نخستین 200 خط.
"Всеки е сам и никой не се интересува от никого.
Болките ни са пуст остров." Алберт Коен
На Жак Брел
ЖАН-ПОЛ БЕЛМОНДО
и РИШАР АНКОНИНА във френския филм
ПЪТЯТ НА ЕДНО РАЗГЛЕЗЕНО ДЕТЕ
Режисьор КЛОД ЛЬОЛУШ
Тук се продават на дребно билети за трамвай и автобус
Нямаш ли билет?
Къде е майка ти?
Къде? В кафенето ли?
Чакай, ще проверя. Госпожи! Казва, че майка му е в кафенето.
Ще проверите ли, госпожо? Питайте за майката на малкия.
Чакай малко... Чуй ме!
Как се казваш?
Сам?
Какво имаш там? Може ли да погледна?
Майка ти ли го даде?
Сам е на 3 години. Не мога да го задържам, отчаяна съм.
Погрижете се за него, умолявам ви.
ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО...
Сам, 13-годишен
Сам, 16-годишен
Обсипан е със сребристи отблясъци...
Пътят на едно разглезено дете.
Осеян е със счупени играчки...
Пътят на едно разглезено дете.
За последно го видях часове, преди да замине.
Искаше да опознае себе си.
Самотното прекосяване на океана бе поредното предизвикателство.
Казваше ми: "Когато прекарам няколко часа с теб, искам да вярвам.
Когато прекарам вечерта с децата си, искам да вярвам в семейството.
Когато съм с жена, искам да вярвам в любовта."
Такъв беше Сам Лион.
Нали знаете откъде идва името му?
Намерен до цирка, трябвало да му дадат фамилия за регистъра.
Понеже все се въртял край лъвовете, директорът го нарекъл Сам Лион.
Най-прекрасният ден в живота ми! - Защото тук е красиво.
Къде отива водата? - В езерото Кариба.
Прекрасно е! От водата излизат много небесни дъги.
Прекрасно е! Най-красивото място на света!
Ще видим всичко това? - Да!
Ти и аз? - Ти и аз.
Погледни дъгата. Бързо! Пожелай си нещо.
Когато пада от трапеца, става метач, за да остане в цирка.
Получава награда за най-добър метач от ръцете на Ивет,
която му става съпруга. Ражда им се Жан-Филип.
Но тогава в Сингапур се случва нещо ужасно.
Трябва сам да отгледа Жан-Филип.
Минават години, докато прежали Ивет.
10 години, докато срещне Корин...
Докато малката му фирма стане международна компания...
Докато се усмихне отново при гледката на детско личице.
Възхитително!
Все повече заприличваш на майка си. - Ще ме намразиш ли?
Чия беше идеята да дойдете тук? - Моя.
Предпочитах Венеция, но майка ти я посетила с първия си мъж.
Казах: "Искаш да гледаш вода?" Ще ти покажа.
Кой реши да ме кръстите Виктория? - Майка ти.
Беше убедена, че си зачената тук. По тези места.
Радваш се, че не сте отишли до Ниагара.
Почти те нарекохме Изабел. Обожавах тази песен на Жак Брел.
Написа я за раждането на дъщеря си.
Но заради тази гледка Виктория победи.
Как основа фирмата си?
След злополуката поех отговорността циркът да бъде чист.
Нужна беше безупречна чистота.
Мечтаех за машини, които да работят вместо мен.
Кажи за довечера! - Така...
Африканска вечеря, там-там, торта, шампанско. Сладък живот!
Не ти ли хрумват идеи? - Защо не?
Гледах ги сутринта. Това, което правят, е чудесно.
Вярно е, да!
Погледни, този е най-добрият! Наблюдавай го.
Прави невероятни неща.
Представи си наесен по "Шанз-Елизе" - "Балет с метли"!
Кога ще въведете машините?
До месец. - Как ви хрумна?
С дъщеря ми видяхме нещо подобно на пътешествието ни и го одобрихме.
Общината се интересувала да закупите машините?
Има смисъл - в интерес на обществото е.
Наистина ли ще купувате банкрутирал цирк?
Обичам цирка, но не е точно така.
Само наех хората, които щяха да уволнят.
Това е секретарката ми.
Няма друга, приземяваше се успешно след салтомортале. Повечето пъти.
Как заехте първото място в отрасъла за няма 10 години?
Редовно стъпвам в лайната, а и ги събирам.
И тази машина ще замести уличните метачи.
Тя може да почисти 10 километра дневно.
Сам човек почиства километър.
Операторът ще използва машината и като превозно средство.
Но най-вече няма да има повече контакт с боклука.
Професията ще привлича млади спортисти, както и студенти.
Метачите ще останат без работа. - Няма!
Машината не стига навсякъде. Метачите все още не са отживелица.
