Големият... Станалото - станало. Вече говорихме за това.

Да помним миналото, но да не съжаляваме за него.

Хубаво!

Но аз сгафих жестоко със сина си. Много от вас го знаят.

Правил съм лоши неща. И сега го осъзнавам.

Опитвам се да го приема и да не повтарям грешките си.

Затова исках да съм чист за проклетото бебе.

Но не без нея, мамка му. Не съвсем сам.

Не искам пак да затъна.

Но сега... Не знам дали искам да се напия, или да...

Искам това да свърши.

Писна ми да страдам. Искам това да свърши.

Да кажа: "Майната му на въздържанието".

Да дойда тук и да ви кажа:

"Не съм чист".

Така или иначе не съм чист.

Извинете.

Татко!

По дяволите! Татко, спиш ли?

Идвам.

Не бързай.

Мамка му, колко е студено! - Да.

Да побързаме!

Хвани колелата. Хвани предните колела.

Полека. - Много е студено. Хайде.

Държиш ли? - Да. Да не го събудим.

Защо не си облечен? Обед е!

Спеше ли? - Не. Да не го събудиш!

Стана 12 ч.! - Да, идвам.

Това е моето яке, дай ми го! - Ти си по гащи!

Не може да го носиш! Имам си репутация в квартала.

Репутация?! - Не ти го давам!

Помогни ми! - Пил ли си кафе?

Не съм. - Мамка му!

Какво? - Дължиш ми 10 евро.

Г Е Р О И Ч Н О

Ето! Чуваш ли как работи? Точно така трябва да звучи.

Усещаш ли как мирише? Идеално е.

Сместа е отлична.

Ще развия още малко винта.

Какво правиш? - Намалявам оборотите на празен ход.

Виждаш ли как се регулират?

Преди малко щангите тракаха.

Сега работят отлично.

Да пускам ли? - Да. Застани отзад.

Ще ми кажеш кога. - Чакай.

Момент, дръж вратата.

Полека! Бутай, бутай!

Това ли е автобиографията ти? - Да.

Не може да се явиш с това.

Защо? - Имаш ли диплома за средно?

Имам нивото. - Не може да го напишеш.

Тя ще разбере, че нямаш диплома. - Как? Имам нивото.

Татко, не може да започнеш с "1984 г. - майстор мазач".

Това беше първата ми работа.

Дребна задача, платена под масата? - Пак си е работа.

Мога да измазвам. - Правил си го веднъж!

Не, работих известно време. - Замълчи!

Търсите работа като механик?

Да, на мотори. - Добре.

Само да уточним две неща.

"Семейно положение" - отбелязали сте "друго" и "неженен".

Да, живея сам.

Значи "неженен". - Добре.

Не може да изберете и двете.

Две деца на ваша издръжка. - Момчета.

Но сте отбелязали, че живеят при майка си.

Да, големият ми син е пълнолетен. От различни майки са.

Малкият е при своята. - Добре, разбирам.

Две майки. Може ли автобиографията ви?

Разбира се.

Благодаря.

Няма диплома.

Няма диплома.

Вижте...

Г-н Ковалски, за да сте механик, ви е нужна квалификация.

Това не е сериозно. - Но защо?

Имате ли сертификат за механик?

Не, но само ми дайте мотор, и ще видите.

Имате сертификат за водопроводчик. - Кранчетата не ме влекат.

Искам да поправям ретро мотори.

Имам си гараж, в който работя. Правя рамки.

Заварявам, оправям конструкцията.

Чудесно е, че сте така ентусиазиран.

Но ви е нужен официален документ.

Трябва да минете обучение.

По дяволите, каските. Дай ми малкия.

Ето. - Момент. Хайде, издърпай одеялото.

Дърпай! - Да.

Вземи го пак. - Така.

Внимателно. Дай ми тези неща.

Как беше? - Много добре.

Как дойдохте?

Пеша. - Мишел, не ме прави на глупачка.

Какви ги говориш? - Не съм глуха.

Няма как да сбъркам шума на мотора ти.

Само половин час... - Не може!

Бебе на мотор по хлъзгав път! Да не си полудял?!

Ако пак го направиш, няма да ти го давам повече.

Мирише на бензин. В гаража ли бяхте?

Какви ги вършиш?

Отворих прозореца. - Отвори прозореца.

Защо не е на училище?

Училището е скапано.

С майка ти се скъсахме да ти търсим хубава специалност.

Не е истина! Отивай на училище! - Хайде, отивай!

Ще кажа на майка ти. - Отивам. Чао!

Чао! Знам, знам...

Стресна го.

Елен?

Искам да ти покажа нещо.

Виж какво си татуирах!

"Съмнявай се, мила, в земята,

в слънцето, в звездния рой,

съмнявай се..."

Какво пише долу? - Не виждам.

"Съмнявай се в правдата свята,

но нивга - в това, че съм твой!"

Уилям Шекспир.

Направих я за теб.

Не мога.

Защо?

Порасни!

Не спирам да го правя! - Стига! Порасни най-сетне!

Не виждаш ли какви усилия полагам?

Не се движа с отрепки. Нищо не взимам, спрях всичко.

Направих го заради теб и бебето. - Не, Мишел!

Не заради детето!

Правиш го за себе си!

Не изсипвай всичките си проблеми върху нас!

Не разбираш ли, че съм изтощена?

И аз имам нужда да сложа глава на нечие рамо.

На чие? - Не на твоето.

Не мога да разглобя сама шкафа на майка ти. Имаш още багаж.

Другия път не забравяй издръжката.

Четиридесет и девет. - Отслабнал си още.

Боли ли те? - Адски.

Черният ти дроб е претоварен.

Ръцете ти пак са студени. - И краката ми също.

Да видя езика.

Облечи се.

Успяваш ли да спиш?

По два часа, най-много три.

А когато си с бебето? - С него е още по-зле.

Ако искаш, може да увеличим сънотворните.

Ще ти дам бензодиазепин. После ще направим скенер на корема.

Мишел, слушаш ли ме?

Друсал си се 40 години.

Да спреш метадона на 53, е просто невероятно.

Никой от центъра не е успял.

Няма как да се възстановиш за 10 месеца.

Тялото ти трябва да се научи да живее без наркотици.

Съгласен ли си?

И не оставай сам. Лео е при теб, нали?

Да.

Аз съм всичко, ти си нищо. Всевъзможен съм аз, ти си нищожен.

Не искам да съм рок звезда, всички рапъри ще ми дишат прахта!

Париж-Дакар с "Драгстар", с чист костюм на тежкар.

Пазят ме 12-те небеса, Земята като Атлас аз крепя.

Терминатор съм аз, неразрушим, за теб съм недостижим.

Клокло видя в Александрия скитник нацист и мръсотия.

Tи си парна машина, аз съм мощна турбина.

Играта превземам, щафетата поемам.

Ще бягаш като в "Джи-Ти-Ей", с мен да се мериш не смей.

С пророците живея, демоните аз владея.

С премеждия пътят ми беше осеян,

с малко магия отвявам всеки самонадеян.

Аз съм всичко, ти си нищо. Всевъзможен съм аз, ти си нищожен.

Момчета, искам да ви кажа нещо.

Страхотни сте, но на моменти не се разбира.

Сложете си пръста в устата. Знаете ли номера с пръста?

Слагаш си пръста в устата. Това помага да говориш по-ясно.

Така ли? - Но не целия пръст.

Така тренираш мускулите.

После и на японски ще можеш да рапираш.

Аз съм всичко, ти си нищо. Аз съм всевъзможен, ти си нищожен.