Но ще бъде добре да карат ролкови кънки.
Забавляваш ли се като ме возиш? - Никак.
Искам да поговорим. - Разбирам.
Какво си разбрал? - Казвам само, че разбирам.
Не искам да ходя в хотела. - Това е домът ми.
Не само това, а и всичко останало!
Какво? Нямам нищо. Машината е първият ми мотопед.
Какво искаш?
Чао. - Как да те задържа?
Да те возя в розов кадилак?
Почакай малко... Чакай!
Това е подарък за теб.
Какво е? - Погледни.
Бих искал да те заведа там. Близо до водопада Виктория.
Добре.
Тръгваш ли? - Да.
Може ли да го задържа? - Подарък е.
Дълго ли ще караш кънки? - Не знам.
Няма ли да го вземеш? - Не знам, татко. Остави го там.
Кога е сватбата? - Питай него.
Госпожице, донесете ми папката на г-н Албер Дювивие.
С машината се събират лайна, не се разхождат момичета.
И колко пъти да казвам да носите каска!
Може ли да говоря с шефа? - Аз съм прекият началник.
Искам среща със създаващия, а не с налагащия правилата.
Можете ли да плувате?
Кроул. - Плувайте до средата на Атлантика.
Може да го срещнете там.
По дяволите!
Не чувам, повторете, моля. - Координатите, "Виктория"!
Повтарям: 42-север, 26-запад!
Все същото. Говори по-ясно, скъпа.
"Виктория", ще се обадя пак.
След час. Имам работа на палубата.
Край на разговора! - Добре!
Значи - 42-север...
Координатите ми не са тези.
Ало, ало, искам връзка!
Има ли човек на колонките?
Селин! Аз съм тук. - Тя къде е?
И какво иска? - Да му помагаш.
За колко време? - Две седмици.
И ще се плацикам две седмици?
Виктория Леон НОВО НАЧАЛО
Ще бъда кратък. За хапчетата - внимавай с тях.
Но по-важното е... Слушаш ли? - Че как!
Вземай сутрин, обед и вечер. С лодката си...
замини далече от всички нас поне за месец.
Месец! А ти ще спреш ли цигарите?
Да се обзаложим ли?
Толкова ли е сериозно? - Имаш глава...
Чудесно! Ще се видим на вечеря.
Още ли си с Мартин? - Ще говорим!
Жан-Филип, лекарят е. Баща ти не е добре.
Боя се от нервен срив.
Не бива да живее толкова близо до работата.
Не е добре да продължава да живее в каравана.
Ще му предпиша лечението, но и вие му поговорете, да се постресне.
Толкова ли е зле?
Тогава какво е щастието? - Де да можех да отговоря!
Щастието...
То е...
Когато нямаш неприятности. Стараеш се да остане все така.
Сигурно си капнал, щом говориш така.
Какво те е уморявало най-много в живота?
Майка ти.
Не я ли обичаше поне малко?
Да, иначе нямаше да си тук.
А обичаше ли майката на Жан-Филип?
Да говорим за друго. - Ти не искаш да говорим за никого.
Ядосан ли си ми?
Доволен съм, че още приличаш на човек. Да беше видял колата!
Татко, кажи ми, какво не е наред между нас?
Изпратих те в прекалено добри училища.
Докато двамата ръководим "Виктория", няма да мога да се изявя.
Почакай още малко, скоро ще освободя мястото.
Не това имах предвид.
Спиш във "Виктория", ядеш там, пиеш там.
Плаваш във "Виктория". Само за компанията мислиш.
Все нямаме време да поговорим, да прекараме една вечер заедно.
Наистина ли ще прекосиш океана? - Плавам от 30 години.
Но в залива на Сен Тропе.
Мишел, нещо спешно? Няма ме за никого.
Как? Нямаш право!
Нямам право да прекося Атлантика?! - Изоставяш 12 000 служители.
Не е така. Продавам компанията. В цветущо състояние!
Не, ти си компанията. - Две мартинита.
Кой ще купи такава компания? - Ами сградата?
Какво ще правиш с парите? - Не съм почивал от 50 години.
Два дни и ще се побъркаш. - Поне ще пробвам!
Докторът се закле, че няма да пропуши.
Виж!
Какво да правя? - Карай колело.
Погледни го! Постоянно ги сменя. Виж!
Искам да напиша книга. Дали мога? - Книга ли? Защо не?!
И искам да отида в САЩ. - Той американец ли е?
Руснакът е невероятен! - Винаги ме водиш на цирк.
Нормално е.
Двете страсти в моя живот!
Като малка исках да се омъжа за теб...
А сега? - Ужасявам се да не ме напуснеш.
Но искам някого като теб.
Ще ти призная нещо. Аз съм лошо попадение.
Не го вярвам. - Така е.
No comments yet. Be the first to leave one.